Даниел Александров – момче на честта!

• Димитър Илчев: Той можеше да има по-високи доходи и по-добри условия за трениране, но избра да остане състезател на България

• Дани влага всички усилия, за да осъществи това, в което вярва, твърдят учителите му

Един млад човек, „неполитик” е на път да влезе в политиката. Исках да видя Даниел Александров през очите на хората, които го познават. Търся мнението на негов приятел, също млад човек, но със спомени от годините, в които буквално е делял залъка си с Даниел. Свързах се с неговия първи треньор в Дупница Виктор Бонев и преподавателките Елена Ненкова от Самоков и Петранка Борисова от Дупница. Всеки един от тях с радост сподели своите преживявания с шампиона Даниел Александров. Димитър Илчев е 30-годишен българин, живеещ в Испания. Връщам го назад във времето, за да ми разкаже за Даниел от позицията на човек, който почти десет години е делил една и съща стая с него – първо в спортното училище в Самоков, а след това и в НСА. Искам да разбера нещо повече за човека зад спортиста, за характера зад името. И Димитър започва с това, което най-много го е впечатлявало в поведението на Даниел – невероятната му воля за развитие и победа.

В началото Даниел беше много слаб като спортист. Физически изоставаше от останалите. И визуално беше по-слаб и дребен, но беше много нахъсан и много техничен. В спортното училище в Самоков имаше деца от града и такива като нас, които бяха от други населени места и живееха в пансиона. Треньорите сякаш обръщаха повече внимание на местните, защото познаваха техните родители. Отношението към нас беше малко по-различно. Но Даниел  успя да си извоюва и уважение, и внимание. И ако отначало не можеше физически да настигне останалите, то в един момент, благодарение на своята упоритост, постоянство и техничност, започна да побеждава всички. Много хора на негово място биха се отказали или биха се задоволили с посредствени резултати. Той показа на всички нас, че ако човек истински желае нещо, ако е дисциплиниран и не пести силите си, наистина може да постигне невероятни резултати. Истински го уважавам заради това и считам, че тези негови качества биха били изключително здрава основа, върху която да се изгради и като политик.

Вие в спортното училище ли се запознахте?

Да, той беше един от първите хора, с които се запознах там. Повечето бяхме деца от скромни семейства, без големи финансови възможности. Обикновено сприятеляването с такива момчета е много лесно, защото започвате да си делите залъка. В края на седмицата беше трудно за всички, защото парите ни свършваха и тогава всеки споделяше с другите това, което има. Такива бяха отношенията ни и с Даниел. От втората година до завършването на спортното училище с него бяхме съквартиранти. Винаги сме си делили всичко. И знаете ли, никой от нас не стана егоист. Мислехме дори и за тези момчета, които не харесвахме особено. Винаги подкрепяхме човека, който стои до нас.

Какво ви помогна да се изградите като такива личности – спортът или хората, които ви учеха?

Ние си бяхме едно малко семейство, защото бяхме заедно през цялото време. Заедно на училище, заедно и след това. Училището ни беше много малко – имаше по една паралелка на клас. Бяхме около 70-80 души общо, като преобладаващата част бяхме борци. Това според мен ни изгради като характери. Малко хора от тези, с които учехме заедно, сега пушат или пият. Като цяло нямат кой знае какви пороци. Защото живеехме при строг режим. Забраняваха ни да излизаме след 22 часа. Понякога нарушавахме реда и се измъквахме, за да си купим топъл хляб или закуски, но тези, които оставаха, винаги ни прикриваха. Като цяло винаги сме си пазили гърба.

Разделиха ли се пътищата ви с Даниел, след като завършихте спортното училище?

Аз съм една година по-голям от него и когато завърших, отидох да уча в НСА. През първата година той и още няколко приятели идваха само от време на време да се виждаме. След като завършиха, те също бяха приети в НСА и аз отидох да им помогна да се настанят. Така се стекоха обстоятелствата, че отново станахме съквартиранти с Дани. Работехме и в една фирма, но на различни обекти. Той работеше като охранител в едно казино, но работата му пречеше на тренировките и му беше много трудно. Вярвам, че много хора не биха издържали нещата, през които той е минал. Работеше през нощта и не можеше да тренира пълноценно. Постепенно започна да губи това, което беше натрупал като качества, и реши да спре, за да започне да тренира по-усилено. Ние се фокусирахме повече върху работата или училището, а Даниел се концентрира изцяло върху тренировките. Почти не излизаше, защото нямаше нито време, нито средства. Със сигурност му е било много трудно, но той не се отказа. И затова започна да побеждава.

Ти също си имал много успехи като състезател. Защо се отказа?

Аз трябваше да уча и да работя, за да се издържам. Това не ми позволяваше да отделям достатъчно време, за да тренирам. По тази причина много талантливи хора, които познавам, също се отказаха от спорта. Мисля, че държавата трябва да помага на младите спортисти, които имат добри постижения, със стипендии или по някакъв друг начин. Никой не подозира от какво се отказват хората, които печелят медали от големи състезания. Но вярвам, че ако Даниел намери своето място в парламента, ще направи всичко възможно, за да помага на българските спортисти с подходящи законодателни и граждански инициативи.

Двамата с Даниел сте пример за хора, които са били в сходна ситуация, но всеки е направил различен избор и съответно това е довело до различни резултати. Има ли правилна рецепта за това как трябва да постъпи човек, когато трябва да вземе такива трудни решения?

Не мисля, че има универсален алгоритъм за това как да постъпва човек в определени ситуации. Предполагам, че е въпрос на приоритети. Ние с Даниел сме много различни като спортисти. Аз съм много силен физически, той е много техничен. Прецених, че това не е моят спорт, и затова спрях. Не исках да инвестирам повече време в това. Но за Дани борбата беше приоритет и той вложи цялата си страст в нея.

Защо избра да живееш в чужбина?

В началото – от любопитство. Не се доверявам винаги на това, което казват хората. Исках да отида и да видя как е. Но след това останах, защото приятелката ми беше там, а и защото в Испания се чувствам много по-спокоен. Освен това, според мен в България доста по-трудно можеш да постигнеш финансова независимост или да изкарваш парите, които да те удовлетворяват. Аз живеех в София, получавах 1800 лв., но разходите ми бяха високи, тъй като живеех на квартира. Обичам повече да си стоя вкъщи, не обикалям много по заведения, не обичам и да харча, но въпреки това парите не стигаха. В София доходите са по-високи, но и месечната издръжка е по-голяма. В Дупница със сигурност може да се живее добре и с по-малко средства и се надявам все повече фирми да отварят свои представителства там, за да може младите хора да намерят професионална реализация в родния град. Мисля, че Даниел, който има контакти в целия свят, би могъл да работи за привличане на инвеститори в родния си град

Какво очакваш да направят за страната ни хора като Даниел, които влизат в политиката? Защо би гласувал за него?

Той е упорит, борбен и отстоява целите си. Може да се разчита на него, защото каквото каже, го изпълнява. На нас ни трябват такива хора. Не е нужно някой да ни слага розови очила, трябва ни човек, който идва и казва реални неща. Не че ще направи минималната заплата 2000 лв., никой не очаква това. Но да обещае постижими неща и след това да изпълни обещанията си. Мисля, че политиците трябва да осъзнаят, че ние не искаме по време на кампании да чуваме илюзорни неща. Искаме да чуем истината, дори и да е неприятна. На българина му е необходима градивна критика. Някой да му каже: „Да, народът ни е бил велик, но не можеш да лежиш на стари лаври. Ако искаш нещо да се случи, трябва да започнеш да работиш здраво, за да го постигнеш”. Аз това научих тук, в Испания, че няма как да стане човек от тебе, ако не се научиш да бачкаш. Трябва да работиш здраво. И никой не ти е виновен, че държавата е в такова състояние, ако само стоиш на дивана и негодуваш. И дори не отиваш да гласуваш. Тогава нямаш право на глас!

Проблем ли е според теб това, че Даниел няма политически опит? И не само той, но и другите млади хора, които влизат в политиката.

Мисля, че в политиката трябва да влязат млади хора, защото голямата част от тях обикалят света и виждат как се случват нещата. Освен това са интуитивни и черпят информация от много повече източници. По-възрастните хора възприемат нещата по друг начин. Имат повече ограничения в мисленето, някак по-свити са, защото са живели и във време, когато страната ни е имала съвсем различен държавен строй. Ние  не сме били родени по времето на комунизма, не сме обременени. По-амбициозни и по разкрепостени сме. Единственият минус на младите хора е, че голяма част от тях не са научени на труд.

Даниел е бил в много държави, контактувал е с много хора. Знае от какво имат нужда младите. Той е амбициозен и постига успехи, с които вдъхновява много други хора. Добър мотиватор е, а голяма част от младежите се нуждаят именно от това – от добър пример. Хора като него трябва да се показват по-често в медиите. Защото ако един млад човек види, че един спортист е станал депутат, което е една много сериозна позиция, то това може да го амбицира и вместо да бяга от спорта, да се насочи към него. Толкова деца и младежи затлъстяват днес и нанасят непоправими вреди на здравето си. Спортът би могъл да им донесе само нещо добро.

В това ли виждаш силата му като политик – да покаже на младите хора, че с много труд и постоянство могат да постигнат успех?

Да, и не само в това. Даниел е момче на честта. Както казва народът: „Знае 2 и знае 200”. Ял е хляб и сол, знае какво е да нямаш. В Америка например управляват винаги хора с пари, а те няма как да си дадат сметка как се справят хората с по-ниски доходи. Може би това е проблем и в България. Никой не се поставя на мястото на бедните, на безработните, на младите, на тези, които искат да започнат свой бизнес и т.н. Да, някои хора са в трудна ситуация, защото не искат да работят. Но други имат желание, а просто не получават възможност. Затова в политиката са необходими хора като Дани, които със сигурност ще мислят и за обикновения човек. Надявам се да работи и за това условията за създаване и развитие на бизнес в България да станат по-добри. Трябва да се амбицират младите хора да създават бизнеси, да стават предприемачи. Да започнат да градят. Но за да го направят, условията трябва да се променят.  Държавата да намери механизъм, с който да ги подпомага – с кредити, с данъчни облекчения или по някакъв друг начин. Като има повече бизнеси, ще има и повече работни места.

Очевидно Даниел е човек с много качества, които будят възхищение. За какво най-много го уважаваш ти самият?

За всичко, което е. За приятелството, за отзивчивостта, за голямото му сърце. Но истински го уважавам за това, че обърна гръб на предложенията, които имаше от няколко различни страни, и отказа да се състезава под друг флаг, освен под българския. Можеше да има по-високи доходи, може би и по-добри условия за трениране. Но той избра да остане състезател на България. Знам, че е участвал в германската лига. Те имат клубове и правят състезания по борба между тях. Много спортисти отидоха там. Но Даниел избра да се върне.

Възхищавам му се и за отдадеността, която има към своето семейство. Той е прекрасен баща и съпруг. Преди няколко дни в телефонен разговор ми сподели, че във времето, когато не е на лагери и състезания, той поема изцяло грижата за малката си дъщеричка. Старае се да даде възможност на съпругата си да си почине, защото в негово отсъствие тя е сама с детето. Това, че въпреки умората от тренировките не абдикира от задълженията си към дъщеря си и любимата си жена, определено го прави мъж за пример.

И накрая, какво би казал на Даниел Александров и на младите хора в България?

Бих му казал да не се променя. Предполагам, че човек трудно може да пробие в политиката, без да се пригоди към определени модели, но народът иска искрени хора. Даниел е искрен човек и това си личи. Пожелавам му да обещава само реални неща и да ги изпълнява.

А на младите хора искам да кажа, че могат да постигнат успех само ако работят здраво, независимо в кое направление – учене, спорт, занаят. Да се усъвършенстват и да не се страхуват да правят трудни неща, които никой не иска да прави, защото така в утрешния ден ще могат да работят това, което искат, а не това, което им се налага.

Продължавам разговорите си с хора, които по един или друг начин са били важна част от живота на Даниел. По телефона се свързвам с една от преподавателките му в спортното училище „Никола Велчев” в Самоков – госпожа Елена Ненкова, която му е преподавала по „Теория и методика на спортната подготовка” и по други спортни дисциплини.

Чудесно момче! Много възпитано! – възкликва тя още в началото на разговора само щом чу името му. – Следя изявите му и му се възхищавам искрено за постигнатите резултати. Не само като спортист, който прославя държавата ни, но и като човек, като интелект. Бях радостна, когато разбрах, че след спортното училище е продължил да се занимава с борба, но когато научих, че е станал част от националния отбор на България, се развълнувах много.

Питам я иска ли да му пожелае нещо във връзка с новия път, по който поема.

Да, разбира се – веднага отговаря тя. – Искам да му пожелая да не забравя откъде е тръгнал. И да се грижи за хората!

След това сърдечно пожелание решавам да потърся и първата учителка на Даниел. Това е госпожа Петранка Борисова от Дупница. Тя живее в Италия вече 11 години. Вече е разбрала от социалните мрежи и медиите, че нейният бивш ученик е кандидат за народен представител и гласът й звучи особено жизнерадостно.

От малък беше много дисциплиниран и много старателен в учението. Дани беше общителен и се отнасяше към съучениците си винаги с уважение и с разбиране. Училището в село Голям Върбовник беше много малко и затова обстановката там беше много топла, почти семейна. Бяхме шестима преподаватели и обичахме всички деца. Живеехме с техните проблеми – и на големите, и на малките. Посрещаме успехите на Дани с много радост и гордост.

Вие сте били негова учителка в началното училище. След това общували ли сте с него, виждали ли сте го?

Не, защото той се записа в спортното училище в Самоков. В същото училище започна да учи и моят син, също като борец. Аз бях много щастлива от решението му, но се появиха проблеми с костите, най-вероятно от израстването и от натоварването, и се наложи той да се откаже. Дани обаче продължи, и то с голям хъс. Успя да покаже най-доброто от себе си. Не съм спирала да следя изявите му, макар и отдалеч.

Сега Даниел се насочва към едно съвсем ново поприще. Вярвате ли в неговия успех в предстоящото „политическо” състезание?

Цялостното му личностно израстване до сега ми дава основание да вярвам, че Дани ще вложи всичките си усилия и всичко, на което е способен, за да осъществи това, в което вярва. Защото е изключително момче. Животът му от малък не е бил лек, но въпреки това, благодарение на подкрепата на майка му, която е много добра жена и изключителна майка, и той, и брат му израснаха като стойностни и качествени хора. Вярвам в неговите сили и способности и му желая успех от цялото си сърце.

Александра Янева

Първият треньор на Даниел Александров: Никога не съм виждал по-упорит човек от него

• Той притежава всички необходими качества, които трябва да има един български депутат, категоричен е Виктор Бонев

• Дупничанинът не пропускал тренировки: Бил единственият в залата и в дъжд, и в пек

Трудно може да се намери човек в Дупница, който да не познава или поне да не е чувал за Виктор Бонев. Треньорът по борба в продължение на десетки години открива местни таланти и с много труд ги превръща в истински шампиони. Както в спорта, така и в живота. Специалистът е дал път в един от най-древните спортове и на други двама дупнишки спортисти, които в момента прославят България по целия свят – Миглена Селишка и Кирил Милов. С тях са свързани най-големите надежди на родната борба за класиране и медали от предстоящата Олимпиада в Токио.

Най-добрият пример за неговата работа обаче е именно Даниел Александров. Когато за първи път влиза в залата, Дани е едно слабичко момче, което никога досега не е имало досег със спорта, в който България винаги е имала огромни успехи и традиции. Според мнозина специалисти именно Александров е най-вероятно да развее гордо родния флаг на най-големия спортен форум на планетата, който ще се проведе в Япония през лятото. „Гордея се, че съм първият треньор на Даниел Александров. Аз го накарах да продължи с борбата. Дани беше 5. или 6. клас, когато дойде да си тренира, като всяко детенце. Знаете, че на тази възраст учениците опитват всякакви спортове. Помещението ни не беше нищо особено – едно складово помещение зад старата спортна зала в Дупница. Той ми направи страшно добро впечатление още при първата ни среща. Видях, че е много сериозно дете, мога най-отговорно да заявя, че не съм имал толкова сериозно дете, което да тренирам. При него нямаше никакви оправдания. Нямаше дъжд или пек, нямаше сняг, лошото време или каквото и да било не го спираше. Дани идваше всеки ден в залата, понякога чисто сам. Беше на линия, когато другите не идваха. Когато чуех, че някой влиза в залата, бях сигурен, че е той. Просто за него беше невъзможно да пропусне тренировка. Може би това стои в основата на успеха му. Дори понякога се случваше да идва преди мен и да чака да отворя залата. Както знаете, зад спортната зала има рампа за скейтборди. И когато Дани беше подранил, той отиваше там да кара скейтборд. Оттам идва и едно от прозвищата му – Скейтъра. Той беше изключително сериозен и отговорен в тренировките. Никога не съм виждал по-упорит човек от него“, разказа пред „Вяра“ Виктор Бонев. Треньорът по борба разказа и интересен момент от първите среща и турнир на Даниел Александров. „Той нямаше и 40 кг, когато дойде да тренира, беше много крехко момче. Спомням си, че първото му официално участие в турнир беше едно Републиканско първенство в град Ловеч. Тогава трябваше да качи няколко килограма и го пуснахме в категория до 42 кг. В тази надпревара го беше малко страх да се сбори. Тогава го окуражих да тръгне по-агресивно. Не можа да победи в първия си двубой, но започна да печели точки и постепенно всичко си дойде на мястото“, каза още специалистът. С усмивка той си спомня и притеснението, което майката на Даниел Александров е имала, когато синът й е започнал да се занимава с борба. „Майка му е много грижовна и съвсем нормално се притесняваше да не се контузи, защото беше слабичък. Аз я уверявах, че той ще направи мускули и ще свикне да се справя с все по-силни съперници. И така един ден ми направи впечатление, че в последните няколко тренировки той отсъства. Отидох до тях, за да проверя защо не идва в залата. Дани ми сподели, че майка му го е заключила от притеснение да не се контузи и не му позволява да тренира. Аз бях убеден, че го очаква голямо бъдеще и не трябва да се отказва. Тогава проявих дързост и го накарах да скочи през терасата, за да дойде и да продължим със заниманията. Той прие идеята ми и така известно време скачаше през балкона, само и само за да дойде да тренира. Това показва неговата упоритост и воля, каквито не съм срещал досега“, допълни г-н Бонев. Наставникът забелязва и друго качество, което напълно го убеждава, че Даниел Александров ще стигне до най-високите върхове в борбата. „От време на време водех децата да играем други спортове, най-вече футбол. Не знам колко хора знаят, но футболът и борбата са много близки спортове заради бързата реакция с краката, която трябва да имаш. А Дани, като поведеше топката, нямаше кой да му я отнеме. Тогава вече бях абсолютно сигурен, че ще стане и много добър борец. След това настоях пред него и родителите му, че трябва да продължи все по-сериозно с борбата. Отведох него и още няколко талантливи деца да кандидатстват в спортното училище в Самоков след 7-и клас. Там той доразви своите качества и виждате докъде стигна“, щастлив е за своя възпитаник дупнишкият треньор. Виктор Бонев не крие и своите надежди за кариерата на Даниел Александров в политиката. „Категоричен съм, че ако стане депутат, Дани ще направи много за България и родния спорт като цяло. Той е много интелигентно момче и пак ще повторя – уникално упорит. Като каже нещо, значи ще го направи. Той няма да поеме отговорност, ако не може да осъществи идеята си. Спортът го е научил на много воля и да побеждава. Това много ще му помогне и ще може да побеждава не само на тепиха, а и във всяка друга сфера. Морално-волевите качества, които има, ще му помогнат и в политиката. И още нещо много важно. Аз през живота си не съм го чул да каже някоя глупост. Точно такива млади хора трябва да има в политиката. Самото му семейство е толкова възпитано, което е изключително важно. Самият факт, че брат му е гвардеец, говори достатъчно. Даниел притежава всички необходими качества, които трябва да има един български депутат“, завърши треньорът по борба.

Димитър Икономов

*Купуването и продаването на гласове е престъпление!