Кой управлява кризата, господа управници
Драстичното увеличение на броя на новозаболелите от Ковид-19 нареди област Кюстендил сред тези с най-висока заболеваемост в страната. Областта „светна” в тъмночервено на епидемиологичната карта. Това обаче явно не бе достатъчна причина за спешно свикване на т.нар. Областен оперативен щаб. И докато съседната област Перник въведе мигновено извънредни мерки за ограничаване на разпространението на болестта, областният управител на Кюстендил инж. Александър Пандурски и шефът на РЗИ д-р Златко Величков не счетоха за необходимо събирането на кризисния щаб. Какви са причините за липсата на институционални реакции, само можем да гадаем, но сред обществото все повече се прокрадва тънката нишка на недоверие към здравните власти в представянето на реалните факти за ситуацията в областта.
Информацията, че област Кюстендил вече е в тъмночервената зона, дойде от Националния център по заразни и паразитни болести. От представените данни стана ясно, че заболеваемостта е преминала 500 на 100 000 души за последните две седмици, което означава единствено, че се връща в ситуацията от първата вълна на Ковид-19. Каква е точната бройка, само можем да гадаем, тъй като шефът на РЗИ-Кюстендил по традиция не счита за необходимо публично да оповестява актуални данни, свързани с пандемията и разпространението на Ковид-19. И ако при предишните пикове на болестта наложените мерки бяха драстични, то сега здравните власти явно страдат от липсата на трезва преценка и някакъв „небивал оптимизъм” е превзел всички институции, на които се разчита за правилното управление на ковид кризата. Или чисто и просто идат избори и най-важното е да се демонстрира привидно спокойствие, да не се всява смут сред обществото и да се действа по указания „свише”.
Какво се случва на практика? Още на последното заседание на Областния кризисен щаб представители на болниците от областта дадоха ясен сигнал, че ситуацията в градовете Кюстендил и Дупница се усложнява. Директорът на областната болница д-р Александър Величков алармира, че ситуацията е динамична и се очаква по 10 души на ден да постъпват в лечебното заведение, като заради големия брой новозаразени болницата е в готовност за осигуряване на допълнителни легла. От частната болница в Дупница „Свети Иван Рилски 2003” също бе пуснато искане към РЗИ за увеличаване на броя на леглата от 30 на 40. На същото заседание медицинският управител на общинската болница в града д-р Крум Бонев отбеляза, че възрастовата граница на пациентите пада и все повече млади хора стигат до хоспитализация. Данните обаче не станаха повод за някакви допълнителни институционални реакции от страна на властите. Явно с обезпечаването на болнични легла проблемите се считат за решени, а това, че броят на починалите върху тях също се увеличава драстично, очевидно не е достатъчен повод за тревога при тях.
Подозрение будят и отчетените данни за броя на починалите. Според РЗИ, от началото на пандемията, ковид е отнел живота на 519 души в област Кюстендил . От справката обаче не е ясно, дали тя посочва само броя на починалите в болничните заведения или включва и тези, които са починали в домовете си, без да бъдат хоспитализирани. Ако следваме логиката и данните от ежедневните ковид справки на Областната администрация, то там се отчитат единствено броя на починалите в трите болнични заведения на областта. Всички останали случаи не попадат в нея. Следователно може да се смята, че броят на починалите в област Кюстендил от началото на пандемията са десетки, а може би и стотици пъти в повече. Но те явно не са обект на размисъл за здравните власти.
От разпространения тогава информационен бюлетин се разбира, че към дадения момент за една седмица са извършени общо 132 проверки във връзка със спазването на епидемиологичните мерки. РЗИ – Кюстендил е направило 62 проверки, МВР – 49 и БАБХ – 2. От справката обаче липсва информация колко са наложените административни наказания. Според присъстващи на заседанието е станало ясно, че има наложен един-единствен акт. Тоест и по този параграф документално и формално контролните власти са си „свършили работа” и се упражнява надзор над епидемиологичната ситуация. Да се чуди човек тогава защо броят на новозаразените непрекъснато расте, а с тях и случаите с летален край за пациенти? Явно избори идат и боговете мълчат…
Данни за епидемиологичната обстановка и предприетите действия от страна на държавните институции се подават и към Районна прокуратура, която също е призвана да следи и контролира действията на ангажираните с опазване на здравето на населението държавни институции, както и решенията на Областния кризисен щаб. За медиите остава неясно какви отчети се подават към прокуратурата от областния управител и шефа на РЗИ, както и съответно има ли и какви са предприетите действията от страна на самата прокуратура.
По стахановски върви и планът по ваксинация в област Кюстендил. От края на месец септември губернията се нарежда на челните места по темпове на ваксинация, за което директорът на РЗИ-Кюстендил д-р Златко Величков получи официална грамота от Министерството на здравеопазването, лично връчена от областния управител инж. Александър Пандурски. Сред наградените бе и общопрактикуващият лекар от Кюстендил д-р Станислав Кръстев. Отчитайки обаче данните за ваксинацията, никъде не се споменава фактът, че цели ромски общности в областта остават необхванати от процеса на имунизация. В две големи махали в областния град и в пет големи ромски махали в Дупница трудно могат да се намерят ваксинирани, с изключение на тези, които работят в чужбина. Явно и това обаче не е достатъчна причина за активна дейност в ромските квартали и работа с т.нар. медиатори в общността. Изборите чукат на вратата и очевидно моментът е крайно неподходящ за всяване на смут в махалите и сред активните им гласоподаватели.
Пак по данни от последното заседание на Областния кризисен щаб началникът на РУО – Кюстендил Мая Стойчева-Николова съобщи, че с пълен ваксинационен цикъл са 493-ма учители от 1354-ма педагогически специалисти и 176 непедагогически специалисти от 662-ма. Ако се сложи чертата, излиза, че ваксинираните сред педагогическия е непедагогическия персонал в област Кюстендил са по-малко от 1/3, което също не дава повод за особена гордост и потупвания по рамото от страна на министър д-р Стойчо Кацаров към шефа на РЗИ. По последна информация 24 паралелки в област Кюстендил са преминали на дистанционно обучение, като процентно са карантинирани 1,71% от педагогическия персонал и 1,75 процента от учениците. Не особено ясен остава отговорът на въпроса защо след като област Кюстендил е в тъмночервената зона, РЗИ и РУО не предприемат допълнителни мерки в училищата и детските заведения и преминаване към онлайн обучение, каквато стъпка предприеха в Перник и другите области в страната при същата епидемиологична обстановка? Според публична информация от директора на РУО-Кюстендил броят на заразените в едно училище е под 10% и съобразявайки се със заповед на МОН, не е необходимо преминаване към дистанционно обучение.
Доколко обаче и тази информация дава точна епидемиологична картина, само можем да гадаем. Защо? В момента в голяма част от класните стаи в Дупница отсъстват десетки ученици. Причината е есенен респираторен вирус, който протича със симптоми, близки до симптомите на коронавирусната инфекция. Характеризира се с висока температура, хрема, болки в гърлото и кашлица. Кабинетите на педиатрите са препълнени от пациенти на различна възраст, не са малко и настанените в детските отделения на двете болници. Част от родителите са склонни да направят тест за коронавирус на своите деца, но една голяма част от тях отказват по най-различни причини. Така или иначе е очевидно, че епидемиологичната обстановка е крайно усложнена. При други обстоятелства, в едно друго време, в което животът не беше белязан от Ковид-19, най-вероятно децата щяха да бъдат пуснати в т.нар. „грипна ваканция” и с това въпросът щеше да се приключен. При днешните условия обаче това не се случва така лесно. Работи се по указания, а отговорността на институциите е крайно размита. Министерството прехвърля топката на МОН, МОН на регионалните инспекторати, инспекторатите на директорите, директорите на класните ръководители, а те на родителите, които искат децата им да имат „нормална” учебна година. Явно е, че и тук става въпрос за политика, след като очевидни наглед процеси водят до натрапчиво неадекватни действия и никой не иска да поеме отговорността при вземането на крайни решения.
От всичко, изброено до тук, произтичат няколко въпроса. Защо областният управител инж. Александър Пандурски се бави със свикването на Областния кризисен щаб? Защо РЗИ-Кюстендил не реагира със спешно въвеждане на допълнителни епидемиологични мерки? Защо институциите странно премълчават тревожните данни в областта? Има ли някакви „предизборни указания” от управляващите в служебното правителство, които негласно се изпълняват от областни управители, здравни институции и инспекторати? Има ли въобще някаква стратегия за управление на кризата, или страхът от обществено недоволство е по-силен и води до липса на държавнически решения? Има ли по-ценно от човешкия живот и опазване здравето на деца и възрастни? Предизборно ли ще се мре, господа управляващи?
