Же­на от До­ма за ста­ри хо­ра в Ко­че­ри­но­во пострада при жп линията,  спаси я машинист от Дупница

87-го­диш­на­та Цве­та Ива­но­ва на­пус­на­ла со­ци­ал­но­то за­ве­де­ние и се озо­ва­ла на гарата

Же­на от До­ма за ста­ри хо­ра до га­ра Ко­че­ри­но­во е пос­т­ра­да­ла на жп ли­ни­я­та. 87-го­диш­на­та Цве­та Ива­но­ва ед­ва не за­гу­би­ла жи­во­та си, след ка­то на­пус­на­ла сгра­да­та, без пер­со­на­ла да раз­бе­ре, са­мо две сед­ми­ци след нас­та­ня­ва­не­то си в со­ци­ал­но­то за­ве­де­ние. Же­на­та, ко­я­то е от Ко­че­ри­но­во, е със счу­пен крак в об­ласт­та на та­за. На 13 сеп­тем­в­ри, в де­ня след ин­ци­ден­та, е опе­ри­ра­на от екип на бол­ни­ца в Бла­го­ев­г­рад. Там по­па­да с по­мощ­та на ло­ко­мо­тив­ния ма­ши­нист Свет­ло­зар Бла­го­ев, уп­рав­ля­вал вла­ка, кой­то за­ка­чил, пад­на­ла­та в бли­зост до рел­си­те Цве­та. Дуп­ни­ча­ни­нът по­ел курс с път­ни­чес­кия влак от Бла­го­ев­г­рад за Со­фия, но мал­ко пре­ди 10 ча­са във втор­ник в ра­йо­на на га­ра Ко­че­ри­но­во ви­дял дви­же­ща­та се око­ло рел­си­те же­на.

Же­лез­ни­ча­рят ре­а­ги­рал вед­на­га, по­ло­жил всич­ки уси­лия и ус­пял да на­ма­ли и спре ком­по­зи­ци­я­та. То­ва спа­си­ло бив­ша­та ра­бот­нич­ка в книж­но-му­ка­ве­ния за­вод в Ба­ра­ко­во. По­кър­ти­тел­на­та ис­то­рия раз­ка­за Сла­вян­ка Стан­че­ва – дъ­ще­ря на пос­т­ра­да­ла­та. Стан­че­ва, ко­я­то жи­вее в Ис­па­ния от 19 го­ди­ни, се оба­ди в ре­дак­ци­я­та на в. “Вя­ра” с мол­ба да ог­ла­сим слу­чая. Тя бла­го­да­ри на ма­ши­нис­та и спо­де­ли свои впе­чат­ле­ния, свър­за­ни с дей­ност­та на До­ма за ста­ри хо­ра, от кой­то е ра­зо­ча­ро­ва­на.

Пла­чей­ки, Сла­вян­ка раз­ка­за: “След дъл­га вът­реш­на бор­ба нас­та­них­ме май­ка ми в стар­чес­кия дом на га­ра Ко­че­ри­но­во. Пре­ди го­ди­ни, за да спа­ся се­мейс­т­во­то си от ми­зе­рия и глад, за­ми­нах за Ис­па­ния. Ка­то мно­го дру­ги бъл­га­ри, при­ну­де­ни от жи­во­та. Ве­че съм на та­ка­ва въз­раст, че ми ос­та­ват мал­ко го­ди­ни до пен­сия и не мо­га да си поз­во­ля да се вър­на. Имам и сес­т­ра, ко­я­то съ­що ня­ма та­зи въз­мож­ност. За­то­ва пре­ди две сед­ми­ци  за­ве­дох­ме май­ка ми в до­ма. Още с прис­ти­га­не­то ни, от слу­жи­тел от пер­со­на­ла чух из­ре­че­ни­е­то: “Из­х­вър­ля­те си бок­лу­ци­те от вкъ­щи и ни ги до­кар­ва­те тук! То­ва ме втре­щи. Ка­зах са­мо: “Как­во го­во­риш?!” И про­дъл­жих, ка­то дър­жах май­ка под ръ­ка. Аз съм из­рас­ла с хо­ра­та, ко­и­то ра­бо­тят в то­зи дом, и им се пре­до­ве­рих. Май­ка бе нас­та­не­на в стая с же­на, за ко­я­то раз­б­рах, че е съз­да­ва­ла проб­ле­ми. Мис­ля, че до­ри е уда­ри­ла май­ка, за­що­то пре­ди ня­кол­ко дни тя се оп­ла­ка от бол­ки в гър­ди­те. Ста­я­та, в ко­я­то бя­ха две­те, е би­ла за­ко­ва­ва­на с пи­рон, за да не из­ля­зат. Ума не ми го по­би­ра! Мо­же­те ли да си пред­с­та­ви­те май­ка ми как се е чув­с­т­ва­ла, до­ка­то слу­ша то­ва ко­ва­не?! Във втор­ник, яв­но след ка­то то­зи пи­рон е мах­нат, тя из­ли­за, оти­ва на ли­ни­я­та и се случ­ва ин­ци­ден­тът.

Ис­кам да изка­жа ог­ром­на­та си бла­го­дар­ност към ма­ши­нис­та, кой­то вед­на­га, след ка­то ви­дял чо­век при рел­си­те, за­поч­нал да по­да­ва сиг­на­ли. След то­ва ус­пял да спре. Та­ка май­ка ми е би­ла уда­ре­на по-ле­ко и не е пре­га­зе­на. Ос­вен то­ва е ис­кал раз­ре­ше­ние, за да вър­не вла­ка об­рат­но в Бла­го­ев­г­рад  и съ­дейс­т­ва за нас­та­ня­ва­не­то й в бол­ни­ца. Са­мо още ед­на се­кун­да, ако се е за­ба­ви­ло спи­ра­не­то, май­ка ми е щя­ла да бъ­де под ко­ле­ле­та­та на вла­ка”.

Дъ­ще­ря­та твър­ди, че пер­со­на­лът раз­б­рал от близ­ки­те на Цве­та, че тя е из­ляз­ла от до­ма. Обяс­ни, че те се чу­ва­ли по те­ле­фо­на вся­ка сут­рин и при раз­го­во­ра в зло­по­луч­ния 12 сеп­тем­в­ри въз­рас­т­на­та же­на ка­за­ла, че се на­ми­ра на ло­шо мяс­то. “Със сес­т­ра ми вся­ка сут­рин звъ­нях­ме на май­ка. То­га­ва раз­б­рах­ме от нея, че е на­пус­на­ла до­ма. Ко­га­то по­пи­тах­ме къ­де е, от­го­во­ри, че е на мно­го ло­шо мяс­то и виж­да го­ра. Оба­дих се на уп­ра­ви­тел­ка­та. Раз­го­ва­рях с нея по най-де­ли­кат­ния на­чин, за да не мис­лят, че ги кон­т­ро­ли­ра­ме. Те за­поч­ват да я тър­сят. То­ва е про­дъл­жи­ло 20- 30 ми­ну­ти, но не ни уве­до­мя­ват. Ако не бях се оба­ди­ла, как­во ще­ше да ста­не? Бо­ли ме най-ве­че за то­ва, че не бя­ха от­к­ро­ве­ни с мен. За­що не ми ка­за­ха, че май­ка ми ня­ма да мо­же да се адап­ти­ра и да си я при­бе­рем? За­що те­зи хо­ра, с ко­и­то се поз­на­вам от дет­с­ки­те си го­ди­ни, не пос­тъ­пи­ха чес­т­но? Ние ве­че бях­ме на мне­ние, че тряб­ва да из­ве­дем май­ка от­там. Те я тре­ти­ра­ха ка­то чо­век със су­пер де­мен­ция. Тя на­ис­ти­на има­ше проб­ле­ми, за­то­ва и я нас­та­них­ме там. За­що­то има нуж­да ня­кой да й да­ва ле­кар­с­т­ва­та сут­рин, да не е са­ма, а ня­мах­ме дру­га въз­мож­ност. Опи­тах­ме да й оси­гу­рим со­ци­а­лен асис­тент или по­мощ­ник, ка­къв­то е ре­дът, но не ни пре­дос­та­ви­ха та­зи ус­лу­га. В Бъл­га­рия те­зи ус­лу­ги са за хо­ра с връз­ки и въз­мож­нос­ти, но  не и за обик­но­ве­ни хо­ра ка­то нас. Ло­шо­то е, че то­ва не е един­с­т­ве­ни­ят слу­чай. Чух, че от до­ма из­ли­зат въз­рас­т­ни и хо­дят по ре­ка­та, хвър­лят се в ре­ка­та. До­пус­ка се жи­ве­е­щи в до­ма да са мръс­ни. За­що то­га­ва фун­к­ци­о­ни­ра та­зи ин­с­ти­ту­ция ? За­що ня­ма адек­ват­ни гри­жи? Ако ня­ма дос­та­тъч­но пер­со­нал, за­що съ­щес­т­ву­ва то­ва мяс­то? За­що ня­ма ох­ра­на, ко­я­то да не поз­во­ля­ва та­ко­ва из­ли­за­не из­вън до­ма? Ис­кам да се обър­на към бъл­га­ри­те, ко­и­то ос­та­вят ро­ди­те­ли­те си на та­ки­ва мес­та. Не се до­ве­ря­вай­те! Не вяр­вай­те на то­ва, ко­е­то те­зи ин­с­ти­ту­ции твър­дят за ра­бо­та­та си? Про­ве­ря­вай­те и про­уч­вай­те не­ща­та, пре­ди да пре­да­де­те ро­ди­те­ли­те си в чуж­ди ръ­це! В слу­чая аз съм ви­нов­на на 80 %, за­що­то да­дох до­ве­рие на хо­ра­та в то­зи дом”, обяс­ни Сла­вян­ка Стан­ке­ва. Тя нап­ра­ви и срав­не­ние с по­доб­ни ин­с­ти­ту­ции в чуж­би­на. “В по­доб­ни до­мо­ве тук се по­ла­гат ог­ром­ни гри­жи за въз­рас­т­ни­те хо­ра. Ня­ма­те пред­с­та­ва за как­во от­но­ше­ние и ува­же­ние ста­ва въп­рос. Ние на­ли сме в Ев­ро­па. За­що се от­на­сят с въз­рас­т­ни­те хо­ра ка­то с пар­ца­ли? Пот­ре­се­на съм!”, за­я­ви Стан­ке­ва. Тя по­яс­ни, че ще по­да­дат жал­ба. Уточ­ни, че по слу­чая ра­бо­ти по­ли­ци­я­та.

За ко­мен­тар по­тър­сих­ме уп­ра­ви­тел­ка­та на до­ма Еле­на Иг­на­то­ва. “Не от­го­ва­ря на ис­ти­на­та, че же­на­та е нас­та­не­на в ед­на стая, в ко­я­то има дру­га же­на с проб­лем­но по­ве­де­ние. Тя бе­ше в стая с още две же­ни. Ед­на­та не чу­ва и не го­во­ри, но дру­га­та е в съз­на­ние и мо­же да Ви раз­ка­же всич­ко. Цве­та Ива­но­ва бе­ше обър­ка­на, из­ли­за­ше от ста­я­та и не мо­же­ше да се ори­ен­ти­ра в ко­ри­до­ра. Не мо­же­ше да на­ме­ри ста­я­та си, вли­за­ше в дру­ги  по­ме­ще­ния и тър­се­ше не­ща в шкаф­че­та­та на дру­ги хо­ра. За­то­ва вра­та­та се за­ко­ва­ва­ше. Бе­ше зат­во­ре­на меж­ду 14 и 16 ча­са. Тя има нуж­да неп­ре­къс­на­то да бъ­де наб­лю­да­ва­на, за да зна­ем къ­де хо­ди, тряб­ва пос­то­ян­но да се кон­т­ро­ли­ра. Ние не мо­жем да оси­гу­рим то­ва. Не мо­жех­ме да зак­люч­ва­ме вра­та­та, за да мо­гат да из­ли­зат дру­ги­те две же­ни, ка­то за да им от­во­рим, тряб­ва­ше да пот­ро­пат. Дъ­ще­ря­та зна­е­ше как сто­ят не­ща­та и оп­лак­ва­ни­я­та й са не­ос­но­ва­тел­ни.

Аз й ка­зах, че май­ка й е не­о­ри­ен­ти­ра­на и ние не мо­жем за 24 ча­са да й оси­гу­рим чо­век до нея и е по-доб­ре да си я взе­мат. Имам раз­го­во­ра на за­пис ка­то съ­об­ще­ние по вай­бър. Тя ми обе­ща, че ще го­во­ри с близ­ки­те, но за­се­га ре­ша­ват да ос­та­не”, от­го­во­ри Еле­на Иг­на­то­ва. Шеф­ка­та на до­ма бе ка­те­го­рич­на, че жи­ве­е­щи­те в ин­с­ти­ту­ци­я­та са об­г­риж­ва­ни доб­ре, не са ос­та­вя­ни мръс­ни. “До­мът е на сво­бо­ден ре­жим. Все­ки от нас­та­не­ни­те мо­же да вли­за и из­ли­за по вся­ко вре­ме през цен­т­рал­ния вход, ка­то са­мо тряб­ва да ни се оба­ди, за да зна­ем къ­де е. Цве­та Ива­но­ва не осъз­на­ва­ше то­ва. Тя е из­ляз­ла през зад­ния вход, без да ни уве­до­ми. До­мът има и ох­ра­на, но са­мо през нощ­та”, до­пъл­ни уп­ра­ви­тел­ка­та. От­нос­но ка­за­но­то, че оби­та­те­ли на до­ма са из­ли­за­ли по ре­ка­та за­я­ви: “От 2011 г., от ко­га­то съм там, не е има­ло слу­чай ня­кой да на­пус­не до­ма и да се уда­ви в ре­ка­та. Има­ме дос­та­тъч­но пер­со­нал, но ние не сме дом за хо­ра с де­мен­ция и пси­хи­чес­ки ув­реж­да­ния. До­мът е за зд­ра­ви хо­ра, ко­и­то мо­гат са­ми да се кон­т­ро­ли­рат”, за­я­ви Иг­на­то­ва.

От прес­цен­тъ­ра на ОД­МВР-Кюс­тен­дил съ­об­щи­ха, че въз­рас­т­на­та же­на е пос­т­ра­да­ла след па­да­не в не­пос­ред­с­т­ве­нa близост до рел­си­те на жп ли­ни­я­та на га­ра Ко­че­ри­но­во. Тя не е блъсната от влака. Пос­т­ра­да­ла­та е нас­та­не­на в бол­нич­но за­ве­де­ние. По слу­чая се во­ди до­съ­деб­но про­из­вод­с­т­во.

Юли­я­на КОЛ­ЧА­КО­ВА