Навършват се 119 години от избухването му
Павел Димитров от кюстендилското село Шишковци изпрати до редакцията на вестник “Вяра” писмо, в което припомня за 119-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
Навършват се 119 години от Илинденско-Преображенското въстание. Кое българско сърце не трепва при спомена за величавото дело на нашите деди, вдигнали се на борба за освобождението на брата-роб, без да жалят живота си!
На 03.08.1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. За него поколенията знаят твърде малко. Комунистическата диктатура забранява на народа да научи истината за своя род и език. Едно извънредно събитие бе пренебрегвано и изопачавано.
Върхът на революционната дейност на създадената през 1893 г. в Солун Вътрешна македоно-одринска революционна организация е Илинденско-Преображенското въстание. Макар и прибързано, решението на Солунския конгрес от януари 1903 г. за въстание, взето в отсъствието на най-важните членове на ЦК, неговата подготовка е в пълен ход. В Ситлево е избран главен щаб на въстанието в състав: Дамян Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанов. На Петрова нива в землището на с. Стоилово, малкотърновско, е избрано боево тело в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.
На втори август Главният щаб отправя възвание към народа:
Братя,
Най-сетне дългоочакваният ден за разплата с вековния душманин дойде.
Кръвта на нашите невинно загинали от турската тирания братя вика високо за отплата. Стига толкоз мъки, стига толкоз позор.
Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот. Определеният ден, в който народът из цела Македония и Одринско ще требва да излезес оръжие в ръка срещу душманите, е трети август 1903 г.
Въстаниците от Македония и Одринско проявяват чудеса от храброст. Те са изпълнени с дълбока вяра в правотата на делото, за което се борят. Най-обща представа за героизма на населението и за размера на въоръжената борба дават данните в Мемоара на ВМОРО, издаден непосредствено след Въстанието. В шестте революционни окръга на двете области стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници. В сраженията загиват 994 четници и 5 325 турски войници. При потушаването на въстанието са опожарени 201 села с 12 000 къщи. Останали са без дом 71 000 души, 4 690 мирни жители са убити, 30 000 души напускат родните си места и търсят подслон в БЪЛГАРИЯ.
Със сърце, воля, съвест, разум и историчеко съзнание, всички тия елементи-двигатели народът можа да въплъти в отделни личности-титани.
Тези великани бяха: Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Христо Матов, Тодор Александров и хиляди герои, дали живота си за освобождението на Македония. След потушаване на въстанието от турските войски и башибозуци не са спазени никакви морални норми. Следват убийства и грабежи. Това въстание е символ на българската храброст, родолюбие и свободолюбие.
Павел Атанасов Димитров
с. Шишковци, 2022 г.
