Началникът на медицинския пункт в Трето бригадно командване – Благоевград е убедена, че в критични ситуации жените са по-смели
Да избереш професията военен лекар е проява на смелост, особено ако си жена. Лейтенант Катерина Кирова е началник на медицински пункт в Трето бригадно командване в Благоевград. За професия като нейната казва, че границата между жени и мъже е заличена, ключът е във възпитанието на характера.
И все пак физиката на тялото в екстрени ситуации дава предимство на едната половина от човечеството. Неслучайно, когато разговаряхме с нея, тя особено държеше на физическата подготовка. “Военноморското училище възпита у нас характери с изключителна дисциплина, а моята физическа подготовка се утрои.
Оттам излизат страхотни офицери, които според мен, могат да се справят в тежки ситуации с хладнокръвие и психическа устойчивост. Военната медицина за разлика от цивилната, изисква бързина, точност и адаптивност. Работи се при различни условия и често под напрежение.
Тя те учи да останеш спокоен и концентриран, дори когато времето и обстоятелствата не са на твоя страна. Изисква и здрава физика. И на тези, които идват в медицинския пункт, повтарям: винаги да тренират нещо. На каквато и възраст да си е необходимо движение – плуване, бягане, тренинг. Спортът е умението да си здрав…“ .
Според лейтенант Кирова най-важното за военния медик е да притежава чувството за емпатия, съчувствие, да съпреживява болките на пациента. “Да си военен лекар означава да живееш на границата между дисциплината и човечността. Носиш униформа, но под нея винаги стои лекарят, който реагира първо със сърцето, а после с устава…“.
Лейтенант Кирова е привлечена и от предизвикателствата. Общуването с хора е едно от тях, особено ако умееш да спечелиш доверието им. Изборът й не е семейна традиция или случайно хрумване. За пръв път някой от фамилията избира такава професия и има самочувствие, че е взела вярно и самостоятелно лично решение.
В почивните дни чете, а също и по време на отпуската си – специализираната литература постоянно се обновява и трябва да я следиш. “Образованието не спира, когато завършиш 6-ти курс. Учиш всеки ден. Не можеш да кажеш: завърших дотук и спирам. Надграждаш – цял живот“ – убедена е тя.
В поделението е от няколко месеца, но екипът ѝ е надежден – медицинска сестра и двама бойни санитари. Тяхната работа и опит лейтенант Кирова оценява високо: “Имаме апаратурата, необходима за един лекар в медицинския пункт, но най-важното са хората. Моят екип е страхотен, без него съм нищо.
Професионалисти, те винаги са готови да ми помогнат, разбират, че това за мен е първа работа, от няколко месеца съм тук. Между нас има доверие, синхрон и добра комуникация. А в критични моменти това е решаващо – не си сам и знаеш, че всеки ще даде най-доброто от себе си. “
Оплакванията при военнослужещите най-често са навяхвания, настинки, главоболие, стрес. В преходните сезони преобладават вирусни инфекции или заболявания на горните дихателните пътища. “Моята задача е, ако има усложнения, да ги насоча към тесен специалист, за да им помогне оптимално… споделя лейтенант Кирова. – Но и аз в процеса на работа научавам нови неща.
Да бъда по-сдържана, по-устойчива и да давам възможно най-много от себе си…“ И още нещо – да знаеш, че усилията ти имат реален ефект и че помагаш на хора в най-трудните им моменти, е изключително мотивиращо. Това – според нея – компенсира умората и напрежението.
Все още не е имала възможност да участва в учения на полигон с формированието си, но са тренирали на лагери и занятия всяко лято във Военноморското училище. Опъвали палатки, усъвършенствали необходимите действия. Надява се и тук на полигона да се справи. Осигурен е основният набор от инструменти за ежедневна работа – стетоскоп, ЕКГ, в линейката – дефибилатори и апаратура за обдишване. В екипа й всички са подготвени да боравят с тях.
Започнат ли да падат бомби, да си уплашен не е нечовешко, но според лейтенант Кирова те са подготвени за рисковете. Даже – убедена е тя – жените в такива ситуации са малко по-смели. Затова тренингът, физическата подготовка трябва да се поддържат постоянно.
Реалната война не е далеч от нашите граници, а призванието да спасяваш човешки животи, не е само професия. Да си военен лекар означава, че винаги ще си на границата между дисциплината и човечността. Според думите й, тази униформа, която носи всеки ден, в нея стои твоето сърце, твоята емпатия към болните и ранените.
Като свръхчувствителна антена си – преживяваш болката, независимо дали ще си в медицинския пункт, в болницата или на бойното поле. “Избрах военната медицина съзнателно. Знаех, че искам повече от стандартната медицинска практика – исках динамика, отговорност и усещане за кауза. Военната медицина съчетава професионалното предизвикателство с дисциплина, структура и ясно чувство за мисия. Тук няма място за колебание. Решенията се вземат бързо, но с мисъл и подготовка.“ Харесва й усещането, че е част от система, в която всеки разчита на другия. И добавя най-важното – тук работата не е просто диагноза и лечение. Тя е грижа за хора, които служат на страната си. Това носи допълнителен смисъл и отговорност.
Източник: https://armymedia.bg/, Лъчезар Лозанов – със съкращения
