Кюстендил отново показа защо носи името “Овощната градина на България“. Градът даде официален старт на тазгодишния “Празник на плодородието“ – събитие, което събира на едно място земеделски производители, занаятчии, читалища, творци, деца и гости от страната и превръща центъра на града в пъстра витрина на местните традиции и богатството на земята.
Тази година празникът е още по-специален, тъй като Кюстендил отбелязва 130 години от първото национално овощарско изложение в България, проведено именно в града. Традицията, поставила началото на утвърждаването на Кюстендил като един от символите на българското овощарство, продължава и днес.
“Добре дошли в Овощната градина на България! Добре дошли в хилядолетния Кюстендил! За мен е удоволствие да ви приветствам в навечерието на 130-годишнината от първото овощарско изложение в България, проведено именно тук, в Кюстендил“, заяви при откриването кметът на общината инж. Огнян Атанасов.
Той подчерта, че 130 години по-късно традицията продължава да се предава на следващите поколения. Кметът благодари на читалищата, земеделските производители и всички партньори, допринесли за провеждането на празника, и пожела здраве, единство и по-добра и плодородна година.
Изминалата година е била трудна за земеделците, отбеляза Атанасов. Той разказа и за срещата си с 93-годишна кюстендилка, която му дала заръка да продължават да предават традициите на децата – послание, което се превърна и в един от символите на тазгодишното издание.
Сред най-впечатляващите акценти е 15-метрова ръчно избродирана покривка, създадена специално за 130-годишнината от първото овощарско изложение. Неин автор е кюстендилската занаятчийка Катя Хаджийска, която е вплела в нея традиционни символи на плодородието, закрилата и благополучието.
Покривката е съставена от 108 триъгълни фигури, всяка изградена от осем шевици “Елбетица“, подредени във възходяща форма. Тя символично украсява щанда на Института по земеделие – Кюстендил, традиционен партньор на Община Кюстендил в организацията на празника.
И тази година Институтът представя пред посетителите богатството на овощарството и земеделската наука. Гостите могат да видят над 70 сорта ябълки и круши, както и повече от 10 вида нетрадиционни за района зеленчукови култури.
“Тази година празникът е по-различен. За 130-годишнината беше изработена тази ръчно избродирана 15-метрова покривка – символ на плодородието“, каза кметът и благодари на Катя Хаджийска за труда и майсторството, вложени в създаването на символа.
Сред официалните гости на събитието беше Йорданка Чобанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Тя поздрави жителите и гостите на Кюстендил и подчерта връзката на града с плодовете на земята и богатството на регионалната идентичност.
Велбъждският епископ Исаак определи празника като празник на земята, труда и плодовете, както и повод за благодарност за даровете на природата.
От името на ръководството на Селскостопанската академия – София доц. д-р Деница Сербезова също поздрави присъстващите и отбеляза значението на труда на земеделските производители, учените и Института по земеделие – Кюстендил.
Сред гостите бяха още Анна Янишевска-Фрончек – управляващ посолството на Република Полша, Ма Хунчън – първи секретар на Посолството на Китайската народна република в България, народни представители, представители на държавни институции, местната власт, общински съветници, партньори и приятели на Кюстендил.
С богата програма, изложби, местни продукти, занаяти, музика и множество срещи “Празникът на плодородието“ отново събра в Кюстендил хора, за които земята, трудът и традициите са част от живота. В годината на 130-годишния юбилей градът не просто си спомня за началото на своята овощарска слава, а я показва в настоящето – с плодовете на труда, съхранените занаяти и хората, които продължават традицията.
Снимки: Vladislav Chanev Photography
