-
Общественици се питат има ли ентусиазъм да бъде създадена нова група в кюстендилското село
Уважаеми читатели, на страниците на вестник „Вяра” продължаваме да публикуваме разказите на Милчо Спиров. Той е роден в кюстендилското село Шишковци, като животът му протича между Шишковци, Кюстендил и Дупница. Сега е на 85-годишна възраст и продължава да обогатява културния и интелектуален живот в Кюстендилския край. Очакваме и други наши читатели да ни изпратят свои истории и спомени, които да бъдат публикувани на страниците на вестник „Вяра”.
Възход на културата и обществения живот в родното ми село и страната ни през тридесетте години на миналия век. На 19 май 1934 г. на власт като министър-председател идва Кимон Георгиев. Проумял потребност да бъдат премахнати политическите боричкания, той със закон забранява функционирането на всички политически партии.
Това дава основание на целия политически интелектуален потенциал да се съсредоточи в една посока, бърз подем на България във всички области: образование, култура, селско стопанство, промишленост и т.н.
Този подем рефлектира в цялото българско население в градовете и селата.
По това време под влияние на нашия общественик, народен представител и голям дарител Андон Виачев и художника Владимир Димитров-Майстора в родното ми село Шишковци с изпреварващи темпове, бързо се развива културата, внедряват се интензивни форми в агротехниката и екологията на селскостопанското производство, активизират се развитието на хранително-вкусовата промишленост, изграждат се напоителни канали, довършва се строителството на черквата, строи се ново училище със задружните усилия на цялото население.
Много доказателства са съхранени. Значителен е архивът от материали и спомени на 94-годишния ел. техник Павел Атанасов. Само от една снимка в областта на самодейните артисти човек може да си направи големи изводи за този възход. Неговата памет е съхранила много спомени, които поколенията трябва да възприемат. Голямо е удоволствието да слушаш съвременник на този възход, продукт на един всенароден стремеж. Във връзка с културните изяви по селата и в нашето село той увлекателно разказва: „Ние, старите хора, с умиление и тъга си спомняме за изминалите събития в нашия живот. С тъга изпращаме всеки изминал ден, защото това е повелята на живота. Тук искам да цитирам думите на един наш писател, който казва: „Книгите са като хората – когато остареят, стават мъдри, науката и мъдростта са дело на миналото, настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества. Техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море и когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките му попаднали съкровища и черпят мъдрост.“
Но да се върнем на историята от снимката. През далечната 1936 г. към читалище „Наука“ – село Шишковци, а по-късно преименувано „Владимир Димитров-Майстора“, беше създадена театрална трупа от младежи средношколци. В нея фигурират като артисти братята Крум и Асен Николови, братята Димитър и Кирил Лисичеви, Боян Георгиев, Боян Шопов и брат и сестра Иван Атанасов и Миланка Атанасова (моделът на Майстора от картината „Майка с дете“). На Иван Атанасов му се удаваха комични роли и когато излезеше на сцената, без още да е казал дума, салонът избухваше в смях. Тук трябва да отбележим, че една ученичка от град Радомир на име Кремена участва във всички репетиции и представления на трупата.
През същата година в старото училище на селото се представи пиесата „Многострадална Геновева“ от същата група. Салонът се оказа тесен да побере всички желаещи, които искаха да видят пиесата. Както отбелязах по-горе, през 1935 г. благодарение дарението на Андон Виачев беше изградено просторното ново училище.
През 1937 г. беше представена пиесата „Али Баба и четиридесетте разбойници“. На снимката са представени в театрални одежди участниците в пиесата. През следваща 1938 г. беше представена пиесата „Иванко – убиецът на цар Асен“. През 1939 година беше представена пиесата „Боян“.
След завършването на средното си образование групата се разпадна и не беше създадена нова поради започване на Втората световна война.
Днес близо 90 години от тези събития ние задаваме въпроси.
Къде е този ентусиазъм за построяване на общи блага?
Има ли възможност в днешно време да се възвърне поне частица от този всенароден възход и какъв е пътят това да стане?
Ако някой от четящите тези редове получи вдъхновение и копнеж да направи нещо по поставените въпроси, то нека да започне с нещо малко и с възможност за реализиране – на неговата улица, в неговия квартал, в неговия град. Все отнякъде трябва да се започне, макар че опозиция със сигурност ще има, но ние сме длъжни да опитаме.
Да си спомним за неуспешните опити на великия учен Томас Едисон, който при всеки несполучлив опит се радвал, защото е открил „още един начин, по който НЕ се прави електрическа крушка“. Ако братя Райт се бяха отказали при първите несполучливи опити, самолетът нямаше да бъде открит. Нека да направим опити, пък Господ да помогне те да са сполучливи.
Милчо Спиров и Павел Атанасов
