Читалището в град Рила получи почетна грамота за принос в развитието на читалищното дело в България от Министерството на културата. Отличието на Народно читалище „Христо Ботев 1898” е по повод 125 -годишнината на културната институция, която над един век просвещава и обогатява духовно рилчани. Юбилеят на читалището е на 13 май (събота) и ще бъде отбелязан с тържествен концерт. „В празника ще участват самодейните ни състави, както и бивши самодейци на читалището. Поканили сме много гости, хора, милеещи за рилското читалище, сред които областната управа, общинското ръководство, представители на Министерството на културата и на читалища от съседни населени места”, каза читалищният секретар Лилия Ортакчийска. Тя, новият организатор в читалището Сузана Асенова и библиотекарката Соня Първанова са изработили стотици покани за юбилея.
Читалището в с. Рила е създадено от няколко будни рилци през 1898 г., в малка паянтова постройка, пише в читалищния летопис. В него се четат и имената на учредителите, сред които са шестима учители – Валентин Тодоров, Георги Милчев, Тодор Вукадинов, Трендафил Петрунов, Вера Якимова и
Люба Попангелова, обущарят Михал Даскалов, кожухарят Димитър Даскалов, книжарят Александър Лазаров, прошенописецът Сотир Попангелов, шивачите Григор Жлябинков и Тодор Сърбински, ковачът Васил Велинов, секретар-бирникът Георги Парасков, Петър Георгиев – офицер, Александър Попангелов – писар, и земеделеците Давидко Панайотов, Георги Василев (Странджата), Мите Гаврилов, Димитър Рафилов, Александър Мичков, Димитър Михалков и
Стойко Стойчевски. Това са хора от народа, разбрали необходимостта от просвета сред освободеното население. Председател на първото читалищно настоятелство е Трендафил Петрунов от Дупница, който по това време е учител в Рила.
Главни организатори на читалищната дейност са учителите и занаятчиите от селото.
От създаването си през 1898 г. читалището носи името “Аверкий Попстоянов”. По-късно се преименува на “Неофит Рилски”, а още по-късно на “Христо Ботев”.
Тогава читалището още не е имало нито устав, нито средства, нито определена организационна форма, а се е ръководело от свободни заседания в библиотеката му – плод на доброволни дарения, съхраняващи се в кафенето на Дане Мичков. По това време читалищата организират многобройни образователни сказки и беседи. Лектори са обикновено местните учители. По изпълнението на една от основните задачи на читалищата – просвещението и образованието на възрастните хора, по-будните изнасят сказки и беседи. Освен сказките и беседите на учителите от Рила, читалището кани и някои по-известни лектори. Например, през 1935 г. Никола Вапцаров изнася сказката “Трагедията на Яворов и Лора”. Лектори са били и Райко Даскалов, проф. Асен Златаров и др.
Друга дейност, която развиват читалищата, е създаването и поддържането на хорови и танцови състави, оркестри и самодейни театрални групи.
Първото помещение, което е служело за театрален салон в Рила, е коридорът на старото училище. За столове са били използвани чиновете, а за сцена – чардакаът над стълбището. Нито декор е имало, нито завеси.
Вторият театрален салон се приспособява след войната 1921-1926 г., като се съединяват две училищни стаи по протежение на салона. Тогава е направена първата завеса от Йорданка Николова.
Първият театрален репертоар е имал патриотичен характер.
Първата пиеса, изнесена през 1898 г. е руска и е
посетена от 220 души. Следват я постановките на “Многострадалната Геновева”, “Хаджи Димитър”, “Хъшове”, “Под игото”, “Молохов” и др.
С построяването на театрално-гимнастическия салон при новото училище през 1928 г. репертоарът се разнообразява. Театралният салон има вече гардероб и декори.
Георги Елефеев (Хаджията) – артист от Русенския театър, който след пенсионирането си към 1934 г. се преселва в Рила при роднините си, отдава последните си сили на театъра в Рила. Незабравими остават образите, които той пресъздава в пиесите: “Делба”, “Тъмни зори”, “Към пропаст”, “Иванко” и др.
По същото време в Рила пристигат артисти от Софийския областен театър: Неделчо, Жечо и Василева, които с подкрепата на читалищните функционери и от името на занаятчийското сдружение изнасят пиесата “Хора от улицата”.
В историята на читалището е записано, че като секретари са работили 8 души. Посочени са имената на 6-има бивши библиотекари, 8 председатели на настоятелството, 40 ръководители на самодейни състави и кръжоци. „В богатия живот на рилското читалище оставят трайни следи със своя труд редица рилчани. И до днес читалищната сграда е отворена за хората, желаещи да се докоснат до нещо различно от ежедневието”, казват от читалището.
Юлияна КОЛЧАКОВА
