Втрещен съм!, казва общинският съветник от ГЕРБ
Емил Гущеров изригна в социалните мрежи, провокиран от управлението и случващото се в Дупница след встъпването в длъжност на кмета Първан Дангов. Общинският съветник от ГЕРБ, който на всяко от заседанията на местния парламент, изразява своята позиция и несъгласие с действията на новото ръководство на града този път е провокиран от хвалбата на управата отпреди няколко дни с почистването на градинката пред ГУМ. Ето коментара на Емил Гущеров:
„Ужас! Втрещен съм! Нямам думи!
Къде бяхме, къде сме сега?!
А само до преди половин година община Дупница бе емблематичен пример в България за действия, за усвояване на европейски средства, за реализация на проекти. Дори бяхме единственият град, който не е областен, но реализира повече средства от областния си център.
Едва 5 месеца след изборите и вече дишаме прахта на община Кюстендил. Казвам го с болка като дупничанин, и с огромни поздравления за кмета на Кюстендил. И държа да отбележа в името на коректността, че той не е от ГЕРБ! Да, в областния град не се занимават с реваншизъм и скандали, а се занимават с това да работят за града си, за селата… А ние в Дупница?
Само за няколко месеца реализираха проекти за финансиране от държавния бюджет за над 50 млн. лева. Част от тях са от времето на Паунов, а всички останали са от работата на новата общинска власт в Кюстендил. А ние – два проекта, и то от времето на инж. Чимев, за 5,7 млн. лева. И нито една стотинка, одобрена от времето на Дангов. При 30 млн. лимит! Представяте ли си?!
Да си призная даже ме е срам да чета какво се случва в двете общини.
В Дупница се хвалим, че сме окосили, че режем дървета наред, че поставяме и махаме колчета, както си искаме, и където някой ни дразни. А изрекламирахме си и “нова услуга, която е сред първите в България”, а именно – да плащаме данъците си на каси на Изипей, което е вкарано в Дупница още 2016 година!? Гъвкава политика на кмета… Така му викат. Даже постваме и снимки в официалната страница кой къде паркира. Или пък, че са събрани 5 чувала с боклук по молба на някого, със съдействието на друг и с реализацията на трети… Да, визирам събрания боклук по пътеката към Софарджик, което също е увенчано като част от страхотната работа на Общината. Само за сравнение – предишният кмет на Бистрица Кирил Огненски го правеше два пъти месечно. А сега Общината се хвали все едно е изчистен от тоновете боклук връх Еверест. А за правописните, граматически и фактологически грешки въобще няма да говоря.
Но днес се похвали Община Дупница, че е “почистила градинката пред ГУМ”. Яко а! Страхотно. Невероятно. Фантастично. Дупница вече прилича на Брюксел! Даже надминаваме Брюксел… Няма вече Дангов да ходи и да гледа, а от Брюксел ще идват да се учат.
Ще спра до тук. Това са теми за неща, които всяка община е длъжна да прави и дори не стои на дневен ред да се хвалиш със задълженията си. Ама в Дупница това го отчитаме като нещо “Уау”.
А, да не забравяме, че и “спасяват проекти”. Представете си само: хора, които нямат и една стотинка буквално, спечелена по проект, или входиран за финансиране, спасяват проекти за милиони?! То ако бяха такива спасители, щяхме да не сме с едва 5,7 млн. лева финансиране, а с 57 милиона и пак да сме минали Кюстендил.
Да, да, ама не.
А сега ще изброя съвсем малка част от случвалото се в Кюстендил. С нескрита завист. Признавам си! Участия на туристическите изложения в Румъния и Берлин, искат да придобият крепостта “Хисарлъка”, за да развиват туризъм, организират дискусии за развитието на туризма, организират мероприятия с огромен интерес, осигуряват стотици хиляди за ремонт на площадки и спортни съоръжения, работят по проекти, сключват договори за сътрудничество с университети… И това е само от последните 20-ина дни.
В Дупница по същото време бродираме с колчета, обявяваме безумни поръчки за наши хора на тройни цени, спираме сондажи за минерална вода, режем дървета, за да се измият три прозореца, ремонти за стотици хиляди на кабинети правим, че видиш ли имало “бръмбари”, ще воюваме с полицията, ще си вадим ръцете от джобовете, ще седим мирно, а не с разкрачени крака, ще се занимаваме с буркана с киселите краставички в Червен брег, даже ще нападаме и…един свещеник.
Ето това се казва ИМИДЖ!
Който разбрал – разбрал!“
