-
Историкът Ал. Китанов: На 22 септември 1908 г. България става свободна, спира да е васална на Турция
С фотоизложба, свързана със събитията от 1908 г., в Дупница ще бъде отбелязан Денят на Независимостта. В навечерието на празника – на 21 септември, в Спортната зала ще бъдат подредени табла със снимки, подготвени от Историческия музей в града. „Експонатите ще бъдат във фоайето на Спортната зала, дупничани ще могат да ги видят още на 21-ви следобед. Официално откриване няма да има. Изложбата, посветена на обявяването на Независимостта, ще включва снимки и пощенски картички от този период. Има фотоси на правителството, на манифеста за обявяването на Независимостта, на участници в събитията, които ще останат в залата до средата на октомври”, съобщи уредникът в музея Александър Китанов.
Историкът припомни за случилото се преди 103 г.: „Обявяването на Независимостта е последица от Берлинския конгрес, който разделя териториите с българско население. С Берлинския конгрес се създават Княжество България и автономната провинция на Османската империя Източна Румелия, чийто управител се назначава от султана. Княжеството обаче не е самостоятелно. То е васално княжество на Османската империя, което ежегодно плаща данък на Османската империя. Първа последица от Берлинския конгрес е Съединението през 1885 г. Въпреки Съединението България остава подчинена по някакъв начин, независимо от това, че има право на самостоятелно управление, Конституция, самостоятелна войска, този данък е тежал. Имало е и ограничения във външната политика.
През 1908 г. политическата обстановка в Европа се променя и това благоприятства обявяването на Независимостта. Първо, в Турция се извършва държавен преврат. На власт идват младотурците. Освен това Австро-Унгария иска да анексира Босна и Херцеговина. Този анекс се противопоставя на Берлинския договор. България също обмисля да обяви независимост. Събитията се ускоряват от това, че в края на август на събиране за рожден ден на турския султан са поканени всички дипломати в Цариград, с изключение на българския дипломатически представител Гешов. Това игнориране води до изостряне на отношенията между България и Османската империя. По това време младотурците започват да провеждат една националистическа политика. Българският княз Фердинанд се среща във Виена с австрийския император и отчасти уговарят стъпки, които да се предприемат. Влияние оказва и стачката в източните железници. Това са железници, които се управляват от Турция. Строени са още преди Освобождението, с предимно западни капитали. Над 300 км са на територията на България. Избухва стачка в железници на наша територия, правителството е принудено да махне турското управление на железниците на наша територия, назначава българи и даже армията е включена за обслужване на железниците. Правителството решава да обяви Независимостта. В това време Фердинанд е във Виена. От кабинета му се обаждат да идва по-бързо в България, за да обявят решението, докато Великите сили не са се намесили, за да окажат натиск и да осуетят намеренията. На 21 септември княз Фердинанд пристига в Русе, където го чака правителството, от там се отправят за Велико Търново и на 22 септември в църквата „Св. Четиридесет мъченици” обявяват Независимостта на България. На следващия ден Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина и Европа е пред свършен факт. Де факто поради техните интереси при Великите сили, наложили Берлинския договор с Берлинския конгрес, се получава едно разцепление, от което се и възползва България”.
„Сред основните ползи за страната ни от обявяването на Независимостта е преминаването на източните железници на подчинението на българското правителство. Освен това българският владетел започва да се титулува като цар, дотогава е княз. Страната е ненапълно обединена, но все пак вече свободна де юре държава. Става независима държава. До този момент тя е била васална на Турция”, обобщи дупнишкият историк.
Юлияна КОЛЧАКОВА
