Панихида в памет на загиналите по време на войните за освобождение и обединение (1912-1918 г.) дупничани беше отслужена от отец Петър Очков. Тя се състоя в двора на храма „Покров на Пресвета Богородица“.
Уникалното при този храм е вграждането на паметна плоча на камбанарията, на която са изписани имената точно на жертвите, загубили живота си по време на войните. Плочата е открита и осветена на 17 октомври 1929 г.
На панихидата присъстваха директорът на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска, представители на НЧ „Ген. Георги Тодоров“, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, служители на община Дупница и граждани.
Ето какво пише преди години вестник „Светлина” за откриването на паметната плоча:
„На 17 октомври 1929 г., при голяма тържественост, паметната плоча е открита и осветена.
Още предния ден привечер затворили дюкяните и работилниците и им поставили националния трибагреник. Рота от 14-а македонска дружина с полк. Станчев, патриотични организации, ученици и голяма част от гражданството изпълнили площта пред черквата „Св. Богородица” за заря и церемония. От София специално за целта пристигнали Софийският митрополит Стефан, представителят на Военното министерство – ген. Жечев, началникът на Софийския гарнизон, ген. Георги Тодоров, ген. Минчо Банковски и др. Заедно с цялото духовенство на града се отслужва вечерня с благословение на петохлебие.
На другия ден се отслужва в черквата архиерейска служба и в 12 часа, начело с митрополит Стефан, духовенството и последвалите ги излизат в двора пред паметната плоча, отслужвайки панихида за загиналите, след което започва освещаването на плочата. Митрополит Стефан и ген. Жечев се отправят към нея, като самата плоча е покрита с черна копринена материя, превързана с трикольорна лента. Генералът произнася патриотична реч, прерязва лентата и обявява плочата за открита.
След него произнася слово митрополит Стефан, който казва:
„Вие, дупничани, имате завидна участ във вашия град да се развие онази безстрашна и могъща Седма рилска дивизия, славата на която е ненадмината… Имената, издълбани на тая плоча, не са живи души, а светли имена пред храма на Божата майка”.
Димитър ИКОНОМОВ
