Собственици на кравеферми и мандри в Югозапада едва оцеляват: Браншът е много зле, добитъкът гладува

• Ако държавата не помогне на животновъдството, предстои затваряне, категорични са в сектора

• Загубата на ден за всяко животно е над 2 лв., няма пастири, субсидиите намаляха, жалват се фермери

“Ситуацията в млечните ферми е много тежка и трудно, едва оцеляваме”. Така собственици на кравеферми и предприятия за преработка на мляко от Югозапада определят положението в бранша в момента. Кризата е толкова жестока, че след драстичното поскъпване на електроенергията, мандри едва са се разминали с фалит. Собствениците им вдигат цените на продукцията, за да оцелеят. Нарасналите цени на фуражите принуждават говедовъди да ликвидират животни. Прогнозата за бранша е по-скоро песимистична.
За състоянието на фермите с млекодайни животни, за подпомагането им и за липсата на помощ от държавата, за проблемите на предприятията, преработващи мляко, разговаряхме с говедовъди и собствненици на мандри в Блaгoeвгpaдcĸa, Kюcтeндилcĸa и Пернишка oблacти. Всички те са категорични, че секторът е зле и не се ли променят условията, ще се стигне до затваряне. Случващото се в бранша рефлектира върху крайния потребител, който сметките с високите цени в магазините, обобщават животновъди и производители на млека, сирена и кашкавали.
Дъpжaвaтa може да помогне, променяйки политиката си за субсидиране на животновъдите, регулация на цените на енергията и пазара, смятат работещи в бранша. И питат: Защо Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo отпуска значително по- големи субсидии на зърнопроизводителите, по-малко на зеленчукопроизводителите, а животновъдите и най-вече ангажираните с аквакултури са на опашката при подпомaгането? Защо се допускат толкова много злоупотреби в сферата, включително при субсидирането. И допълват, че това са само част от въпросите.
„Положението е много тежко. Откакто сме в тази сфера по -тежка от сегашната ситуация не е имало. Тежи ни най-вече това, че от държавата нямаме никакъв съпорт, никаква помощ. Цените на фуражите скочиха многократно – от 400 – 450 лв. миналата година сега са 820 – 870 лв. за тон. Грубият фураж от 75 стигна над 150 лв./тон. Един камион от 10-12 тона силажът или слама, които са на обем, е 2 200, а преди година беше 1 000 – 1 200 лв.”, изброи някои от спънките Георги Иванов – собственик на ферма в гоцеделчевското село Гайтаниново.
„Друг проблем е, че за хората, които реално отглеждаме животни, не остават пасища. Пасищата се разпределени и се ползват от псевдофермери, които ужким се грижат. За да вземат субсидии, те мулчират, косят терените, но оставят сеното да се скапва, защото нямат животни. В същото време нашите животни гладуват, защото няма къде да пасат. Държавата не прави нищо този проблем да се осветли и реши.
Друг голям проблем е липсата на работници. Хората, които се ангажират с този отрасъл, стават все по-малко. В момента надницата на един пастир е 50 лв. За месеца заплатата е 1 500 – 1 800 лв. и няма пастири.Няма и ветеринарни лекари. На ветеринарите им е по-изгодно да лекуват кучета и котки отколкото селскостопански животни. За една инжекция на домашен любимец вземат по 50 лв., без да се налага да газят в изпражненията в оборите. Държавата не осигурява ветеринари и ни вменява все повече функции по отношение на профилактиката на животните. Ваксините са задължителни. Ако не са ваксинирани животните, не можем да продаваме. Ние си търсим лекари за профилактика и ваксини. На частни начала си сключваме договори с докторите. Нека да има райониране и да се осигурят ветеринарни специалисти за отделните райони, но държавата не иска да поеме такъв ангажимент”, добави фермерът от Гайтаниново, който е в сектора над 10 години. От 2011 г. той отглежда юници, крави и телета, чийто брой вече е намалил.
„В момента загубата на ден за всяко животно е над 2 лв. Голяма част от животновъдите продадоха стадата си. Ние намалихме броя на животните – от 270 юници, телета и крави за месо за 1 година стигнаха 120. Ако върви така, предстои затваряне”, категоричен е Георги Иванов.
„Справяме само със собствени сили. Не можем да разчитаме на субсидии. Не успяваме да си намерим работници и ни е много трудно. Няма никаква помощ. Фуражите поскъпнаха многократно и изхранването на животните става все по-трудно. Въобще в България е много трудно да си фермер. Водим ежедневни битки за оцеляване, с много жертви и компромиси за наша сметка”, накратко обясни собственик на ферма в Кюстендилско.
„И на нас ни е трудно, както на всички. Имаме едно преимущество само – че сами си преработваме млякото. Поскъпването на тока, на фуражите, това са независещи от нас фактори, които рефлектират върху цените и потребителите. Ще видите какво ще се случи с агнешкото за Великден. Дори македонският внос няма да озапти цените, което е логично. Такава е икономическата логика. Фуражите поскъпнаха с 10 %. В същото време субсидиите за отглеждане на животни и поддръжка на пасища намаляха със 7-10 % спрямо миналогодишните. Казват, че такива били ставките. В момента се носи и един слух – имало повече животни отколкото миналата година. Това е спекулация, която не искам да окачествявам.
В началото на годината, когато рязко скочи цената на тока, имахме изключителни трудности. Оцеляхме, защото сме гъвкави. Както казах, имаме мандра и сами си преработваме млякото. Това ни е предимството. Не се оплакваме. Ние така сме организирали бизнеса си, че да работим без субсидии. При равнопоставеност и други цени на ел. енергията и фуражите ще сме си ОК. Но не мога да си представя как се справят колегите, които не преработват млякото сами. А ние имаме и кланица”, коментира собственик на животновъдна ферма в Пернишко. Фермерът изрично настоя да не се цитира името му. Той е в бранша от 7 години. Отглежда крави, овце и кози – има 150 животни. Поддържа около 500 дка пасища. Притежава мандра, в която се преработват между 3 и 5 тона сурово мляко на ден и се произваждат кисело мляко, сирена и кашкавали. Има и кланичен пункт.
Бизнесменът поясни, че разходите на фирмата му за ток са нараснали между 2 и 2, 5 пъти. Получил е компенсации, но те са покрили само отчасти харчовете – около 30-40 % от увеличението.
Фирмата е увеличила с 20-30 % цените на киселото мляко. Уточни, че не е намалявал производството, но наблюдава стагнация в търсенето на продукцията на мандрата.
„Засега няма свиване в търсенето, но има едно задържане, стагнация. Това се дължи и на сезона. Заради великденските пости мляко, сирена и кашкавали се потребяват по-слабо. Търсенето в момента е непредставително. Реална картина ще имаме след Великден”, каза фермерът. И посочи, че засега съумява да запази броя на отглежданите животни, но не и да развива бизнеса си. С уговорката, че вече има колеги, прибегнали до колене на добитък.
„Ние наистина сме в по-изгодно положение в момента, но много хора ще бъдат принудени да унищожат животните. Някои ги намалиха. Повечето разпродават на други ферми, но има и такива, които колят. Този процес тече от миналата година – пращат на кланицата, изтупват си ръцете и приключват. Не искаме да се стига до там, но всичко зависи от това какво ще се случи с цените на енергоизточниците и с движението на пазара в следващите месеци. Държавата може да помогне в това отношение. Може да насочи малко вниманието си към животновъдите, да промени политиката си на диспропорция при зърнопроизводителите и животновъдите. Колко процента е субсидирането за зърнопроизводителите, колко за зеленчукопроизводителите, колко за животновъдите? А животновъдите са заедно с аквакултурите, където положението е още по-страшно! Не знам тези хора как все още оцеляват. Шапка им свалям. В бранша има изключително много злоупотреби. Всички сме чували за високия стандарт, скъпата техника, която между другото е неефективна, не става за нищо, и скъпите коли на зърнопроизводители в Северна България и равните полета в Пловдивско. Някои хора там са феодали. Земята непрекъснато се окрупнява, няколко земевладелци държат всичко. Чували сме слухове за лобиране, но това е положението. Това е държавна политика”, коментира бизнесменът.
Каква е прогнозата му? ”Въпросът за прогнозата е много труден. Засега не мислим за фалити и унищожаване на животни, но не можем и да ги увеличаваме. Направихме ремонт на стадата – заменихме по-възрастните животни с по-млади, което пак е някакво ограничение. Един бизнес ако не се развива, рано или късно загива. В момента оцеляваме. Задържаме нещата, защото животните вече започват да излизат на паша, по-лесна е прехраната. Но ако до началото на следващия сезон не се раздвижат нещата, наесен най-вероятно ще се принудим да намаляваме стадата. Няма никакъв смисъл”, обясни бизнесменът.

Юлияна КОЛЧАКОВА