Краеведът изследовател гл. ас. Иван Хаджийски от Дупница, който наскоро получи приза „Будител на годината”, изпрати до редакцията на в. „Вяра” писмо, в което изнася данни за честването Деня на народните будители. Основавайки се на своите проучвания, той повдига въпроса за някои допускани исторически и езикови грешки. Ето какво пише в писмото си гл. ас. Иван Хаджийски:
Повод да напиша настоящата статия за вестник „Вяра“ са неточните сведения, които бяха обявени в националните медии (телевизии) при честването Деня на народните будители. Погрешно бе съобщено, че след 09.09.1944 г. в България този празник официално е премахнат. Историческата истина повелява да кажем, че Денят на народните будители е честван тържествено на 1 ноември 1945 и 1946 г. На 1 и 2 ноември 1947 г. по инициатива на БРП (к) са проведени в околийските градове учителски конференции. Тихомълком този празник е отменен от националния календар като буржоазен и е възстановен с решение на 36-ото Обикновено народно събрание, като се чества от 1 ноември 1992 г. насетне. Денят на народните будители е честван за първи път на 19 октомври 1909 г. от учителите в гр. Пловдив. Това е Денят на св. Иван Рилски Чудотворец, духовен и небесен закрилник на българския народ. От 1 (14) април 1916 г. в страната ни е въведено новото летоброене от Юлианския към Григорианския календар. За събитията от началото на 19. век дотогава по новото летоброене са добавени 13 дни. За историческите събития през 19. век съгласно новия Григориански календар са прибавени към съществуващите дати от 12 дни.
По инициатива на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски Денят на народните будители е въведен като официален празник в националния ни календар от 1 ноември 1922 г. 40-годишната ми задълбочена изследователска работа ми дава категоричното основание да твърдя, че този празник е честван до 1 ноември 1946 г. включително.
Дългогодишната ми изследователска работа ми дава основание да посоча и грубите фактологически грешки, които е допуснал Асен Христов Меджидиев (1899-1984 г.) на стр.127 в своята книга „История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от 14 век до 1912-1963 г.“ Тази книга е издадена през 1969 г. и е пълни с редица фактологически грешки. Така например на въпросната 127-а стр. Асен Меджидиев е посочил произволно петима души за депутати от Кюстендилски окръг в Третото Обикновено народно събрание. В действителност са избрани четирима депутати и само на двама са посочени вярно имената. На 10 декември 1882 г. за депутати от Кюстендилски окръг са избрани: Величко Хаджиангелов (1827-18.08.1912 г. гр. Дупница), първият кмет на следосвобожденска Дупница; Александър Караманов (по това време окръжен управител); Тричко Батановски и Димитър Станков. Първата редовна сесия на Третото ОНС се е състояла от 11.12.1882 г. до 13.02.1883 г. Втората редовна сесия е проведена от 04.09. до 25.12.1883 г. По това време е суспендирана Търновската конституция, а от 27 април 1881 г. в страната ни е действал Режимът на пълномощията на княз Александър Първи Батенберг. Той е избран за държавен глава на Княжество България от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. Изборите за Трето Обикновено народно събрание са проведени на три етапа и са включвали общо 47 депутати.
Преди броени дни бе открита прекрасна изложба от фотоси, посветени на живота на театралния гений на Дупница Станислав Димитров Казаков (29.06.1894-05.01.1979 г.). Специално внимание заслужава неговият подробен дневник на театралната група „Пробуда“, която функционира в гр. Дупница през втората четвърт на ХХ век. Всеки, който желае, може да се запознае с този дневник, който се съхранява в Държавния архив в гр. Кюстендил. През 2003 г. бяха издадени неговите спомени, в които по метода на засичане на фактите констатирах някои дребни фактологически грешки. Това са спомени и е допустимо по човешки да бъдат допуснати неволно фактологически неточности.
В списание „Българска реч“, книжка 7 от 1921 г. академик Стоян Аргиров (10.02.1870-10.08.1939 г.) на стр.107-108 е публикувал статията „Дупница, а не Дубница“. В нея от научни позиции той е посочил грешките, допускани от редица държавни институции, които близо половин век в официалните си документи са изписвали погрешно името на града. С научни аргументи Стоян Аргиров доказва, че името на града ни не произлиза от дъбовата гора в м. Дренски рид, а името произтича от котловина, вдлъбнатина. Българското население се е населявало в котловини с цел да се предпази от природните стихии (ветрове, бури и т.н.).
Редица журналисти по националните телевизии неправилно произнасят имената на редица населени места. Така например на 15.09.2020 г. неточно бе произнесено името на с. Трекляно, Кюстендилско. Неточно ударението бе поставено на последната сричка, а ударението би трябвало да е на първата сричка (на буквата “е”) при произнасяне на това населено място. Може да посочим редица езикови грешки при произнасянето имената на гр. Бобошево и селата Мурсалево, Смочево, Яхиново, Крайници и т.н.
В това отношение заслужава похвала нашият виден съгражданин проф. д-р генерал-майор Венцислав Методиев Мутафчийски, роден на 10.08.1964 г. Той е началник на Военномедицинска академия в гр. София и председател на Националния щаб за борба с коронавируса. Ген. проф. Венцислав Мутафчийски, освен че повиши нашата здравна култура, повиши и нашата езикова култура! Той произнесе правилно името на населеното място в гара Орешéц, като ударението пада на последната сричка на буквата “е”. Има още две населени места с това име, но те се произнасят литературно правилно, като ударението се поставя на първата буква Óрешец, намиращи се в Пловдивска и Хасковска област.
Препоръчвам на всички журналисти и пишещи да произнасят точно имената на населените места в нашата страна, като за всички тях стане настолна книгата на проф. Николай Мичев „Речник на имената и статута на населените места в България (1878-2004)“, издадена през 2005 г. в гр. София.
Гл. ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
