ЗАБРАВЕНИ МЕСТА: Има ли шанс за нов живот първото студентско общежитие в Дупница?

• Дупничани си представят мястото като старчески дом или арт център за деца

Общежитието на закрития Учителски институт с годините се превърна в едно от затънтените места в Дупница. Теренът е апетитен, намира се в тих и спокоен квартал и много дупничани си го представят като бъдещ дом за възрастни хора например. Но уви… Действителността е съвсем друга.

Буйна растителност е превзела огромната сграда, дворът е превърнат в бунище, прозорците зеят потрошени… Изоставената постройка има (не)ясно бъдеще. Доста голяма е вероятността мястото да си остане изоставено и пустеещо. Всичко опира до финансиране и инвеститорски интерес, каквито обаче черно на бяло няма. Общината би могла да предприеме дейности по съживяването на общежитието, ако има подходяща мярка, по която да се кандидатства за финансиране. Имало е намерения сградата да се ремонтира по Националната програма за саниране, но кандидатурата не е допусната. От друга страна общината няма как да осигури пари от бюджета си за възстановяване на общежитието, тъй като става въпрос за огромна сума. През последната година е имало запитвания от потенциални инвеститори, но намеренията им не са били официални.

Миналата година

входовете на бившето общежитие бяха зазидани,

а капаците на прозорците заковани след сигнали, че първият етаж се обитава от бездомници, в стаите се пали огън, а деца се качват на покрива, за да играят футбол. Ученици пък често се събираха в двора на общежитието на по цигара и питие. Заради реалния риск от инциденти кметът Методи Чимев разпореди по спешност мястото да бъде обезопасено. Тогава се разбра, че само за една година входът е бил разбиван цели 11 пъти. Кметът декларира, че общината има желание имотът да бъде запазен и сградата да не се събаря.

Сега, близо година и половина, откакто общежитието бе запечатано, от общината казаха, че не са получавали сигнали за неправомерно влизане. Въпреки това на първия етаж се забелязват някои откъртени капаци на прозорците, а дворът е потънал в боклуци. До общежитието пък са

изхвърлени стари гуми, дюшеци, непотребни мебели…

Картината е жалка и тъжна. Попитахме хората как си представят бъдещето на общежитията. Ели и Снежана са категорични, че сградата трябва да се използва за хора в нужда, които няма къде да живеят, а Людмила Петрунова предлага да бъде превърната в общински жилища. „Да се преустрои в малки апартаменти и да се дадат на млади семейства, които сключват граждански брак”, е предложението на Александра. Иван Йорданов пък изказа следното мнение: „Да се ползва за ученици, за студенти, да живне малко тоя град…”. Голяма част от хората виждат в сградата и бъдещ дом за възрастни хора. Жулиета коментира, че в града няма такъв и мястото би било подходящо. Георги Стоянов подкрепя идеята общежитията да бъдат преустроени в старчески дом. Други си я представят по друг начин. Емилия Начева има интересна идея: „Да се направи център за изкуство, приложна дейност като рисуване, тъкане, моделиране с глина, бродиране, литературно творчество и други подобни дейности за деца”.

Спаска коментира:

„Чудесна сграда, оставена да се руши.

Може да се ремонтира, да се продаде на нуждаещи се млади семейства. Собствениците са по-добрите стопани. Знаете ли, че в Китай няма съборени предприятия, изоставени жилища, а преустроени и действащи”. Според Поли пък мястото може да се използва за административна сграда на общината с голям паркинг.

Има и споделени спомени от времето, когато в общежитията е кипял студентски живот. Ето какво разказа един санданчанин: „Бях от първите, които влязоха след построяването му. Чисто ново и абсолютно студено зимата – котелът все дефектираше, печки не ни даваха да включваме, защото инсталацията не издържаше натоварването, а топлата вода доникъде не стигаше. Изкарах две години. Свикнах с тракането на товарните влакове нощем след няколко месеца. Сега го гледам от колата, когато се наложи да мина през Дупница, и се чудя чия собственост е и от кого зависи да получи втори живот. Въпреки че ремонтът ще струва много, ама много пари”.

Светлин пък казва: „Това общежитие беше на ниво, като учих в института. Но го заварих, когато вече започваше да се руши отвътре и мои колеги си боядисваха стаите. Но, общо взето, се поддържаше едно време. Аз не съм бил в него, но съм ходил при мои колеги там. Хубаво общежитие беше, жалко сега какво е”.

Историята на първото студентско общежитие в Дупница ни връща доста назад в годините. В нея надникнахме благодарение на краеведа изследовател на Дупнишка околия гл. ас. Иван Хаджийски. Общежитието е изградено на ул. „Шипка” №2 от орденоносеца Герго Георгиев Гергов (Георги Гергов). То е открито на 8 декември 1980 г., навръх студентския празник от тогавашния секретар на Окръжния комитет на БКП Миланка Грозданова, а директорът на Учителския институт Стоичко Мирчев произнася слово. На запазените снимки от краеведа изследовател гл. ас. Иван Хаджийски се вижда, че на откриването е имало редица видни за онези времена личности.

На тържеството е присъствал тогавашният кмет Йордан Смиленов и заместник-кметовете арх. Стоян Стоянов и Крум Чивиев. Там са били секретарите на Общинския комитет на БКП Димитър Мутафчиев и Борис Стоев. Секретарят на Общинския съвет Вера Соколова, много преподаватели и гости също са били сред присъстващите.

В първото общежитие е имало стаи за по двама студенти, читалня на всеки етаж, а на първия се е помещавала библиотеката на висшия педагогически колеж.

Дългогодишен библиотекар около 30 години е била Любимка Грозданова,

изтъкна гл. ас. Иван Хаджийски. В общежитието са живеели студенти, които са се обучавали в бившия Педагогически институт „Св. Иван Рилски” до 1 септември 2006 г. След закриването част от имуществото и книгите от библиотеката в периода 2007-2011 г. са били раздадени на близките села, сред които и Бистрица.

Наш екип разгледа малка част от изоставеното общежитие дни преди входовете му да бъдат зазидани. Там открихме и албум с архивни снимки от откриването и на първия преподавателски състав на Учителския институт.

Всъщност в Дупница има и второ общежитие, което се намира до юндома в града. Гл. ас. Иван Хаджийски припомни, че първата копка е направена от Кирил Кальонски, тогава първи секретар на Общинския комитет на БКП и от кмета Алекси Тасев на 28.10.1988 г. Тържеството е ръководил тогавашният директор на Учителския институт Крум Чивиев. То е на 6 етажа, построено е за 1 185 000 лв. Помещенията в него са стаи за студенти, имало е 14 апартамента за преподаватели, зала за игри, приемна, читалня и др.

Силвия БОРИСОВА