Историческият музей в Дупница и Ротари клуб започнаха съвместна инициатива “Спаси, опази, съхрани артефакт”. Дарителската кампания е насочена към спасението и съхранението на артефакти от миналото на нашия край. Много назад във времето дупнишката шевица е забравена и до нас са достигнали малко образци. Във фонда на Историческия музей са съхранени само три оригинала на части от ръкав и две ошвици (нагръдници). “По следите сме на такъв артефакт. Това е и причината да започнем набиране на средства за откупуването му! За старта на кампанията Ротари клуб – Дупница изработи продукти с изображения на дупнишката шевица – тениски и кърпи”, казаха организаторите.
От Историческия музей разпространиха интересен текст за дупнишката шевица от доц. Светла Ракшиева от ИЕФЕМ – БАН. Тя участва в заключителната изложба на проекта “Да везем като баба” със свои писани яйца с дупнишка шевица, а след това ги дари на музея.
Дупнишката везба е една от ярките забележителни изяви на българското народно изкуство. Всеки, който я е видял и се е докоснал до високите й художествени качества и богатството от форми и цветове, остава завинаги покорен от нейния приказен, чуден свят. Макар и привлякла вниманието на етнографите още в началото на 20-и в., Дупнишката везба, за разлика от Софийската и Самоковската, не става обект на самостоятелно монографично изследване.
Изкристализирала и сътворена в един малък район в полите на Рила, Дупнишката везбена орнаментика се отличава със свой ярък специфичен стил и особености на художествения „език“ и образност, които я открояват сред такива забележителни регионални варианти в Западна България като Самоковската, Софийската, Граовската, Трънската, Кюстендилската везба. Една от малкото шевици, изпълнявани по предварително нанесена рисунка, Дупнишката се отличава с такава индивидуалност и своеобразие, че както отбелязва Ст.Л. Костов, „тя съвършено се различава от везмото въобще в България“.
Орнаменталната й схема и образност разкриват съхранени древни митологични представи за устройството на света и кръговрата на живота, въплътени във везмото чрез митологемите на Дървото на живота и Световното дърво, древни символи като свастиката, кръста, соларни знаци и звезди, меандри и спирали. Композициите представят Дървото на живота като изпълващо пространството от корен до върха, обсипано по симетричните си разклонения с цветове, листа, пъпки и плодове – „златни ябълки“. Орнаменталните схеми на Световното дърво следват композиционно розетата/двойния кръст, свастиката, спиралата и двойната спирала, очертани деликатно със златото на сърмата. Структурирайки пространството и времето, при него основна роля играе идеята за център – изобразена в Дупнишката везба чрез централен мотив с разнообразно съдържание. Същевременно Световното дърво задава основните координати – посоките на света и хармонизира света чрез понятия и категории, изразени в бинарни опозиции. В композицията на Дупнишката везба розетата е пронизана от диагонални и прави оси на двустранна симетрия, разделящи орнамента на противостоящи си двойки мотиви, различаващи се по форма и с алтернативно оцветяване.
Макар и загубили първоначалните си древни значения и смисъл, променяни многократно през столетията, и Дървото на живота, и Световното дърво в Дупнишката орнаментика запазват до най-ново време осмислянето си като въплъщения на представите за живота, дълголетието, здраве, хармония, плодородие, изобилие, порастване, напредък, продължение на рода, безкрайността и кръговрата на живота, вечността, възраждането. Неслучайно те изпълват ръкавите, ошвиците и полите на женските ризи – като благослов на носителката на живота, която същевременно ги твори и възпроизвежда като молба и магия за плодородие, живот и щастие.
В Дупнишката орнаментика преобладават изключително растителните мотиви, редуващи се с геометрични (квадрат, правоъгълник, кръг) и соларни знаци. Дали ще ги разглеждаме като цветя от градината (лалета, зюмбюли, кандилки, рози, маргарити, камбанки), или абстрактно като „разцъфнал цвят“, плодове, ябълки, шушулки, листа – всички те са обединени в един твърде специфичен стил. Всички форми, дори и геометричните, са заоблени, закръглени, плавни, омекотени. Виещите се стъбла са изпълнени с волути и спирали. Растенията завършват с нежни метлици и свилени завити мустачета. Типичен, ярко открояващ се специфичен мотив в Дупнишката везба, е гребенът или назъбените гребеновидни изображения, които могат да се разглеждат като цветове или сложно нарязани перести листа, или пък като лъчи. Множеството „точки“ (квадратчета и ромбчета), разпръснати из орнамента или ограждащи отделни мотиви, както и спираловидните завитъци на листата и плодовете, насищат пространството и придават на изображението нежност и въздушност.
Техниката на изпълнение (със ситен полегат бод по предварителна схема), играта между тънкия, почти невидим контур и плътните цветни мотиви, големите, открояващи се „точки“ и фините спираловидни завивки създава едно особено графично „звучене“ на Дупнишката орнаментика. Леко скосените и понякога извити зъбци на гребените/лъчите, сърмените извивки на стъблата, куките и свастиките – всичко това придава усещането на движение в орнамента. Леко несиметричен в своята симетрия – като неравноделен такт, с пропуски, кривини и грешки, които му придават особена органичност и естественост, живописност – орнаментът „диша“, оживява върху платното.
Колоритът включва богата гама от цветове – от яркооранжевото, през аленото и виненочервеното, до пурпурното и моравото, лилавото и кафявото, редуващи се с различни нюанси на синьото, зеленото, жълтото, розовото, гълъбовосивото и пробляскващата деликатно сърмена нишка. И всичко това е съчетано със смайващ усет за хармония – и ярките тонове, и укротените приглушени пастелни нюанси.
Всичко това ме кара да мисля, че Дупнишката везба е едно от върховите постижения на българското народно шевично творчество, на българското народно изкуство. Тя ни дава възможност да се докоснем до светоусещането и душевността на дупничанката, до чувството й за красота. Изтънченият стил на Дупнишката везба я прави безпогрешно разпознаваема не само в България, но и на Балканите и по целия свят.
Не можем да се съгласим и да допуснем прекрасните творения на Дупнишката везба, носители на ярка българска идентичност, да бъдат представяни и разпространявани в интернет пространството като произведения на други народи.
И тъй както нито една капка любов на този свят не бива да бъде пропиляна напразно, ние – наследниците на тази непреходна красота, сме длъжни да сторим всичко по силите си, за да съхраним всяко зрънце от това безценно съкровище и да го предадем на поколенията. А това е мисията на Музея.
доц. д-р Светла Ракшиева
ИЕФЕМ – БАН
