Спомените на проф. Кирил Петров са ценни уроци от кюстендилския край
Двадесетина години назад във времето проф. Кирил Петров – философ, педагог и общественик с непоколебими принципи, споделя спомени от ученическите си години в село Перивол и усилията на младите хора да проследят следите на Васил Левски в Кюстендилския край. Тези разкази напомнят за значението на гражданската отговорност, патриотизма и личния пример в изграждането на обществото.
Днес, пред предстоящите предсрочни парламентарни избори, активното участие на всеки гражданин се явява ключов фактор за бъдещето на България. Историята и заветите на Левски подчертават, че истинското обществено благо изисква отдаденост и осъзнати действия, а свободата и независимостта са постижения, които зависят от всеки един гражданин.
Ще изпълним ли заветите на Левски с масово, осъзнато участие и отговорен вот, или отново ще позволим други да решават вместо нас? Това пише Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци - будител на годината за 2024 г. и почетен гражданин на община Кюстендил за 2025 г. и споделя: “Преди около двадесет години имах възможността да общувам с една изключително интересна обществено-политическа личност – професора по философия от Софийски университет “Св. Климент Охридски“ Кирил Петров. Той е роден на 10 февруари 1925 г. в село Перивол, Кюстендилска област. Беше човек с твърди принципи, загърбил личното си благополучие в името на обществения интерес. На такива личности с основание може да се вярва. Затова нееднократно съм търсил неговото мнение и съвет по важни въпроси, свързани със семейството, обществото и държавата.
Сега страната ни отново е изправена пред сериозна дилема – предстоящите предсрочни парламентарни избори. Ще преизберем ли народни представители, които ще затвърдят образа на България като най-бедната държава с най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз, или ще се доверим на личности, загърбили личния си интерес, които могат да поведат страната ни към достойно място сред развитите европейски държави?
За да достигнем по-висок стандарт на живот, преди всичко е необходимо активно и осъзнато участие на целия народ в изборния процес – така, както Апостола на свободата Васил Левски е призовавал българите да поставят “народната работа“ над всичко: “Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
Считам за необходимо да подчертая този завет, защото само чрез него можем да преустановим порочното статукво в българския политически живот.
Ето какво ми разказа преди години проф. Кирил Петров, който днес вече не е между живите:
“Бях ученик в прогимназията в село Перивол. В нашето училище учеха деца и от съседните села – Ямборано, Стенско, Горановци и Коилица. По онова време във всяко семейство имаше по две, три, четири и повече деца, затова училището гъмжеше от ученици – деца на трудолюбиви селяни. Преподаваха ни учители от нашето и от околните села, а по-рядко идваха преподаватели от Кюстендил. Почти всички те, освен че изпълняваха отлично учебно-възпитателната си работа, бяха и образцови земеделски стопани. В собствените си стопанства прилагаха нови технологии и отглеждаха нови сортове плодове и зеленчуци.
Директор на училището беше Стойчо Пашалийски от село Ямборано. Трудно ми е да посоча друг учител с неговите достойнства. Говореше тихо, почти бавно, но толкова увлекателно, че всички го слушахме със затаен дъх. В един от часовете той ни каза:
“Ученици, много села и градове се гордеят с това, че Апостолът на свободата Васил Левски е изграждал тайни революционни комитети в техните населени места. За Кюстендилския край, и по-точно за село Перивол, съществуват недоказани сведения, че Левски е идвал и тук. Вие сте ученолюбиви и патриотично настроени деца. Ще бъда особено доволен, ако положите усилия да проучите този важен за нашия край въпрос. В края на срока всеки от вас ще разкаже какво е установил, а най-достоверните факти ще популяризираме сред населението. Вярвам, че вашите родители, дядовци и баби, роднини и близки може би пазят ценни сведения и че заедно ще се доберем до истината дали Апостолът е посещавал родния ни край.“
Проф. Кирил Петров продължи своя разказ:
“Почти всички ученици се заехме много активно с поставената задача. Още след първия месец някои от съучениците ми започнаха да споделят любопитни сведения. Те разказваха увлекателно и убедително, че Васил Левски е идвал не един или два пъти, а многократно в Кюстендилския край. Според тях той дори гостувал и преспивал в плевнята на семейство Кечеви от село Перивол. Моят съученик Любо Кечев твърдеше, че баба му лично е разговаряла с Апостола и му е приготвяла храна. За да ни убеди в истинността на думите си, той ни покани да видим нещо със собствените си очи – върху една от гредите на плевнята било издълбано с нож името на Апостола.
Любчо настояваше, че надписът е направен собственоръчно от Левски, и се чувстваше горд и щастлив, че е успял да подкрепи версията за създаването на таен революционен комитет в Перивол. Подобни “доказателства“ започнаха да представят и други ученици.
И аз положих немалко усилия, за да издиря сведения за посещенията на Апостола и за евентуалното изграждане на тайни комитети в нашия край. Дядо ми Георги, който бе прекарал по-голямата част от живота си в поробена България, ми помагаше усърдно. Посещавахме негови близки и познати, разговаряхме с възрастни хора, с учени и със служители в новоизградения музей в Кюстендил. Почти всички твърдяха, макар и без категорични доказателства, че Левски е идвал в нашия край и е подготвял населението за участие в общонародно въстание за освобождение от петвековното османско владичество.
Наред с тези разкази се появиха и други мнения. Някои твърдяха, че сред населението на Кюстендилския край Левски не е намерил достатъчно съмишленици и затова тук не са били учредени тайни революционни комитети. Дори се разказваше, че разочарован, на връщане – след като изкачил Конявската планина – той изчистил калта от цървулите си и казал на своя сподвижник: “Не желая да нося нищо от този край, дори прах или кал, където хората са загърбили националните си интереси.“
Заради огромното количество, често противоречива информация, с която го засипахме, в края на първия учебен срок г-н Пашалийски пожела лично да се срещне с част от по-възрастните хора, дали сведения на своите деца. В навечерието на 19 февруари той ни събра, за да обобщим проучванията си и да се опитаме да установим най-достоверните факти по този вълнуващ въпрос.“
Може би учителят ни е имал безсънна нощ, обмисляйки всички становища, за да не обиди нито едно дете, което бе положило немалко усилия. С нетърпение чакахме анализа му не само ние, но и нашите родители. Г-н Пашалийски влезе в класната стая и каза:
“Деца, знаете от стихотворението “Левски“ на писателя и поета Иван Вазов, че Апостола е бил невидим като сянка – “покаже се, скрий се, без знак и без следа“. Конспирацията е изисквала строга секретност. Неговите съмишленици са се клели да пазят тайните на революцията до гроб. Всичко това ни дава основание да мислим, че Левски е бил “навсякъде гонен, навсякъде приет“. Той може би е бил приет и в нашето село, но толкова тайно, че никой никога да не разбере.
За нас, поколенията след Левски, е важно да знаем и да се учим от неговия патриотизъм и всеотдайност към България. По всяко време, сега и в бъдеще, на нашия народ ще са нужни нови апостоли като Васил Левски. Колкото повече такива хора има, толкова по-свободен, справедлив и проспериращ ще бъде народът ни. На всички вас, скъпи мои ученици, желая да носите идеите на Левски в сърцата си и да ги предавате от поколение на поколение. Обесването на Левски нека бъде знак, че България и нейният народ не търпят робство, а свободата и независимостта ще ни съпътстват през вековете.“
Кирил Петров въздъхна и мълча продължително време, след което каза:
“Левски е бил и ще бъде идеал, към който всеки българин трябва да се стреми и да следва неговия пример. Животът, отдаден на свободата, правдата и социалната справедливост, е живот, изживян достойно. Затова призивът “Чуваш ли гласа на Апостола, НАРОДЕ?“ остава актуален и за поколенията.
Налага се да помним народната поговорка: “Детето се бие, преди да счупи стомната“. Българският народ многократно е доказвал, че е народ с достойнства, но същевременно е робувал на собствените си грешки. Аз, като 91-годишен бивш учител и директор на училища, смятам, че от най-висока трибуна всеки зреломислещ българин трябва да заяви: “СТОП на грешните ходове“. Нека възприемем и осъзнаем, че “Глас народен е глас Божи“ – и той рядко греши.“
