Дупничанка създаде българско училище в Милано

• Гергана Христова: Пожелавам на всички ученици успехи и радости по пътя на учението

• Вече седем години в училище „П. Яворов” пазят българското слово и традиции

Гергана Христова е родена през 1975 година. Средното си образование получава в Гимназия „Христо Ботев” – град Дупница, в паралелка с разширено изучаване на Български език и литература. Продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски”, където завършва Българска филология. През 2001 година заминава за Италия, а през 2014 година създава българското училище „Пейо Яворов” в Милано.

– Г-жо Христова, как се роди идеята за създаване на училище в Милано и как започна тази мисия?

– Аз съм основател на училището. Самата идея за създаване на българско учебно заведение се роди доста случайно. Завършила съм Българска филология и от години очаквах някой да организира училище в Милано. Имах огромното желание да се включа като преподавател. Това по някакви причини не се случваше. Така че след дълго чакане най-после се реших самата аз да предприема инициативата. Най-голямата трудност беше да стигна до българските семейства, тъй като по това време нямаше дори и консулство в Милано. Това и до момента е голяма трудност. Затова ви благодаря за вниманието. За нас всяка публикация е възможност потенциално да стигнем до повече български семейства и да ги информираме за възможността да поддържат българския език, традиции и култура у децата си. Първата година преподавах само аз. След това имах щастието да открия колеги, които също като мен имаха желанието да работят с деца, да предават любовта към българския език, култура и  обичта към знанието. Така през годините се оформи един прекрасен екип. Част от екипа ни също е от Дупница. Красимира Димитрова е един от първите преподаватели, с нея работим рамо до рамо от години. Тя впрочем е и ваш колега, работила е като журналист в Дупница преди доста години.

– Колко ученици обучавате тази година в училище „Пейо Яворов”? Имате ли деца от семейства на дупничани?

– В момента имаме записани около 80 деца, надявам се следващата година да са повече. Колкото повече ученици имаме, толкова по-добре успяваме да организираме самите класове и съответно обучението става по-пълноценно и ефективно. Децата, които са свързани с Дупница, са доста, да кажем почти половината. Както знаете, в Милано има много хора, дошли именно от Дупница и околните села.

– Колко учители преподават в българското училище в Милано и по кои предмети?

– Имаме общо 12 преподаватели за учебна и извънучебна дейност. Всеки един от тях допринася по неповторим начин за облика, характера, равновесието в училището. Всички наши преподаватели са при нас по любов и призвание. Повечето са завършили Българска филология, имаме също начални педагози, както и учител по Музика. В извънкласната дейност работят професионален хореограф и професионален режисьор.

– Как успявате да запазите и предавате българските традиции и ценности на хиляди километри?

– За нас не е трудно да запазим традициите, ние сме израснали с тях и са завинаги в сърцето ни. По-трудно е да ги предадем на децата. Те няма как да разберат нашата носталгия, но според мен е много грешно да се опитваме да ги накараме да я разберат. Стараем се да представяме традициите по приятен, интересен, дори бих казала забавен начин. Най-вече се опитваме да създадем около тях една подкрепяща общност, на която могат да се опрат и да се чувстват като у дома си. Да са “специални”. Има я тази идея в училището. Това са “нашите” деца и те са наистина специални. Иначе ценностите, мисля, се предават най-вече чрез семейната среда.

– Интересни ли са на децата българската история, традиции и обичаи?

– Да, интересно им е, определено им е интересно. Имаме деца, които за 1 март с огромен ентусиазъм приготвят мартенички за целия си клас в италианското училище. Боядисват яйца. Правят сурвачки. Танцуват. Ние имаме щастието да работим с един прекрасен хореограф и още по-прекрасен човек в лицето на маестро Станимир Минев. Децата след занималня имат народни танци и повечето от тях, особено по-малките, танцуват с удоволствие. Правим също видеа за празниците с “нашата Лора” – Лора Хаджидимиева, която е режисьор. Децата се подготвят за тези видеа с радост и голям ентусиазъм. Чувстват се специални, значими, горди с произхода си.

– Усеща ли се носталгията?

– Да, тази година носталгията я имаше у всички, най-вече у възрастните. Някои не са се връщали в България от поне година и половина. Ние все пак сме доста близо до България и бяхме свикнали да пътуваме често, дори само за събота и неделя. В един момент това стана невъзможно, бяхме затворени вкъщи в различни периоди. Прекарахме няколко много тъжни празника – Коледа, Великден… Всичко това, мисля, увеличи многократно носталгията. Но нещата за щастие започват да се нормализират.

– Какви инициативи сте правили досега, как отбелязвате празниците?

– Празнуваме всички официални празници – Деня на будителите, Коледа, Баба Марта, Великден и всички останали дни от традиционния празничен календар. Всяка година заедно правим мартенички и сурвачки. Организираме от години Фестивал на мартеницата в Милано, фестивал за творческо писане, участваме в различни творчески конкурси. Тази година наши ученици имат изключително важни награди от италиански поетически конкурс, от конкурса за преводи на Великотърновския университет, от конкурси за четене и т.н. Опитваме се по всякакъв начин да мотивираме децата, да ги насочваме, да удовлетворяваме жаждата им за знания и за признание.

– Какви мероприятия планирате във времето?

– Сега работим за празника, свързан с края на учебната година. Въпреки епидемичната ситуация мисля, че ще успеем да отбележим подобаващо края на тази трудна година. През месец юни имаме награждаване на един конкурс за поезия, както и участие в конкурс по четене за български училища в чужбина. Вече мислим за началото на следващата учебна година, записванията са в разгара си, правим календар, оформяме учителския състав. Всички се надяваме следващата учебна година да е по-предвидима и по-спокойна.

– Промени ли се много обучението покрай пандемията и провеждането на уроците онлайн?

– Да, промени се. За щастие ние успяхме много бързо да организираме дистанционно обучение. Това е проект, по който работехме вече с гл.ас. д-р Ася Асенова от Софийския университет. Тя е лектор в Университета Ка’ Фоскари във Венеция. Така че проекта си го имаше, платформата беше почти готова. Ситуацията с пандемията само ни накара да ускорим стартирането на този тип обучение. В момента ние предлагаме присъствено, дистанционно и смесен тип обучение. На платформата всяко едно дете намира ресурси за взетия материал и самостоятелно може да преговори, задълбочи знанията си, да се упражнява. Имаме разработени пълни курсове за всеки клас и продължаваме да работим, за да допълваме ресурсите. Ние сме познати повече като училището в Милано, но на практика чрез дистанционното обучение обхващаме ученици от цяла Северна Италия.

– Днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Какво пожелавате на вашите колеги и ученици?

– Пожелавам на всички ученици успехи и радости по пътя на учението, а на преподавателите търпение и обич към знанието.