Живеещи на улица „Македония“ в Дупница се оплакват от дейността на куриерска фирма, намираща се съвсем близо до домовете им.
Магдалена Димова, която през целия си живот е живяла в този квартал, сама потърси „Вяра“, за да се оплаче.
„Това е изключителен тормоз! Клиентите и работата на фирмата са много и подобен офис не е за тук. Един тир с ремарке, който мина от тук, счупи клон от дървото в двора ни. Клиентите им паркират колите си отстрани и така съседите, които живеят по-надолу, не могат да излязат от домовете си. Отделно колите се запушват една друга и започва едно свирене с клаксоните, едно викане… Така е по цял ден. Напоследък стана още по-лошо. Хората си пазаруват онлайн заради пандемията, а сега и наближават коледните празници и работата им се увеличи още повече. Щом дейността им е толкова голяма, да си намерят някакво място, където в близост не живеят хора“, сподели Магдалена Димова.
Нейният син Асен Борисов също разказа за проблемите на семейството и съседите им, свързани с близостта между къщите и офиса.
„Събират се и много боклуци – найлони, опаковъчно фолио, торбички. Паркират точно пред входната ни врата и не можем да излезем от вкъщи. Скоро ще падне и вратата ни, бях я вързал за дървото, за да не падне. Но те с тировете пък постоянно закачат дървото ни. Така преди време и колата ми беше надраскана, не знам дали от камионите, или от някой клиент. От всичките тези постоянни вибрации и къщата ни започва да се напуква“, каза нейният син Асен Борисов.
Той показа и ограденото с линия място, където по думите му е спукан водопроводът, тъй като някои от клиентите минават с автомобилите си направо през тротоара и след това през мястото на водопровода.
Магдалена и Асен заедно с техните съседи са правили подписка до община Дупница, но признават, че не е имало резултат.
„Не сме контактували с управителя на офиса. Той си гледа неговите интереси и едва ли ще ни обърне особено внимание. Трудно се говори и със собственика на самия имот, който им го е отдал под наем. Може би трябва да отидем при кмета, но нямаме големи надежди. Въпреки това най-вероятно ще се стигне и до там, пък дано да има някакво развитие. Съмнявам се дали имат разрешително за всичко. Все пак тук живеят хора и не сме в някаква промишлена зона. Затова възнамеряваме да се обърнем и към различните институции“, завърши Асен Борисов.
Екип „Вяра“
