Москва обвинява Киев, че се опитва да провали изборния процес
Избирателната активност на президентските избори в Русия мина 66% в третия и последен ден от вота, съобщиха държавните медии.
През последните два дни гласуването беше помрачено от нарастване на фаталните украински бомбардировки и поредица от нахлувания на руска територия от страна на проукраински диверсионни групи. Новите бомбардировки насърчиха властите да затворят училища и търговски центрове в граничещата с Украйна Белгородска област, подкопавайки усилията на Кремъл да изолира руснаците от конфликта в Украйна – особено по време на силно рекламираните избори.
Повече от половината руски избиратели вече бяха отишли до урните през първите два дни на тридневните избори, твърдят властите. Последният ден ще е тест за силата на опозицията в страната, която призова всички свои поддръжници да гласуват едновременно по обяд в рамките на акция, наречена „По пладне срещу Путин“.
Спорадични протести вече белязаха изборите, но последните събития във войната с Украйна хвърлиха по-голяма сянка върху вота досега. В петък Путин обвини Киев, че се опитва да попречи на изборите със своите засилени атаки с дронове и ракети в Русия и на контролираната от Москва територия на Украйна. Освен това обеща да накаже Украйна.
Местни представители на руските власти рано в неделя заявиха, че силите на Киев продължават ударите си по руските региони, граничещи с Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски не адресира въпросните атаки в нощното си видео обръщение в събота, но благодари на своите военни сили и разузнаване „за новите украински способности на далечни разстояния“.
Киев смята изборите, които се провеждат в части от неговата територия, контролирани от Русия, за незаконни и невалидни. Военни анализатори виждат ежедневните удари от страна на Киев, насочени главно към енергийна и друга ключова инфраструктура, като опит да се разклати усещането на руснаците за стабилност и да се подкопаят военните усилия на Москва.
Путин, който гласува онлайн, обеща остър отговор на нападенията и обвини Киев, че се опитва да “попречи” на кандидатурата му за нов шестгодишен мандат.
71-годишният президент е на власт в Русия от последния ден на 1999 г. и е готов да разшири властта си над страната до 2030 година. Ако Путин завърши още един мандат в Кремъл, той ще остане на власт по-дълго от всеки руски лидер след Екатерина Велика през 18 век. Той се кандидатира безапелационно, след като не допусна двама кандидати, които се противопоставиха на конфликта в Украйна, и около месец след като основният му опонент Алексей Навални почина в арктически затвор при необясними обстоятелства.
Кремъл представи изборите като възможност за руснаците да покажат, че стоят зад пълномащабната военна кампания на Москва в Украйна, където също се провежда гласуване в окупираната територия. Руският външен министър Сергей Лавров ден по-рано приветства анексирането на Кримския полуостров от Москва преди 10 години, когато се проведе непризнат от международната общност референдум за присъединяването му към Русия. “Полуостровът е неразделна част от Руската федерация”, каза Лавров в изявление на сайта на министерството.
