Затлъстяването е състояние на душата, а килограмите са само външната му форма. В същността си то не се състои от излишни мазнини, а от преглътнати обиди, заглушени вдъхновения, несръчно превързани рани – не за да бъдат излекувани, а за да мълчат.
Килограмите са броня, която ни пази и отвътре, и отвън. Нито скритите болки могат да излязат, нито ние можем да им отворим. Препречили сме пътя с толкова плът, че дори не чуваме гласа им. И затова сме забравили, че в килиите на душата ни има затворници, отдавна излежали своята присъда… аспекти от собственото ни аз, които искат да вдишат свобода.
Как се лекуват рани, които не виждаме? Как се пропуква броня, изковавана с години? Как се стопяват преспите от снега, който липсата на обич е натрупала в душата ни? Как се изгарят излишните мазнини, които сме обвили около телата си?
Отговорът е съвършен в простотата си и същевременно толкова многопластов, че понякога е като пъзел със стотици частици, които не успяваме да подредим.Ключът е в това да се обикнеш и приемеш такъв, какъвто си. Да тръгнеш по пътя към себе си и да го вървиш всеки ден, стъпка по стъпка, с търпение и доброта. Да поискаш прошка и да простиш, да пуснеш, да бъдеш свободен. Да приемеш несъвършенствата и слабостите си. Да празнуваш победите си и да се учиш от загубите. Да вярваш в силата на Бог и в обичта на хората до теб. Да очакваш само най-доброто, но да приемаш и неочакваното със смирение и осъзнаване, че всичко в живота ни има за цел да ни промени и да ни помогне да израснем.
Дали всичко това топи килограми? Да, и още как! Защото дава вътрешната сила и мотивация, която ни помага да се храним здравословно и да спортуваме. Хранителният режим и физическата активност са много важни. Те са превозното средство, което може да ни отведе до желаната цел, но трансформираните отломки на душата ни са горивото, което ни движи напред.
Затова често започваме диета или тренировъчна програма, решени сме този път да устоим и на хранителните изкушения, и на физическата умора. И след няколко седмици или месеци волята ни се пропуква пред тортата за празника на колега с извинението „само този път”. А на другия ден пукнатината е още по-голяма и през нея ни атакуват всички потиснати желания от изминалите месеци. И с усещането за тотален провал решаваме да му отпуснем края и да се върнем в изходна позиция.
Сценарият не е измислен – изживян е. И от мен, и от много хора, които познавам. Играх тази пиеса толкова много пъти, че и аз, и публиката ми се уморихме да я гледаме. Полека лека разочарованието от неспазените обещания към себе си разрушаваха както себеуважението ми, така и вярата, че някога мога да постигна успех. И накрая представлението ми бе свалено от сцената, а аз останах скрита някъде там, зад кулисите на собствения ми живот. А той си течеше така или иначе, с прожектори, насочени към другитеперсонажи в него и към някой, който приличаше на мен, но всъщност беше непохватен дубльор. Ехото на аплодисментите от постиганите в миналото успехи заглъхваше все повече и повече. А настоящето приличаше на опит да се ушие одеяло от разноцветни парчета – малко спомени, малко надежда, много страх, още повече безпътие…Даже дантелата от нишките вяра не можеше да го направи по-уютно и завита с него аз продължавах да зъзна.
Докато един ден започнах да изучавам всички тези късчета от душата си. Потапях се във всяка емоция и изживявайки я отново я разбирах и осъзнавах по нов начин. Болките се стопяваха, радостите се умножаваха. Разплитах одеялото парче по парче. Почиствах всяко от тях и някои пусках да плуват в реката на прошката, а други прибирах грижливо в сърцето си. Беше дълъг процес. Понякога приличаше на приказка, друг път драма, понякога ме разсмиваше, друг път ме разплакваше. Но накрая всичко беше подредено на мястото си.
Една сутрин се огледах в огледалото и видях, че бронята ми я нямаше. Защото вече не се страхувах, че някой може да ме нарани. В душата си вече не криех затворени и забравени призраци на минали преживявания. Тя цялата беше изпълнена с прошка, обич и благодарност. И тогава правилните хора и ситуации се появиха на пътя ми. Пожелах си да намеря някой, който да ми направи режим на хранене и след няколко дни получих покана за приятелство във фейсбукот една млада жена. Професията й беше „консултант по хранене”. Случайност ли? Едва ли! А след това се появиха и съмишленици за спорт. И излишните килограми започнаха да се топят. Вече нямаха причина да останат, защото те винаги са върху телата ни като средство за защита. За да не позволим да ни ударят в раната, която вече имаме. Когато няма рани, няма нужда и от броня.
И така 15 килограма вече са само спомен. И приключението продължава. Защото няма по-голямо предизвикателство от това да намериш пътя към себе си, да се научиш да бъдеш добър към детето, скрито някъде в същността ти и да се усъвършенстваш – не, защото не се приемаш, а защото искаш да си още по-добър.
Когато правиш, каквото трябва, въпреки че искаш да правиш каквото ти се иска, резултатът е видим не само на физическо ниво. Вътрешната ти сила расте, уважението ти към самия теб като личност и Божие творение се настанява отново сърцето ти. Получаваш отново главната роля в пиесата на живота си и сценарият е вълнуващ и изпълнен с радостни преживявания.
Подарете си това приключение!
- Изправете се срещу страховете си, прегърнете ги и ги пуснете.
- Превържете всички минали рани с любов и им позволете да оздравеят.
- Простете – на всеки, който ви е причинил болка и на себе си.
- Поискайте прошка – от Бог и от хората, които сте наранили.
- Позволете си да бъдете себе си – който ви приеме такъв, какъвто сте ще остане в живота ви. Който не ви приеме, ще си отиде. Не играйте роли от страх, че това може да се случи. Пребройте тези, които са останали и благодарете за тях.
- Не трупайте – нито вещи, нито емоции. Вещите са, за да ни служат, а емоциите – за да ги изразяваме. Разпознайте ги, изживейте ги и ги пуснете!
- Върнете си отново „фабричните настройки” – актуализациите, направени от околните не винаги са правилните. Често пъти те ни носят посланието, че не сме достатъчно добри, хубави, умни, работливи…Бог ни е създал чисти, смели, вдъхновени. Не позволявайте човешкитеубеждения или страхове да се опитват да променят същността, която Той ни е дал.
- Бъдете добри – към другите и към себе си.
- Наслаждавайте се на всеки миг от този живот – той носи толкова красота. Трябва само да я пуснете в сърцата си.
- Яжте бавно и усещайте вкуса на храната. Осъзнайте, че тя е горивото за тялото ни. Колкото е по-добра, толкова по-здрави сме и ние.
- Получете знания за правилното хранене – от специалист или от книги и статии.
- Раздвижете се! Позволете на кислорода да изпълни клетките ви, да ги зареди с енергия, да ви изпълни с желание за живот!
И тялото ви ще се промени. Вие ще се промените. Не се примирявайте просто да съществувате…Живейте!
Преди време прочетох една мисъл, която звучеше така:
„Животът ни е дара на Бог към нас. Какво ще направим с него е нашия дар към Бог”. Да бъдем благодарни и да направим живота си прекрасен! Защото само, когато сме щастливи и пълноценни можем да даряваме щастие и да помагаме на другите.
