Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев отрече правителството да е предлагало пренасочване на част от осигурителните вноски от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ). В официална позиция до медиите той уточнява, че подобно предложение не фигурира нито в писмото му до Европейската комисия от 2 ноември 2026 г., нито в проекта на държавния бюджет за 2027 г.
Повод за изявлението стана вълната от реакции след участието на Донев в предаването “Панорама“ по БНТ, където темата предизвика спор с депутата от “Демократична България“ Божидар Божанов. Той заяви, че разполага с писмо на финансовия министър до Европейската комисия, в което се предлага временно пренасочване на част от осигурителната вноска към първия пенсионен стълб.
В отговор Донев посочва, че са водени разговори с Европейската комисия по различни идеи, но това не означава, че правителството е имало намерение да използва средствата от втория пенсионен стълб за покриване на дефицита в публичните финанси.
По време на телевизионното си участие финансовият министър съобщи още, че правителството е водило диалог с пенсионноосигурителните дружества за възможностите гражданите да се възползват от натрупаните средства по индивидуалните си партиди. По думите му разговорите са приключили със споразумение дружествата да могат да участват в инфраструктурни проекти чрез създаването на инвестиционен фонд. Така частният сектор и държавата биха могли да обединят усилия за реализацията на проекти в пътната и железопътната инфраструктура.
Донев настоява документите да се разглеждат в цялост
В днешната си позиция финансовият министър подчертава, че между бюджетния план, изпратен на Европейската комисия на 15 октомври, писмото от 2 ноември и проекта на Закона за държавния бюджет за 2027 г. има пълно съответствие.
Той уточнява, че по време на бюджетната процедура, започнала още през август, са обсъждани различни предложения и идеи, но окончателното решение кои от тях да бъдат включени в бюджетния проект е на Министерството на финансите.
Донев коментира и критиките към управлението на публичните финанси през последните години. Като примери посочва твърденията за укриване на 1,5 млрд. лева от бюджетния дефицит във връзка с изпълнението на условията за въвеждане на еврото, подписани договори за 18 млрд. лева за пътища при бюджет на Агенция “Пътна инфраструктура“ от 11 млрд. лева, както и бюджети с прекомерна разходна част.
Финансовият министър подчертава, че основните документи по бюджетната процедура са публично достъпни на сайтовете на Европейската комисия и Министерството на финансите. Той призовава те да бъдат разглеждани като основа за оценка на решенията на правителството.
колаж/ БГНЕС



--800.webp)



--800.webp)

--700.webp)


--700.webp)
