“Заемете Брезник и удържайте неприятеля, во что би не стало … Можем да загубим един отряд, но да спасим армията и Отечеството”
Това е част от заповедта, която получава по телеграфа капитан Стефан Кисов, началник на новосформирания Радомирски отряд, чиято задача е да задържи настъпващата към София сръбска армия, за да могат българските войски, намиращи се край границата ни с Турция да се придвижат навреме и да отблъснат нашествениците.
За всички е ясно, че не става въпрос за равностойна битка, а за саможертва. 12000 пешаци, 120 конници и 24 оръдия от страна на Моравската сръбска дивизия, срещу 1949 български бойци и само 24 конници.
“На всеки от нас – офицери и войници, беше внушено, че отиваме жертва за спасяването на Отечеството…” си спомня по-късно капитан Стоян Филипов, участник в сражението.
И те тъкмо така спасяват току що родената Независимост, на своето мило Отечество – жертвайки се.
94 са жертвите от българска страна при славната битка край Брезник. Защитниците са разгромени, но въпреки това постигат целта си. Сръбската войска е забавена и това решава изхода на войната в полза на България.
В навечерието на 136-та годишнина от този славен подвиг, екипът на читалище “Просвещение 1870” се поклони пред паметника на героите и в тяхна част засади два кестена, които растейки, да напомнят, че със своята безпрецедентна смелост, българските бойци успяват да опазят своята млада столица, пресичайки пътя на чуждите нашественици. А както всички знаем, кестенът е дървото-символ на София.
И нека всеки брезничанин, който посети това свято място, да напои с вода корените на двете дървета, за да почете паметта на загиналите!
Днес, когато се навършват 136 години от тази славна битка, е Задушница. Светло да е на душите ви, български герои!
