След ремонта в едната стая ще се провежда неделно училище, а другата ще бъде превърната в музей
Стогодишното училище в санданското село Лешница отново ще отвори врати, след близо две десетилетия тишина и разруха. Малката сграда, в която се е помещавало начално училище, пази ревностно своята история в хранилището, в което могат да се видят черните дъски, мастилница, стари чинове и учебни пособия. Всички те ще бъдат показани в бъдещ музей в самата сграда на школото, разказа за БТА отец Димитър Илчев, който е основен инициатор за възраждане на училището.
Историята на училището започва да се пише през 1921 г., когато и в селото заселват хора, дошли основно от планинското село Белевехчево. Успоредно със строителството на домовете, хората започват да градят православен храм и в непосредствена близост до него – училище.
Една от къщите, които се изградили по онова време, била на Илия Лазаров – учител и свещеник в Белевехчево, разказа отец Димитър. Заселвайки се в Лешница, отец Илия Лазаров започва да образова децата в дома си, допълни той и посочи, че в онези години духовността, образование, бита и културата са вървели ръка за ръка. За това свидетелства фактът, че в една и съща година започва градежът на къщи, храм и училище, посочи свещеникът.
Две години след началото на строителството училището е завършено и отваря врати. Оттогава са запазени първите дневници с имена на учениците, тяхната рождена дата, а впоследствие историята разкрива, че част от тях са били учители в школото, разказа още свещеникът.
Отец Димитър Илчев служи от десетилетия в храм „Света Марина“ в селото, но с това място го свързва не само службата в църквата. Сантиментът към началното училище, което е само на няколко метра от храма, е свързан с първото прекрачване на училищния праг на самия отец. Това е училището, в което научава азбуката, смятането, в което изгражда първите приятелства.
Запазените в спомените му картини и усещане за уют е нещото, което иска да предаде на следващите поколения. Затова и се заема с набиране на средства и работна ръка, която да върне детския глъч в малката сграда.
Училището разполага с две стаи, коридор и хранилище. След ремонта в едната стая ще се провежда неделно училище, а другата ще бъде превърната в музей, в който ще бъдат подредени старите чинове и дъски, както и глобуси, карти, учебни табла.
Училището ще запази изцяло облика си отпреди 100 години. Дограмата ще бъде ремонтирана, без да се подменя. Зелените дървени прозорци и врати ще останат част от уютната атмосфера на малките стаи със скърцащ под, които са изпълнени със спокойствие, недокоснато от времето.
По стените в училището ще бъдат подредени снимки на всички учители, преподавали тук, както и на свещениците, служили в храм „Света Марина“, в непосредствена близост до школото.
Отец Димитър сподели, че се надява да успеят да завършат ремонта на училището до следващата есен, когато то ще отбележи своята 100-годишнина. Мечтата му е след година то отново да бъде огласено от детски смях и тихото жужене на учащи деца.
