Отново за Учителския институт – Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ в гр. Дупница

Учителският институт в гр. Дупница е открит по инициатива на министъра на народното просвещение през 1935 г., видния дупничанин генерал Тодор Радев. На 14.08.1935 г. той е внесъл за утвърждаване трето постановление на Министерския съвет, Протокол № 140. Тогавашният министър-председател академик Андрей Тошев е подготвил Доклад № 1737 от 20.08.1935 г. до държавния глава цар Борис III. С Указ № 303 той е утвърдил Наредба-закон за откриване на Учи­тел­с­ки ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца, публикувана в “Държавен вестник”, бр. 197 от 3.09.1935 г. Член единствен на Наредбата-закон гласи: “Открива се от началото на 1935-1936 учебна година Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца, с персонал и веществени разходи от съществуващите учителски институти, гимназии и средни реални училища в царството. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на нашия министър на народното просвещение – 21.08.1935 г.” Местният вестник  “Светлина” в бр. 28 от 24.08.1935 г. информира дупничани за решението на правителството да бъде открит третият по ред в страната учителски институт.

На 3.09.1935 г. е проведено първото заседание на преподавателския състав при Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца.

За директор е назначен Григор Пенчов Сарафов –

виден теоретик в областта на педагогиката, бивш директор на Учителския институт в гр. Казанлък и директор през 1934-1935 г. на Учителския институт в гр. Шумен. По същество институтът за прогимназиални учители от гр. Шумен е преместен в гр. Дупница. За преподаватели в института са назначени: Александър Христов Цанев, Андрей Коцев Михалев, Асен Христов Меджидиев, Евдокия Ацева Христова, Елисавета Василева Оцетова,Захари Димитров Пенев, Любен Цанев Ковачев, Надежда Диканска Александрова, Пена Иванова Шошлекова, Димитър Константинов Косев, Иван Захариев Иванов и д-р Никола Иванов Ковачев. Райчо Велчев е бил секретар-счетоводител.(ДА – Кюстендил, ф. 40к, оп. 1, а. е. 16, л. 8, 9 и 20.)Директорът на института Григор Пенчов е произнесъл кратко встъпително слово за задачите на Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут и са прочетени инструкции за новата учебна година. С Окръжно № 7244 от 20.08.1935 г. е определен начинът за приемане на студенти в Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца. С Окръжно № 7245 от 20.08.1935 г. е определен щатът на дупнишкия Учителски институт. С Писмо № 7780 от 30.08.1935 г. на МНП е наредено на персонала при мъжкото реално училище да бъде в разположение на Учителския институт. Пределната възраст на кандидат-студентите е определена с Писмо № 7779 от 28.08.1935 г. Младежите и девойките сираци, деца на загинали от войните за националното обединение на България 1912-1918 г., са приемани с предимство при условие, че имат успех от дипломата за средно образование “Добър (3.50)” и издържат успешно изпитите. (Писмо № 7828 от 31.08.1935 г.).(ДА – Кюстендил, ф. 40к, оп.1, а. е. 14, л. 1.)

Кандидат-студентите са преминали медицински преглед,

а на 5.09.1935 г., разделени на пет групи, са държали писмен изпит по български език от 8 до 10 часа и изпит по рисуване, проведен същия ден от 10 до 12 часа. От същия ден следобед до 9.09.1935 г. е проведен изпитът за проверка на уменията на кандидат-студентите да контактуват с ученици. На 10, 11 и 12. 09.1935 г. са проведени изпитът по пеене и изпитът за проверка на интелигентността на всеки кандидат-студент. За поддържане на кабинети, лаборатории, хигиена и взаимопомощ между студентите преподавателският съвет е взел решение при записване на всеки курсист да бъде взета такса от по 130 лв. Понеже Учи­тел­с­кият ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца е ново и крупно събитие в културния живот на града, преподавателският съвет взема решение за изграждане на общограждански комитет, който да изработи подробна програма за откриване на първата учебна година.(Пак там.)

На 12.09.1935 г. с Протокол № 2 на преподавателския съвет са утвърдени новоприетите студенти. По първа група езико-исторически предмети и по втора група – физико-математически науки са приети по 20 девойки. По първа и по втора група предмети са приети по 40 младежи. От общия брой на курсистите – 120 души, като сираци и деца на инвалиди са приети 15 % – 12 младежи и 2 девойки, общо 14 души.(Пак там, л. 2-4.)  На 15.09.1935 г. в много празнична обстановка е открит Учи­тел­с­кият ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца.

Градът е обкичен с национални знамена,

в двора на черквата “Св. Георги” е издигнат красив павилион, обкичен със зеленина и към 9 часа учениците от прогимназиите, от реалната гимназия и курсистите от Учителския институт заемат определените им места. Към 10 часа са пристигнали официалните гости от Министерството на народното просвещение: проф. Спиридон Казанджиев – главен секретар на министерството, Атанас Димитров – началник на средното образование, и г-н Иванов. Отслужени са божествена литургия и благодарствен молебен с участието на хора “Родни звуци”. Архиерейският наместник свещеноиконом Еньо Маников е произнесъл слово от името на църквата, като е призовал Божието благоволение за успехите на института, който се открива в гр. Дупница. Проф. Спиридон Казанджиев е произнесъл слово за значението на Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут за нашия край и страната. Хорът изпява “Мила Родино”, а подполковник Николаев е поздравил войниците, курсистите и учениците.КурсисткатаСанка Василева е приветствала проф. Казанджиев и му е поднесла букет цветя, а ученичката от реалната гимназия Н. Шишкова поднася букет на началника на средното образование. Под звуците на военната и ученическа музика учащите минават в церемониален марш, след което начело с духовенството е проведена манифестация до чирашкото училище, където УИ е настанен. Директорът на института Григор Пенчов е поизнесъл вълнуващо слово за предстоящите задачи на института, а в отговор на неговото слово обещания за активно участие в учебно-възпитателния процес е дал студентът Драган Н. Георгиев. Тържеството завършва с народни хора, а по време на обяда, даден на официалните гости от МНП, е поставен въпросът за ликвидирането на класическата гимназия в гр. Дупница от есента на 1934 г. и превръщането й в реалка. Вместо до 12. клас, както е било обучението в класическите гимназии, в дупнишката гимназия курсът на обучение е направен до 10. клас. Завършилите са получавали свидетелство за средно образование, но са нямали право да продължат да следват. По това време класическа гимназия е имало в гр. Кюстендил и неин филиал през есента на 1934 г. е открит в гр. Горна Джумая. Около 600 ученици са били принудени да живеят на квартири в съседните градове, за да могат да завършат пълна (класическа) гимназия.

Дупнишките първенци са положили огромни усилия

и от есента на 1938 г. е възстановен пълният срок на обучение в местната гимназия.(10. Вестник “Светлина”, бр. 31 от 16.09. 1935 г. и по изследвания на Иван Хаджийски.)

През учеб­на­та 1935-1936 г. в Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут в гр. Дуп­ни­ца са обуча­ва­ни 120 сту­ден­ти от 11 пре­по­да­ва­те­ли; 1936-1937 г. – 132 първокурсници и 117 вто­ро­кур­с­ни­ци, об­що 249 сту­ден­ти, обу­ча­ва­ни от 21 преподаватели; 1937-1938 г. – 133 пър­но­кур­с­ни­ци и 128 вто­ро­кур­с­ни­ци – 261 ду­ши; 1938-1939 г. – 99 пър­во­кур­с­ни­ци, 128 вто­ро­кур­с­ни­ци – об­що 227, обучавани от 17 пре­по­да­ва­те­ли; 1939-1940 г. – 93 пър­во­кур­с­ни­ци и 90 второкурсни­ци, об­що 183 ду­ши; 1940-1941 г. – 127 пър­во­кур­с­ни­ци и 90 второкурсници – об­що 217 сту­ден­ти; 1941-1942 г. – 144 пър­во­кур­с­ни­ци и 116 второкурс­ни­ци – об­що 260 сту­ден­ти, обу­ча­ва­ни от 17 пре­по­да­ва­те­ли. (Годишник първи на Учителски институт и Образцова прогимназия “Св. Иван Рилски” в гр. Дупница, 1942 г., стр. 12.)

На 8 ноември 1942 г. при изключително тържествена обстановка и много гости е връчено знамето на института от тогавашния министър на народното просвещение професор доктор Борис Йоцов. Той е произнесъл тържествено слово и е връчил знамето на директора на института Александър Цанев, който е произнесъл следната тържествена клетва: „Ние ще го пазим свято и чисто, както е свят духът на свети Иван Рилски“. След това той е предал знамето на студента Стефан Колев, който също е произнесъл тържествена клетва.

В своята 71-годишна история висшето ни учебно заведение е претърпяло

няколко трансформации и редица наименования.

От 1941 до 1949 г. Учителският институт е носил името „Свети Иван Рилски“; От 20.12.1949 до 1962 г. – „Йосиф Висарионович Сталин“; от 1962 до 17.03.1988 г. – „Кирил и Методий“. От тази дата до 4.07.1990 г. полувисшия педагогически институт в гр. Станке Димитров (Дупница) е носил името „Академик Тодор Самодумов“, а от тази дата възстанови името си „Св. Иван Рилски“. Това знаме бе издирено по инициатива на доц. д-р по история Мария Захариева Витошанска и бе поставено във витрина пред Методичния кабинет. С Постановление №16 на Министерския съвет от 27.01.1997 г., публикувано в Държавен вестник, бр. 10 от 4.02.1997 г. Полувисшият педагогически институт „Св. Иван Рилски“ в гр. Дупница се преобразува в Педагогически колеж – гр. Дупница, в структурата на Техническия университет в София с две специалности: „Труд и техника и изобразително изкуство“ и „Начална училищна педагогика“. Колежът получава статут на самостоятелно юридическо лице, продължителността на обучението по специалностите е 3 години и завършилите колежа получават висше образование с образователно-квалификационна степен „Специалист“. С ПМС №13 от 22.01.2001 г. към думата „колеж“ се добавя „Св. Иван Рилски“.

Припомням на читателите на вестника, че град Дупница е преименуван с Указ №650 на Шестото Велико народно събрание, публикувано в Държавен вестник, бр. 167 от 22.07.1949 г. на гр. Марек. С Указ №611, публикуван в Държавен вестник, бр. 276 от 23.11.1950 г. градът получава името Станке Димитров. На сесия на Общинския съвет от 20.12.1991 г., бе взето решение градът ни да възстанови географското и историческото си име Дупница. С Президентски Указ №7 от 6 януари и доуточнен с Указ №8 от 14 януари 1992 г., публикувани в Държавен вестник, брой 4 от 14.01.1992 и бр. 5 от 17.01.1992 г. е възстановено името на града ни – Дупница. (По изследвания на Иван Хаджийски.)

От 7.12.1997 г. директор на Педагогическия колеж е доц.д-р инж. Веско Крумов Панов. Той е роден на 1 май 1957 г. в гр. Шипка. Историческата истина повелява да кажем, че той е светла и благородна личност,

истински визионер и новатор във висшето образование.

На академично ниво под негово ръководство бе издигнато нивото на колежа, а редица преподаватели защитиха докторски дисертации и се хабилитираха. По негова инициатива бяха проведени няколко научни конференции с участието на преподаватели от Техническия университет в гр. София, СУ – „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ – Благоевград и други висши учебни заведения в страната и всички преподаватели от колежа. Тези научни съобщения като доклади бяха публикувани в няколко годишника на ТУ – София и Педагогическия колеж в гр. Дупница. Доц. Веско Панов създаде ведра и творческа обстановка в колежа и всеки от нас като преподавател имаше възможност да разработва дисертации и да публикува своите научни изследвания. Запомнил съм Веско Панов като изключително енергичен и динамичен човек и често той буквално излиташе от колежа, за да хване автобуса за София по важни дела. По негова инициатива бяха разработени редица учебни планове и четири нови специалности, които трябваше да бъдат акредитирани. Общинските съветници в гр. Дупница през мандата 2003-2007 г. по редица причини не ни гласуваха безлихвен заем от 200 000 лв., крайно необходими за съхраняването на нашето висше учебно заведение. След като не получи подкрепа от Община Дупница, доц. Веско Панов остана като един от ръководителите на Центъра за продължаващо обучение, който се помещаваше в Колежа към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. При тези обстоятелства

Педагогическият колеж в гр. Дупница бе закрит

на 31.12.2006 г. с Решение на Академичния съвет на ТУ – София и Постановление на Министерския съвет. Центърът за продължаващо обучение просъществува от 1 юли 2007 до 1 март 2009 г. Към него бяхме назначени 6 преподаватели от колежа и една служителка за технически секретар. След тази дата Педагогическият колеж в гр. Дупница тъне в забрава и разруха. Същата е и съдбата и на двете студентски общежития. За своето 71-годишно съществуване Учителският институт – Педагогически колеж в гр. Дупница подготви много добре около 20 000 учители за родното образование. Припомням само, че нашето учебно заведение е трето в страната след учителските институти в гр. Пловдив (1909-1966) и Шумен, просъществувал от 1919 до 1935 г.

Много преподаватели и служители в колежа произнасяме името на Веско Крумов Панов с уважение, обич и признателност! Като преподавател в Техническия университет – гр. София той защити голям докторат и се превърна в един от най-авторитетните учени в страната – професор, доктор на техническите науки, инженер. Автор е на редица книги, учебни пособия и статии в страната и чужбина. Основателно бе издигнат в заместник-ректор на ТУ – София, но неговите колеги предпочетоха отъпкания път, не прозряха неговите прекрасни качества и не го избраха за ректор. Отново ще повторя, проф. д.т.н. инж. Веско Панов е светла и благородна личност, визионер и новатор. Той остави ярка и незаличима диря в живота на духовна Дупница.

Със закриването на Медицинския институт през 1981 г. и ликвидирането на Колежа в края на декември 2006 г., град Дупница загуби своя духовен и академичен облик. Но времето показва кой от нас преподавателите е съхранил академизма и продължава да твори.

Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед изследовател

Техникум за медицински сестри – Институт в гр. Станке Димитров (1955-1981 г.)