На 24 декември се чества един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починали предци. Според Библията на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария.
Вечерта на 24 декември е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие. Празникът е пряко свързан със следващия ден – Рождество Христово.
Народните обичаи и традиции на Бъдни вечер правят този празник интересен, изпълнен с мистика и вълнение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко „Мали Божич“ и „Крачун“.
На този ден семейството трябва да бъде заедно, като всеки изпълнява конкретни задачи. Денят започва със запалването на бъдника. Това е тригодишно дъбово дърво отсечено в гората от млад момък. Бъдникът се пали от най-възрастния член на семейството. Традициите повеляват на този ден огнището да не се изгасва, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.
По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка. Пепелта от огнището не се изхвърля. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.
Православната църква чества Свети преподобномъченица Евгения.
На 24 декември имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Малчо, Малин, Бисер, Бисера, Бистра.
