Във времена на пандемия, когато човечеството сякаш е изправено пред Страшния съд, силата е във вярата, която ни крепи. Ще ви срещнем с Ангел Илчев, един от най-талантливите иконописци в нашия регион. Роден и отраснал в град Дупница, той разпространява християнската вяра с помощта на своята четка. Изрисувал е много храмове и параклиси в Дупница и околията. Не са малко и хората, които притежават негови икони в домовете си или избират такава за подарък на своите близки и приятели.
– Откога се занимавате с иконопиство?
– От 97-а година се занимавам с изработването на икони, което прави 23 години. Това са си вече цели 23 години, в които съм се посветил на иконопиството.
– Какво Ви накара през 97-а година да се обърнете към това изкуство и кое запали огъня, който и до днес е жив?
– Стандартният отговор е да кажа случайно, но ние като християни знаем, че случайни неща няма. Един мой приятел се занимаваше с иконопис и покрай него започнах и аз. Така нещата тръгнаха. Отначало нямах намерение да се занимавам сериозно само с това, но се получи така, че в момента се занимавам предимно с това.
– Има ли учители, от които черпите знания и научавате тънкости в професията?
– Учители ми бяха образците от миналото, както и хубавите творби от сегашните зографи. Не съм имал учител, който да ме въвежда в тайните на иконописта. Аз съм се учил в ход. Гледал съм с очите си и съм се учил от това, което съм виждал. Така човек си изгражда и някаква обща култура. Научава се да различава красивото от не чак толкова хубавото.
– В Библията пише да не си създаваме кумири и да не им се кланяме и служим, но въпреки това има ли зографи, които Ви впечатляват и на които се възхищавате?
– Майстори, от които съм вдъхновен и до днес, са Мануил Панселин, Михаил Астрапа и Андрей Рубльов. Те са колоси в изкуството изобщо, не само в иконописта.
– Има ли нещо в техниката Ви на работа, което Ви отличава от останалите творци. Нещо специфично като Ваш собствен почерк?
– Аз не виждам в работата си нещо, което да ме прави уникален, ако мога така да се изразя. Всеки път си поставям различни задачи. Стремя се да ги изпълнявам според всяка зададена нова работа. Всяка една творба е уникална сама по себе си и няма общо с другите.
– Сам ли работите, или имате помощници?
– Предимно работя сам. Когато имам по-големи задачи, творим заедно с моя колега Георги Чимев, с когото доскоро бяхме един екип. Заедно сме нарисували параклиса „Св. Троица” в Дупница, който се намира в двора на частната болница „Св. Иван Рилски 2003”. Предстои ни съвместно да изографисваме част от катедралния храм „Свети Георги” в Дупница. Там, на западната фасада на черквата, ще имаме работа по три стенописни фигури. Също така скоро ще започна работа и по изографисването на параклис в центъра на Бобошево.
– В кои храмове още сте работили и сте оставили частица от себе си чрез творчеството?
– Много са и вече не помня всички. Сещам се за храма „Света Петка” и параклиса „Св. Иван Рилски” в парк “Рила”, църквите в Самораново, Палатово, Тополница, Мурсалево и други.
– Откъде черпите вдъхновение за творбите Ви?
– Вдъхновението идва с работата. Ще цитирам един американски художник – Чък Клоус, който казва: ,,Вдъхновението е за аматьорите. Професионалистите просто стават и започват да работят!” Вдъхновението понякога е спекулативно понятие, изтъркано от употреба донякъде.
– Колко време е нужно за направата на една икона?
– Това е относително и зависи от много неща като размера и техниката например. Средно при мен отнема не по-малко от две седмици за размер 30/40 см.
– Имате ли наблюдение върху това какво харесват хората? Има ли модерни течения в иконописта, ако мога така да се изразя?
– Хората харесват такива неща, каквито им се предлагат, защото предлагането оформя донякъде и вкусовете. Когато се предлагат кичозни работи, те се възпитават да харесват кича. Предлагайки се по-хубави работи, хората се възпитават да харесват по-стойностни неща. Вкусът към хубавото се изгражда с времето и донякъде с образованието. Аз спазвам канона и рисувам предимно православни образи, като не правя „чудати” или „творчески” икони.
– Иконата е един предпочитан подарък от българите за различни поводи. Какво е Вашето впечатление?
– Мисля, че няма по-хубав подарък от иконата. Тя обаче трябва да има молитвена стойност, която й придава човекът, който я притежава. Иначе се превръща просто в една вещ. Иконата е нещо повече от картина. Тя има съвсем различна стойност. Хубаво е да бъде осветена, за да бъде наистина икона. Не трябва просто да виси на стената и да украсява, защото има съвсем различна функция и роля в живота на човек. Иконата е посредникът за разговор между човека и неговия Творец.
– Кои са най-почитаните светци сред българите? Образа на кой светец най-често избират за икона?
– Много често Богородица и Господ, който е в центъра на всичко. Сред предпочитаните е и свети Мина, закрилникът на семейството. Хората поръчват и избират също и икони с образа на светеца, чието име носят – св. Георги, св. Димитър и други светци, чиито имена имат по-голямо разпространение у нас.
– Кой е светецът, който е най-близо до Вашето сърце?
– Всички светци почитам, но може би сред тях свети Иван Рилски ми е по-близък. Той е покровител на нашия край и праща благодат върху нас.
– „Вяра” Ви пита какво е вярата за Вас?
– Вярата е начин на живот! Това е за мен вярата! Аз говоря за православната вяра. Защото вери има много.
– Какво е Вашето празнично пожелание?
– Спокойствие и благодат, защото когато има спокойствие, нещата се виждат ясно!
Теди Еротеева
