То засегнало Полша, Украйна и България, но било много под пределно допустимото и не застрашава хората
Русия призна, че е регистрирала радиоактивно замърсяване на европейската си територия, както и в Полша, Украйна и България в края на септември и началото на октомври.
Така бяха потвърдени съобщенията на няколко европейски агенции за наблюдение на радиоактивността, но същевременно всички руски служби във вторник се втурнаха да обясняват, че превишението било доста под допустимата норма и това не е опасно за хората.
Руската метеорологична служба “Росхидромет” съобщи, че всички наблюдателни станции в Южен Урал са фиксирали повишени концентрации на изотопа рутений-106, като най-висока концентрация е била установена от станцията в село Аргаяш. То е разположено на 30 км от ядрения комплекс “Маяк”, пострадал през 1957 г. от една от най-тежките ядрени аварии в историята и служещ днес за място за преработка на отработено ядрено гориво, отбелязва агенцията.
От “Маяк” и руската ядрена корпорация “Росатом”, която управлява всички АЕЦ на територията на Русия, обаче отрекоха те да са виновни за замърсяването.
“Радиоизотопът рутений-106 беше засечен от наблюдателните станции в Аргаяш и Новогорний между 25 септември и 1 октомври, посочва се в сводката на “Росхидромет” за състоянието на околната среда на територията на Руската федерация в периода 6-13 октомври 2017 година. Била установена “крайно висока концентрация” на рутений-106, превишаваща 986 пъти показателите, регистрирани предишния месец.
В съобщението на руската метеорологична служба, цитирано от ТАСС, се посочва също, че в края на септември и началото на октомври радиоактивни частици от Южен Урал може да са попаднали в Европа в резултат на пренос на въздушни маси.
По-късно пред журналисти ръководителят на “Росхидромет” Максим Яковенко уточни, че превишени норми на рутений-106 са били установени “в Русия, Полша, България и Украйна”. На територията на Русия концентрацията му е била десетки хиляди пъти под пределно допустимата и не представлява никаква опасност за здравето на населението. Същото становище изказа и руското екоминистерство.
От “Росатом” заявиха, че в управляваните от нея ядрени централи не е регистриран никакъв инцидент или повреда, а следи от рутений-106 са открити само във въздушни проби, взети от пункт в Санкт Петербург, но ядрените предприятия не могат да се разглеждат като източник на замърсяването.
Държавната корпорация подкрепя твърденията си с данни от Международната агенция за атомна енергия, според които в същия период на замърсяването временната концентрация на рутений-106 в Румъния е достигнала 145 000 микробекерела за куб. м, в Италия – 54 300 микробекерела, а в Украйна и Словения – 40 000 и 37 000 микробекерела.
За България преди десетина дни, когато стана ясно, че радиоактивният облак е засегнал и страната ни, от Министерството на околната среда и водите съобщиха, че засечените у нас нива на рутений-106 в шест пункта са били между 4 и 29 микробекерела за кубик. Средногодишната допустима активност на този изотоп у нас е 1900 mBq/m3.
От Националния център по радиобиология и радиационна защита сега заявиха, че “няма опасност за здравето на гражданите, тъй като към момента няма данни за пренос на радионуклиди на територията на България.
От предприятието “Маяк” заявиха във вторник, че съобщените от “Росхидромет“ данни за замърсяване с изотопа на рутений-106 позволяват да се направи изводът, че дозата, която би могла да бъде получена от човека при цитираното замърсяване, е 20 000 пъти по-малка от допустимата годишна доза и не представлява никаква опасност за здравето и живота на хората.
Дружеството обяснява, че този изотоп може да попадне във въздуха при два случая.
Единият е нарушаване на херметичността на обвивката на прътите със свежо ядрено гориво в самия реактор или при радохимична преработка на ядрено гориво. Този вариант обаче бил изключен в случая, защото ако се е било случило това, в атмосферата неизбежно са щели да бъдат изхвърлени и десетки други остатъчни радионуклиди, които също биха били установени от службите за радиационен контрол.
Другата възможност за подобно замърсяване е изработване на нови, използване на съществуващите или утилизиране на отработили своя срок източници на йонизиращо лъчение на основата на рутений-106. Тогава обаче концентрациите биха били много по-големи и ще бъдат регистрирани на 500 км разстояние от източника на подобно замърсяване.
От “Маяк” отбелязват още, че през 2017 г. не са произвеждали източници от рутений-106 и предприятието не е регистрирало увеличаване на попадането на радионуклиди в атмосферата от негова страна. Компанията посочва още, че от години не извършва отделяне на рутений-106.
