На 10 октомври 2022 г. (понеделник вечерта) по местната кабелна телевизия бе обявена инициативата на ръководството на военното читалище „Генерал Георги Тодоров 2011“ за предложението на тържествената сесия на 19 октомври – празник на гр. Дупница, посветен на св. Иван Рилски Чудотворец (духовен и небесен закрилник на българския народ и на дупничани) да бъде удостоен с най-високото звание ген. Тодор Радев. За този наш изтъкнат съгражданин съм публикувал редица научно-изследователски статии. В книжка Първа от 1999 г. на централното научно историческо списание „Военноисторически сборник“ публикувах обзорна статия за ген. Тодор Радев и неговото семейство. На 24 март 1999 г. представих това мое изследване пред дъщерята на генерала Вася Т. Радева и неговата снаха Ваня Радева.
На 22 май 1998 г. по моя инициатива 203-та аудитория в Учителския институт – Педагогически колеж получи името „Генерал Тодор Радев“. По този повод присъстваха неговата дъщеря Вася (изтъкната оперна певица) и брат й инж. Димитър Т. Радев. Вася Т. Радева само промълви на това тържество:
„Мили татко, добре дошъл отново в гр. Дупница“.
На 24 март 1999 г. си направихме обща снимка преподаватели в Педагогическия колеж и служители, заедно с представители на Историческия музей в гр. Дупница. На тази паметна снимка ясно личат видният дупнишки педагог Димитър Бояджиев и историкът изследовател Борислав Дичев. През 2005 г. в монографията „70 години Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ гр. Дупница“ от 50-а до 60-а страница публикувах разширена статия за ген. Тодор Радев като военен теоретик, министър на народното просвещение и създател на Учителския институт в родния му град Дупница. През 2020 г. в монографията си „Кметовете на Дупница (1878-2020 г.)“ давам подробни сведения за бащата на генерала Димитър Янакиев Радев – най-успешният кмет на гр. Дупница. За сетен път подчертавам огромния принос на ген. Тодор Радев към нашия град и околията. Той е работил и живял от 27.02.1887 до 3.11.1957 г. Основателно възкресих неговото име, за което получих признанието на много дупничани. На 11 юни 1998 г. с Решение №58 на Общинския съвет в гр. Дупница единодушно общинските съветници удостоиха посмъртно с високото звание „Почетен гражданин на гр. Дупница“ генерал-майор Тодор Радев. На същата сесия с Решение №59 високото звание получи и изтъкнатият детски лекар Николай Иванов Попов (01.03.1934 г. с. Баланово – 26.102017 г.). Двамата получиха високото звание по инициатива на тогавашния кмет д-р Пламен Петров Соколов (виден ортопед и общественик).
По мои изследвания от 11 октомври 2022 г. разбрах, че ръководството на военното читалище „Генерал Георги Тодоров 2011“ е сменило своето предложение за генерал Иван Томов. За него съм публикувал две научно-изследователски статии. Първата статия бе публикувана в регионалния вестник „Дупница плюс“, бр. 44 от 14 октомври 2003 г. Втората статия под заглавие „Видни дупничани! Ген. Иван Томов – далновиден в работата си и милеещ за родния си край“, публикувах в регионалния вестник за Югозападна България „Вяра“ на 22 юни 2022 г.
Щастлив съм, че изпълних своя дълг като краевед
изследовател на името и делото на нашия виден съгражданин генерал Иван Георгиев Томов, командващ Първа българска армия (Първи корпус). Той е роден на 7 май 1942 г. в с. Яхиново, Дупнишко, а е починал на 18 май 2021 г. в гр. София.
Разбрах, че с високото звание „Почетен гражданин на гр. Дупница“ ще бъде удостоен на 19 октомври 2022 г. Диман Панайотов Панчев. Той е роден на 10.12.1964 г. в нашия град и е записан на името на дядо си по бащина линия Димитър. Неговата майка сменя името му на Диман. Майка му Надежда Костадинова Хаджиангелова – Панчева е родена на 12 юли 1935 г. в гр. Дупница, където е починала на 9 ноември 1993 г. Тя е работила като медицинска сестра, била е хубава жена, изключително амбициозна, интелигентна и трудолюбива. С основание можем да кажем, че синът й Диман Панчев е реализация на нейните мечти и амбиции в културата. Надежда Панчева е търсила и поддържала приятелски връзки с видни творчески личности от гр. София. Тя е закупила на малките си деца Венера и Диман пиано и по нейно настояване от малки са обучавани да свирят. Диман Панчев е завършил Базовото основно училище, след това дупнишката гимназия, а от 1985 до 1991 г. е учил в Българската държавна консерватория оперно пеене в класа на проф. Констанца Вачкова. Той владее много добре руски, френски и италиански език и през последните 30 години се е утвърдил като един от най-добрите баси в България и чужбина. Един изтъкнат испански музикален критик определя качеството на тембъра на гласа на Диман Панчев като
общ тембър между Борис Христов и Николай Гяуров.
С голям успех Диман Панчев участва със свои изпълнения на традиционните ежегодни Майски празници на културата в родния си град Дупница. Той има уважението и обичта на нашите съграждани като един от най-добрите баси на България. Имал е много успешни турнета в редица европейски страни, САЩ и другаде по света. Неговата съпруга Калина Панчева е цигулар в Бургаската опера, където той е изтъкнат оперен певец, пътува постоянно с тяхната трупа, а двамата имат дъщеря Димана, родена на 25 февруари 2010 г. в Бургас. (По изследвания на Иван Хаджийски от 27.02.2000 г., от 07.05.2004 и от 07.10.2012 г.).
Справедливо ще бъде нашите видни съграждани ген. Иван Георгиев Томов и Диман Панайотов Панчев, на тържествената сесия на 19 октомври 2022 г. да бъдат удостоени с високото звание „Почетен гражданин на гр. Дупница“!
Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
