Баба ми Гроздена пееше в група за фолклор, възпита ме в любов и преклонение към България и българското, споделя авторът на единадесет стихосбирки
Валентин (Вал) Миленов е роден в гр.София. Семейството му е свързано и с община Дупница. Завършил е електроника и счетоводство. Живее и работи в столицата. Има издадени 11 стихосбирки.
Светлана ВИДИНСКА
Г-н Миленов, какво ви накара да започнете да пишете?
Любовта ми към едно момиче стана причина да започна да пиша стихове. Това се случи в юношеските ми години.
По какъв начин поезията се съчетава с професията и личния ви живот?
Поезията е моя радост и моя тъга. Така че присъства неизменно във всички сфери на живота ми. Нещо повече, тя е моят живот.
Зад гърба си имате единадесет стихосбирки. Коя се отличава от останалите и е най-специална за вас?
Със сигурност това е стихосбирката „Моите българи“. Тя е много специална за мен, защото в нея изразявам чувствата си към българите, започвайки от Кубрат, Аспарух, Тервел, до героите в наши дни – обикновените хора, които живеят и се борят тук, в нашата Родина. Посветил съм едно стихотворение и на българския пилот, който загина през 2021 г. по време на служба – майор Валентин Терзиев. Тази творба е озаглавена „Ас“.
Коя е любимата ви тема?
Любимата ми тема е любовта. Дори една от стихосбирките ми се нарича „Моята любов“.
На мода ли е патриотизмът в българската литература?
Патриотизмът в българската литература не е просто една мода. Поне аз не го възприемам по този начин. Той е вечен и винаги ще бъде истински.
България е едно от вашите вдъхновения, кои са другите?
България и българите. Това са моите вдъхновения. Откакто се помня обичам родната си страна. Българската красота и славно минало ме карат да се чувствам наистина горд. Прекланям се пред нашите герои.
Кои са най-великите български поети и защо?
Аз изпитвам особено силно чувство към поетите, дали живота си за Татковината. Такъв поет е Христо Ботев. Възхищавам се безкрайно и на личности като Никола Вапцаров, Христо Смирненски и много други.
Една от стихосбирките ви е озаглавена „Вяра”. Вие в какво вярвате?
Вярвам в Бог. Вярвам в хората. Мисля, че е заложено в природата ни да бъдем добри. Зависи от самите нас да развием този потенциал. Посвещавам стихосбирката си на вашата медия, която носи същото име.
Как „вирее“ поезията в социалните мрежи? Чувстват ли се уютно стиховете ви във Фейсбук?
Моите стихове се чувстват най-уютно в стихосбирките ми. Доста често споделям свои творби във фейсбук и по-специално в групата „Стихове за хората“. Обикновените хора са моите герои. Много от моите стихосбирки подарявам на роднини, приятели и познати.
Какъв е вашият съвет към младите творци, които сега навлизат в писането?
Моят съвет към младите е да вярват в своя талант, в своите способности. Бих им казал и още нещо – когато пишат, да се раздават докрай.
Как върви работата по новата ви стихосбирка и кога да я очакваме?
Работата по новата ми стихосбирка върви постепенно. Подбирам мои стихове, подходящи за нея. Тя ще се казва „Българските нрави и обичаи“. Скоро предстои издаването й. Вълнуващо е
Извън поезията, какво ви носи радост и удовлетворение?
Обичам много българската народна музика и фолклор. Моята баба Гроздена Милова участваше във фолклорен състав, пееше народни песни. Тя е моят пример в живота. Имам двама сина – Филип и Калоян. На тях съм посветил много стихотворения, които са включени в стихосбирката ми „Приятели“. Аз много ги обичам и това си личи в стиховете ми.
Вие имате родова връзка с Дупница. Каква по-точно е тя?
Моята майка Данка Миленова е родена в село Тополница, община Дупница. Моето детство премина в това селце и аз съм изключително горд от този факт. С брат ми Александър буквално израснахме там, при нашите баба и дядо. Ние им помагахме, а те ни възпитаваха в обич към българския род и българската земя. Сега, след години, отново се завръщам в Тополница и се чувствам щастлив на това място. Изпитвам силно чувство на принадлежност. Разбира се, това намира отзвук и в поезията ми. Имам няколко стихотворения на тази тема, любимото ми се нарича „Поет с дисаги“.
Ако трябва да съберете Тополница в едно изречение, то ще бъде…
Тополите, баба, дядо и обичта между нас.
Кое е любимото ви място в България, където бихте искали да живеете и творите?
Къде ще творя в бъдеще, това ще реши моята Муза. А аз предпочитам село Тополница и град Дупница!
Тополи
Вървя бавно край старата река
към селото на тополите – Тополница.
Усещам мириса на лятото, една мечта.
Сега е само пролет, очаквам го с усмивка…
Вървя и гледам тополите – поклащат се така,
сякаш поздравяват, махат ми с ръка.
Вече са в зелено, преживели зимата
Вятърът ги люлее с малко тъга…
Вървя и спомням си за моето детство –
едно мое любимо, едно мое наследство…
Бяхме малки, няколко палави деца,
а как бе чудесна играта в старата река.
Вървя и стигам старата къща – на рода,
която с труд са построили дядо и баба,
за да отгледат своите мили деца…
Посреща ме баба на прага, целувам й ръка.
Тополчани празнуват в първата събота на месец май
Село Тополница се намира на 18 км от Дупница. Населението му наброява около 140 жители. Образувано е по времето на османското владичество вероятно около турски чифлик, където българите са използвани за ратаи и наемни работници.
Най-голямата забележителност на селцето е храмът “Свети Никола”, издигнат през 1856 г. Всяка година в първата събота на месец май в Тополница се провежда традиционен събор.
