Силвия МИХОВА – секретар на ТД „Осогово“, гр. Кюстендил
Седемте рилски езера, Езерния връх, по долината на Кабулска река, водопадът Скакавица, празник на хижа „Скакавица”, преход до хижа „Ловна” и покрай долината на река Джерман до хижа „Пионерска”. Това беше поредната ни разходка в Рила планина. Има места, които със своята магичност ни карат да се връщаме отново и отново. Едни от тях, разбира се, са Седемте рилски езера.
Група от туристи от ТД „Осогово“ – гр. Кюстендил откри своето специално лично чувство пред красотата на Рилските езера! Всяко от езерата си има своя чар, но Окото ни омагьоса най-много с уникалния си цвят, който няма как да се предаде със снимка. И Бъбрека, чиято фина оградка от камъни подчертава правилната му форма.
„Сълзата е най-малкото езеро – около 7 декара. Окото пък е най-дълбокото – 37,5 м. Рибното езеро е най-плиткото – едва 2,5 метра”, повтаряха си тези, които ги съзерцаваха за първи път.
Нашите водачи, спасители от ПСС-Дупница, ни бяха подготвили изненада. Малко след Бъбрека свихме леко вляво от пътеката. Целта ни беше по Кабулска река да се спуснем по стръмния улей към Скакавишкия водопад. Идеята беше чудесна. Видяхме мястото, откъдето пада водопадът. През него се изливат водите на река Скакавица, която събира водите си както от езерото Скакавица, което е разположено на терасата отгоре, така и от вливащата се в нея Кабулска река, която идва от източните склонове на връх Кабул и северните на Отовица.
Скакавишкият водопад, 70 м, е един от най-големите в България и най-високо разположеният в Рила планина – на 1750 м н.в. Всичките ни усилия си заслужаваха, защото бяхме обградени с красиви и безкрайни пейзажи. Голямата денивелация от 800 м не я усетихме. От чудесните гледки, закачки, захласнати в бране на боровинки, ягоди, билки и гъби, не усетихме тежкия път.
Това бе един ден, събиращ в себе си хиляди емоции!
По покана на нашите приятели от дупнишкото дружество „Рилски езера“ и тази година се включихме в празника на хижа „Скакавица” – най-старата хижа в България. С много песни, танци и емоции премина веселбата. На следващия ден домакините ни поднесоха поредната приятна изненада. Преход до хижа „Ловна” и покрай долината на река Джерман, до хижа „Пионерска”.
Вкусили от красотите на Рила, ние отново бяхме докоснати от тази магия. „Гледките бяха неземни. Ще дойдем отново и отново тук!”, обещахме си всички.
