Франкфурт не е съгласен управителят на БНБ да се освобождава при конфликт на интереси
България не изпълнява два от четирите формални критерия за присъединяване към еврозоната, става ясно от редовния Конвергентен доклад, който Франкфурт е длъжен да публикува на всеки две години за напредъка на страните извън общата валута.
Това е 7-ият поред доклад за България, откакто страната ни се присъедини към ЕС. Очаквано, както всички предишни оценки, и тази е със заключение, че страната не е готова за паричния съюз. Положителна оценка по принцип се дава едва когато дадена държава е на финалния етап да се присъедини към еврозоната – нещо, от което България все още е далеч.
Единият от критериите, който България все още не е изпълнила, е формален – присъединяването на лева към Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Това е т.нар. чакалня на еврозоната, където минимум две години валутата не следва да се отклонява с повече от +/- 15% от договорения курс към еврото. За България това условие досега винаги се е считало за формалност, защото курсът на лева към еврото е фиксиран повече от 20 години. В същото време, без да бъде допусната до ERMII, България не може да напредне по пътя към еврото. Властта се надява да получи “зелена светлина” за ERMII идния месец
Проблемът с инфлацията
След като в четири предходни доклада на ЕЦБ България изпълняваше всички числови критерии за членство в еврозоната (дълг под 60% от БВП, дефицит под 3% от БВП, нисък дългосрочен лихвен процент и ниска инфлация), ситуацията вече е променена. София не се вмества в критерия за инфлация, сочи докладът от 10 юни 2020 г.
Всъщност, критерият за инфлацията според икономистите е този, който най-силно може да попречи на България да приеме еврото в средносрочен план, тъй като страната е догонваща по доходи и цени и логично инфлацията се очаква да расте при нормални условия.
Според ЕЦБ през март 2020 г. инфлацията по европейската методология у нас е била 2.6% на годишна база при “доста над” референтната стойност от 1.8%, пише в доклада.
Слабата степен на конвергенция на българската икономика по отношение на цените и доходите с държавите от еврозоната винаги е била най-голямото притеснение на ЕЦБ пред присъединяването на България към паричния съюз. Разминаването по този показател е и основен аргумент на противниците на еврото у нас.
Очаква се влошаване на бюджетните показатели
България изпълнява фискалния критерий – за нивата на дефицита и дълга през 2019 г., макар че ЕЦБ очаква “съществено влошаване на бюджетните показатели за 2020-2021 г.” заради кризата с Covid-19.
София се справя добре и по отношение на критерия за дългосрочните лихви – от април 2019 г. до март 2020 г. те са на средно ниво 0.3%, което е доста под референтната стойност от 2.9%. Оценката на ЕЦБ е, че този показател в България бележи устойчив спад от 2010 г. насам.
ЕЦБ отчита, че България беше извадена от процедурата по макроикономически дисбаланси през февруари тази година, което вкара страната в групата на държавите в ЕС с най-добри показатели. Това обаче се случи преди кризата с Covid-19.
Въпреки многобройните усилия през последните години за синхронизация на българското законодателство с изискванията на ЕЦБ, заключението на Франкфурт отново гласи, че “българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата”.
В подробния преглед на несъответствията в законодателството прави впечатление странното изискване на ЕЦБ антикорупционният закон да се промени, така че да отпадне възможността управителят на БНБ и подуправителите да могат да се освобождават дори при установен конфликт на интереси, потвърден от съда.
“Друг съществен фактор” – корупцията
Извън записаните в договорите критерии ЕЦБ следи и т.нар. “други съществени фактори”, един от които е “стабилната институционална среда”, включително нивото на корупция.
“С изключение на Швеция, качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и на управлението в повечето държави, макар и с някои съществени разлики”, изтъква ЕЦБ.
У нас докладът се появява на фона на грандиозен корупционен скандал с участието на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, свързан с хазартния бизнес на обвинения в 18 престъпления бизнесмен Васил Божков.
Хърватия – тежки проблеми с дълга, но силна банкова система
Освен България, най-напреднала в процеса по присъединяване към еврозоната е Хърватия, която също не отговаря на два от критериите за членство.
Хърватия е с по-високо ниво на конвергенция от България, но с тежки проблеми с нивото на дълга, а и с волатилен валутен курс на куната, която се наложи да бъде подкрепена на няколко пъти от националната централна банка. За разлика от България обаче Хърватия показа доста по-добри резултати при прегледа на активите на банковата й система, като нито една местна банка не показа капиталов недостиг.
У нас това се случи с две финансови институции – ПИБ и Инвестбанк. По-малката – Инвестбанк, успешно увеличи капитала си с 53 млн. евро в срока до края на април. ПИБ обаче не успя да се справи, а днес, 10 юни, е решаващ ден за набирането на необходимите средства за попълване на оставащия недостиг от около 160 млн. лв.
Очакванията са през юли България и Хърватия да получат отговор дали ще бъдат допуснати до присъединяване към Банковия съюз на ЕС и чакалнята за еврозоната – ERMII. За първия процес решаващият глас е на ЕЦБ, докато членството в ERMII трябва да бъде одобрено и от правителствата на държавите от еврозоната плюс Дания./ mediapool.bg
