Евтин внос и неясен произход притискат пазара на мед в България

Според Борис Бормалийски високото ниво на HMF в меда показва, че или е стар, или е прегряван, но не и полезен

Пазарът на мед в България се оказва под двойно напрежение – от една страна евтиният внос, който сваля цените, а от друга – съмненията за реалното качество и начина, по който то се контролира и обозначава на етикетите. Какви са трудностите пред пчеларите и как се отразява вносът на мед от трети страни, Agri.bg разговаря с Борис Бормалийски, професионален пчелар с 25 години практика.

Как се отразява вносът от трети страни?

“Ясно е как се отразява вносът на мед на много ниска цена на пчеларите! Има внос на  китайски, украински, ирански, турски, той сваля цената и у нас“, споделя пчеларят. По думите му няма гаранция, че този мед е фалшив, но цената му оказва достатъчно влияние на пазара. 

“Имаме пратки, които пристигат от други държави, които са с нормално качество, но това както при другите земеделски производства, някои от тях, като в Турция, Иран, Китай, те не отговарят на същите стандарти. В Украйна производството на мед не отговаря на същите стандарти, както българския, който спазваме ние, да не третираме с лекарства и т.н. Но най-важното нещо, което трябва да подчертая за клиентите е, да гледат етикета“, допълни Бормалийски.

Четем ли правилно етикета?

Именно етикетът е един от най-важните атрибути на буркана с мед, където по думите на пчеларя, вече трябва да бъде обявено и процентното съдържание на меда по страни. 

“С много дребен шрифт, отзад се пише, произход ЕС, извън ЕС, което означава, че 1% български, 99% не се знае откъде. Този проблем с новото европейско законодателство би трябвало да се реши вече, защото трябва да изписват страните, от които е медът“, сподели още пчеларят. 

По думите му новото законодателство предвижда да бъде изписано на етикета първите пет страни по процентно съдържание в меда. И това е именно борбата на пчеларите. 
 

“Точно това е борбата, първо да пишат по етикетите, от коя страна е произход и колко процента, и второто, което е най-важната борба, самите клиенти да четат. Това е много важно. На бурканите го пише, както направиха със сирената и маслото. Ако има фалшиво сирене, то се пише имитиращ продукт. Трябва да образоваме клиента да чете етикетите. Защото дори да го пише на етикета, ако никой не ги чете, какъв е смисълът?“, коментира Борис Бормалийски. 

Според него обаче производителите на имитиращи продукти използват други похвати, като рисунки на етикета и подвеждащи имена на бурканите.

Методите за разпознаване са заблуда

По думите на Бормалийски клиентите няма как да разпознаят фалшивия мед с просто око. "Няма начин клиентът да разпознае фалшивия мед. Това, което се пише по тези методи с кибритени клечки, спиртни, с балончета, с капки, обръщане на буркана. Това всичко е много заблуждаващо“, коментира пчеларят. 
Той даде пример с мед от акация, който е един от най-скъпите и най-ценените видове мед.

“Той може да не кристализира до 2 години. Това не означава, че е фалшив. Някои пъти той е много по-рядък. Много хората се заблуждават. Просто това трябва да го контролира Агенцията по храните“, категоричен бе Борис Бормалийски.

Опасно ли е високото ниво на HMF?

Той коментира и високото ниво на  в някои видове мед хидроксиметилфурфуралът (HMF), чието съдържание трябва да остане под 40 mg/kg. 

“Доказването на HMF в меда показва, че или е стар, или е прегряван. Показател от 200 HMF е много висок – 5 пъти над нормата“, сподели мнението си Бормалийски и този продукт не е много полезен./ agri.bg