Кюстендил отбеляза 33 години от трагичната загуба на великия алпинист Людмил Янков, който загуби живота си в подножието на връх Камилата, рамо до рамо с алпиниста Стоян Наков.
С минута мълчание кюстендилски общественици, граждани, роднини и приятели почетоха паметта на кюстендилските алпинисти.Венци и цветя бяха поднесени на паметника на улица “Людмил Янков” от областният управител Виктор Янев, кметът Петър Паунов, зам.-кметът Светослав Василев, зам.-председателят на Общински съвет – Кюстендил Чавдар Ненов, политически партии, граждани, граждански сдружения и организации, роднини и приятели.
Алпинистът Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В града има и Музей на алпинизма, където можем да се види раницата, с която е бил на Еверест.
Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най- трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но за жалост не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма.
За Людмил Янков можем да кажем и друго: че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него. Съдбоносно или не ден преди фаталния си край, той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.
Трагичният инцидентът става на днешния ден през 1988г. Людмил взима последния си изпит от второто висше по икономика. После с ладата – награда за „Еверест 84“, зафучава към Мальовица. В Самоков качва своя приятел Стамен Станимиров. Облечен е в кафявия си костюм, с който ще го погребат. Чувствайки смъртта, бърза да довърши всички земни ангажименти. Стамен му напомня, че утре ще катерят връх Камилата. Но Людмата въздъхва: „Я камилата, я камиларя!“
Дяволът сякаш дърпа към скалата и другия загинал. Стоян Наков силно се колебае дали да катери Камилата. Той научава, че няма да участва в експедицията „Анапурна“.Раздвоява се дали да учи за изпити във ВИФ, или да замине с колегите си в Рила. Обръща се към Стамен Станимиров. Ветеранът го съветва: „По-добре ела. Това ще е добра тренировка за теб.“ После Стамен се самобичува за думите си.
Пролетното време е отвратително. Людмил не катери Камилата на инат. Той се готви за Анапурна. Търси съзнателно лошите метеорологични условия. За да тренират при ситуации, максимално близки до хималайските. Янков става свръзка със Стоян Наков, а Пламен Кирилов – със Стамен Станимиров. Стамен и Пламен не бързат. Снеговалежът, влагата, мъглата, вятърът или шесто чувство ги бавят. А Стоян и Людмата профучават покрай тях като фурии. Буквално тичат към смъртта си.
Станимиров и Кирилов привършват изкачването си. Градските им не са до тях. Не се появяват в крайния час на прибиране. Със свити сърца слизат да търсят в дъното на пропастта. Градските им са там. Вече не дишат. По телата им няма несчупена кост.Двамата рухват заедно с въжето и всички съоръжения по себе си. От удара тръгва лавина, която затрупва Людмил и Стоян. Кюстендилците падат от 200 метра, блъскайки се страховито в скалата. Точно под лобното им място е Елениното езеро.
Признателен Кюстендил вдигна паметник на своите двама алпинисти!
Краси Ценкова
