Милчо Спиров, общественик от село Шишковци
Преди около 10 години имах възможността да общувам с една изключително интересна обществено-политическа личност, професора по философия от СУ „Климент Охридски“ Кирил Петров. Роден е на 10.02.1925 г. в с.Перивол , обл. Кюстендилска. Той е пример за човек с принципи, загърбил личното си благоденствие за благото на обществото. Само на такива хора напълно заслужено може да се вярва .Още през 1943 г. е бил арестуван, поради левите си убеждения –изтезаван в мазетата на кюстендилската полиция, изключен от последния клас на кюстендилската мъжка гимназия , без право да продължи образованието си .След 09.09.1944г е освободен и продължава да учи в СУ“Климент Охридски“ специалност философия. След това работи като началник канцеларията на министър-председателя Вълко Червенков и след неговото отстраняване , ревностно се противопоставя на режима на Тодор Живков и….пак (за втори път) попада в затвора. Като „комунист – идеалист“ бива изтезаван от комунисти. Реабилитиран е едва на 10.11.1989 г. Когато говореше за това време,
очите му се пълнеха със сълзи.
За да го разсея, реших да сменя темата и го попитах дали е чел статията във вестник „Наблюдател“ от 20.01.2010 г.:“Чуваш ли призива на Апостола народе“?
За моя приятел В. Левски е личност, която го е вълнувала още от детските му години.Изведнъж спомените му ни пренесоха 70-години назад във времето.
„Бях ученик в прогимназията на с.Перивол. В нашето училище учеха деца и от околните села-Янборано, Стенско, Горановци и Коилица. Тогава във всяко семейство имаше по 2,3,4 и повече деца. Затова прогимназията ни гъмжеше от ученици, деца на отрудени селяни. Учеха ни учители от селото или от околните села. Рядко идваха учители от гр. Кюстендил. Почти всички те, освен учебно-възпитателната работа, която отлично изпълняваха ,бяха и образцови земеделски стопани. В техните лични стопанства се внедряваха нови технологии и сортове плодове и зеленчуци. Директор на училището беше Стойчо Пашалийски от с. Ямборано. Трудно ми е да посоча друг учител с достойнствата на Пашалийски.
Говореше тихо, почти бавно, но толкова увлекателно,
че всички ученици слушахме със захлас. В един от часовете си той ни каза: „Ученици, много села и градове се гордеят с факта, че Апостола на свободата е изграждал тайни револиционни комитети в техните населени места. За нашия Кюстендилски район и по-точно за с. Перивол има недоказани сведения, че Левски е идвал и тук. Вие сте ученолюбиви и патриотично настроени деца. Ще бъда особено доволен, ако положите усилия и направите проучвания по този толкова важен за нас и нашия край въпрос. В края на първия учебен срок всеки от вас ще докладва какво е установил по въпроса и най-достоверните факти ще популяризираме сред населението . Аз вярвам,че вашите родители, дядовци и баби , роднини и приятели може би имат достоверна информация и ние ще успеем да се доберем до истинските сведения дали Апостола е посещавал родния ни край“.
Проф.Кирил Петров продължи своя разказ:
„Почти всички ученици се заехме много активно да работим по този въпрос. Само след един месец някои от съучениците започнаха да разказват интересни неща. Разказваха увлекателно и убедително, че Левски е идвал не един или два, а много пъти в Кюстендилския край.
Гостувал е и е преспивал в плевнята на семейство Кечеви от с.Перивол. Като доказателство за това моят съученик Любо Кечев обясняваше ,че баба му лично е разговаряла с него и му е приготвяла вкусни гозби. За да ни убеди в достоверността на това, той ни покани да отидем и сами да се убедим.
Върху една от гредите на плевнята беше издълбано с нож(кама) името на самия Апостол.
Любчо настояваше, че надписът е направен собственоръчно и по този повод той се чувстваше особено шастлив,че е успял да докаже версията си ,за изграждането на таен револиционнен комитет от Левски в с. Перивол. Подобни доказателства започнаха да се лансират и от други деца. Аз също положих много усилия, за да докажа съществуващата информация за тайните револиционни комитети и спохожданията на Апостола в нашия край.Дядо ми Георги, който е живял по-голямата част от живота си в поробена България, се зае да ми помага. Ходихме при негови близки и познати , възрастни хора ,учени и служители в новоизградения музей в гр.Кюстендил. Почти всички казваха, но не го доказваха, че Левски е идвал в нашия край и е способствал за подготовката на населението за участието му в едно общонационално въстание,за за освобождаването ни от петвековното турско робство.
Заедно с многото интересни информации имаше и такива от деца, които сочеха, че сред населението от Кюстендилския край Левски не е намерил привърженици и поради това в нашите села не са учередени тайни револиционни комитети. Дори нещо повече-разочарован от голяма част от населението, на връщане, след като изкачил Риша и Конявската планина събул цървулите си и изчистил калта от тях, казал на сподвижника си :„Не желая да нося, каквото и да било, включително и прах или кал от този край ,където населението е загърбило своите национални интереси.“
Поради огромната информация ,с която го засипахме , в много отношения противоречива, г-н Пашалийски в края на първия учебен срок пожела лично да се срешне с една част от по-възрастните хора, които бяха дали сведдения на своите деца по вълнуващия ни въпрос. В навечерието на 19 февруари той ни събра, за да обобщим нашите проучвания и да установим най-достоверните информации по този въпрос.
Може би учителят ни е имал една безсънна нощ, в която е обмислял всички становища и това да не обиди нито едно детенце, положило безспорно много усилия. Затова с нетърпение чакахме анализа на учителя не само ние, но и нашите родители.
Г-н Пашалийски влезе в класната стая и каза :“Деца ,вие знаете от стихотворението „Левки“ на писателя и поета Иван Вазов, че
Апостолът е бил невидим като сянка
– „покаже се ,скрий се ,без знак и без следа “Конспирацията е изисквала строга секретност. Неговите съмишленици са се клели да пазят до гроб тайните на революцията.Това и още много други неща ни дават основание да мислим ,че Левски е бил „навсякъде гонен ,навсякъде приет“.Т ой е бил приет в нашето село може би,но толкова тайно ,че никой и никога да не разбере.
А за нас, поколенията след Левски ,е важно да знаем и да се учим от големия патриотизъм и всеотдайност към България на Апостола. По всяко време ,сега и в бъдеще ,на нашия народ ще са нужни нови апостоли като Васил Левски и колкото тяхния брой е по-голям, толкова нашият народ ще бъде по-свободен,справедлив и богат.На всички вас ,скъпи мои ученици, желая да носите идеите на Левски в сърцата си и да ги предавате от поколение на поколение.Обесването на Левски нека бъде залог ,че България и българският народ не търпят робство и свободата и независимостта ще ни съпътстват през вековете“.
Кирил Петров въздъхна ,мълча продължително време,а после каза:“Левски е бил и ще бъде идеал, към който всеки българин трябва да се стреми и да следва неговия пример. Живот, отдаден на свободата ,правдата и социалната справедливост,е достойно изживян живот.Затова: „Чуваш ли призива на Апостола ,НАРОДЕ?“ ще бъде призив и за поколенията.
