Експозицията показва 11 от големите имена в българската наука
Изложбата „В света на българските откриватели и изобретатели“ на Национален политехнически музей-София гостува на Общински исторически музей-Брезник. Експозицията показва 11 от големите имена в българската наука, допринесли за световния научен прогрес, сред които са и имена от Трънско.
В първите табла на изложбата са показани имената и делата на Саздо Тричков и доктор Стамен Григоров. Първият е баща на българската телевизия, а вторият пък е откривател на бактерията Lacto bacterium bulgaricum, от която зависи създаването на киселото мляко. „Тук на тези табла са представени 11 български учени, които са международно признати. С международно значение са техните открития, които са работили заедно със свои учени в Европа, в Америка в областта на биологията, химията, аеродинамиката, медицината. Това са 11 табла, които са ни предоставени от Националния политехнически музей и смятам, че всеки посетител може да научи повече за историята и биографията на всеки един от тези откриватели със световно значение. Тук биха могли учениците да проведат свои часове по химия, по физика, биха могли да се запознаят и с това, с което ние допълваме изложбата – материали от фонда на нашия музей, от частни колекционери и от Регионален исторически музей-Перник. Ние допълваме изложбата, че в тези 11 откриватели е включен и Стамен Григоров от нашия край, от Знеполе.
С неговия принос в откриването на бактерията за киселото мляко, което предизвиква интереса на учените в световен мащаб в началото на 20-и век. Джон Атанасов, който е признат за бащата на компютърната техника и още един, може би малко познат за съвременните българи бащата на българската телевизия – Саздо Тричков. През 1953 година прави първото телевизионно излъчване на Балканския полуостров. През 1956 година се взема решение за изграждането на телевизионната кула и производството на български телевизор „Опера“, отбеляза директорът на Общински исторически музей-Брезник Емилия Велинова и допълни, че Регионален исторически музей-Перник гостува с няколко табла. Други имена в изложбата са: Методи Попов, който разработва едно от най-значителните постижения на българската биология – учението за стимулацията на жизнените процеси; Карл Джераси (Carl Djerassi) е известен със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче; Петър Петров, който е изобретил първия безжичен сърдечен монитор в света, първия цифров часовник и други изобретения; Джон Атанасов – бащата на световната компютърна революция; Асен Йорданов, който конструира първия български моторен самолет диплан “Йорданов-1″; физикът Георги Наджаков, който прави откритие на новото явление – фотоелектретно състояние на веществата; академик Ангел Балевски, който е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите; професор Иван Странски – неговият значителен научен принос е в областта на физикохимията; Румен Антонов, който е български изобретател в областта на автомобилостроенето; професор Виден Табаков – един от най-крупните изследователи по аеронавтика, почетен професор на НАСА, участвал в екипа, изпратил първия човек на Луната. Експозицията ще бъде показана в изложбена зала „Военен клуб” на Общинския исторически музей, където ще е отворена за посещения до 22 април, в дните от понеделник до събота. /zapadno.com
