Любка Георгиева споделя спомените си за македонските и турски милосърдни сестри в Триполи
Слушам нашите политици по радиото, гледам ги по телевизията, чудя се и искам да разкажа своите спомени. Връщам се 40 години назад и виждам една голяма болница. Това е болницата в Триполи, столицата на Либия.
Отидох там да работя, подгонена от „стройния” комунистически ред и най-вече от мизерната заплата. Но това е подробност и към настоящия момент…
Първи ден! Нито една от нас не знае английски език. Групата е от 30 жени. Събират ни в една зала и всички гледаме уплашено. Пред нас застава една усмихната жена и се представя като матрона. Преведено, „матрона” означава „майка”. Казва ни, че няма да имаме нужда от преводач, защото ще говорим на еднакви езици с нашата ръководителка. Пред нас застана матрона Мариана. Тя беше македонка и ние я разбирахме чудесно.
На следващия ден започваме своята работа. Аз съм разпределена на етаж с още две други сестри. Едната от тях също е македонка и се казва Леонора. Другата се казва Афитаб. Тя е пристигнала от Турция. Двете знаят английски език, а аз съм като глухоняма между тях. Силно съм наплашена от турците. Мъча се да обясня, че заради тях дълго време сме били без държава. Леонора превежда на Афитаб какво й казвам.
– Ноу, ноу! – чувам гласа на Афитаб. Това е просто история. Сега сме комшии, съседи.
И наистина е така. С македонката бяхме нещо като братовчеди, а с туркинята – съседи.
Започнах да уча английски. Аз първа напуснах групата. Договорът ми бе за 2 години. Братовчедката Леонора и съседката Афитаб ме изпратиха към България с баклава.
Сега седя и слушам политиците и наистина трудно ги разбирам. Ние бяхме едни обикновени милосърдни сестри и се разбрахме. На върха на държавите стоят политици. Дипломати или просто чиновници…?
Въздишам!
Любка Георгиева
Пенсионирана медицинска сестра
Град Дупница
