Собственици на оранжерии от Югозапада на ръба на оцеляването

• Разходите ни са с 50% повече от миналата година, част от бранша фалира и приключи, заяви Красимир Христов от Сандански

• Правителството да помисли за зеленчукопроизводителите, иначе българските домати ще изчезнат, категоричен е Димитър Трайков

Производителите на оранжерийни зеленчуци в Югозападна България са на ръба на оцеляването. След скока на цените на енергията и горивата все повече собственици на парници и оранжерии свиват производството – намаляват площите, които обработват, или изтеглят засяването им, за да избегнат или намалят непосилните разходи. Някои от притежаващите отопляеми оранжерии и парници тази година няма да отопляват обектите си и ще сеят с 20-30 дни по-късно, когато ще могат да разчитат на естествената слънчева топлина. Има и такива, които затварят – само в района на Сандански за продажба са обявени 2-3 обекта, научи „Вяра”.
„Както всички, и нас на първо място ни безпокои увеличението на цените на горивата. Много ни притеснява и несигурността в бранша. Разходите драстично се увеличиха, себестойността също се увеличава, ще произведем, а не знаем дали ще можем да продадем това, което сме изкарали”, каза Красимир Христов – собственик на 4 дка оранжерия в Сандански с 15 г. опит в зеленчукопроизводството. Христов посочи, че в сравнение с миналата година сега разходите за оранжерията му, в която отглежда маруля, краставици и домати, са нараснали с 50%. „Тази година разходите ни са с 50% повече от миналата година. Рискувахме и купихме семена от Гърция – краставици и домати, които също са по-скъпи. Ще засеем, но с 30% по-малко. Торовете поскъпнаха почти двойно. Препаратите също. Ние успяхме да купим на старите цени, но не всички са имали тази възможност. Притеснява ни и пандемията – ако се затворят заведенията, както миналата година, няма къде да пласираме. А нашата продукция е нетрайна, бързо се разваля и трябва да я изхвърлим, ако не я продадем”, допълни земеделецът. Той не смее да се ангажира с прогнозни цени на зеленчуците за тази година. Припомни, че те се определят главно от цените на вносните зеленчуци, доставяни предимно от Македония и Турция, които обикновено подбиват цените на нашенския зарзават. „В неведение сме и това е най-лошото. В момента продаваме само маруля, която е малко по-скъпа, почти на миналогодишната цена – 50 стотинки бройката. Наистина несигурността е най-големият ни проблем. Колеги намаляват площите. Други ще засеят по-късно, ще изтеглят засяването с 20 дни до един месец. Има и готови да приключат. Поне 2-3 обекта в района са обявени за продажба. Както казах, купуваме скъпи семена, работим, а като дойде ред да продаваме… Трудно продаваме. Ние тая година ще опитаме, няма да се откажем, но за догодина – не знам. Евтиният внос ни съсипва. Преди разходите и приходите бяха горе-долу 1 към 1, а сега, с това повишение на себестойността на продукцията, се очертава да сме на минус. Прекалено голям риск е зеленчукопроизводството”, подчерта Красимир Христов.
Че зеленчукопроизводителите се справят все по-трудно, каза и Димитър Трайков – агроном по професия с 20 г. стаж, собственик на агроцентър за продажба на семена, торове и препарати в Сандански, който скоро ще отвори втори обект на борсата в петричкото село Кърналово. Той е управител на отопляема оранжерия с 33 дка площ и собственик на неотопляема оранжерия от 4,5 дка. „Увеличиха се цените на всички горива. Много колеги тази година няма да отопляват оранжериите си. Миналата година купуваха въглищата по 270 лв./тон, а сега цената е 570 лв./тон. Промишленият ток поскъпна от 30 на 70 лв., миналата година по това време сметката беше около 600 лв., сега е 2200 лв., със 150% увеличение. Ние купихме въглища по-рано, за да можем да засеем домати, но повечето колеги купуват по-късно, когато вземат пари от продукцията.
Колеги, които ползват газ, казват, че ако миналата година са дали 20 000 лв. за отопление, сега трябва да дадат 60 000 лв.
Цените на всички препарати също се повишиха. Миналата година амониевият нитрат например беше 500 лв./тон, сега е около 1420 лв. без ДДС, или 1800 лв. Почти няма нещо, което да не е поскъпнало. Само семената нямат някакво значително увеличение, поскъпнаха с 1%. Някои колеги се усетиха и купиха семена, за да произведат разсад. Други ще изтеглят производството. Вместо през януари ще засеят в края на февруари, за да може в началото на май да откъснат първите домати. Има и такива, които ще отложат засяването за по-дълго време. За тях проблемът ще бъде, че производството им ще съвпадне с това на собствениците на неотопляемите оранжерии. Те обикновено започват да сеят към 15 март, излиза им по-евтино и продукцията им е по-евтина, но другите ще загубят. Ще се получи така, че ще има повече продукция и собствениците на отопляемите обекти ще трябва да продават на по-ниски цени при по-високи разходи. Това рефлектира и върху оборота на хората, които продават торове и препарати. Случващото се ще откаже още повече хора. Осен това вносът почти винаги подбива цените. За никого не е тайна, че ако в София 1 кг домати е 6 лв., тук се изкупува на 1,50-2 лв.”, обясни Трайков. Като фактор, водещ до повишаване на себестойността на продукцията, освен поскъпването на горивата, торовете и препаратите, агрономът посочи и увеличаването на възнагражденията на работниците. „Надницата на една работничка в оранжерия миналата година беше 32 лв. плюс осигуровките, сега е 40 лв. За по-малко никой не иска да работи”, каза Димитър Трайков.
И двамата производители виждат спасението в помощ от държавата. „В Гърция например открай време помощта за зеленчукопроизводителите е значително по-голяма. Разлика има дори в амбалажа за доматите, който там се дотира от държавата. При тях цената на един кашон е 9 ст., а тук 60 ст.”, посочи Красимир Христов.
„Субсидиите за оранжерийните производители в България са смешни. Субсидията, която се дава за неотопляемите и отопляемите оранжерии, е една и съща, което е пълен парадокс. Субсидията у нас е обвързана с производството. В Гърция тя излиза 1700-1800 лв./дка, а тук – около 250 лв./дка. В Гърция се дава субсидия за това, че се обработва земята, отделно когато се произвежда, както и за изнасяне. Допреди няколко години субсидията за произведена продукция беше 30 евроцента на килограм. Тук за килограм домати субсидията е 10-12 ст., там – 30 ст., при значително по-рентабилно производство, значително по-високи субсидии. Да не говорим, че за да отпуснат субсидия, тук ти искат един куп документи. Налага ми се по 5-6 пъти да пътувам до Благоевград, за да нося документи. Даваме фактури на хартиен носител, при положение че преди това сме ги изпратили в електронен вариант. Държавата създава по-скоро пречки, вместо да помага. Получава се така, че нещо не съвпада. През 2019 г. три пъти мериха площта на оранжерията, която от години си е на едно и също място и нито се е уголемила, нито е намаляла. Мериха я с джипиеси и изкарваха различна площта. След това казаха, че има недопустим слой за подпомагане. При положение че 5 г. преди това за тая оранжерия ни отпускаха субсидия. И при положение че има сателит, че с Google Maps всичко е измерено точно, тая оранжерия не може да изчезне. Това не се случва само на мен, 18 000 – 19 000 са тези, за които всяка година излиза, че има недопустим слой за подпомагане. Като при нас – за оранжерия, която стои там от 20 г. И сега обжалваме във фонд „Земеделие” заради такъв проблем. Бюрокрацията е страшна, опасяват се да не би да ти отпуснат пари, да си поемеш въздух, да направиш нещо. Дано правителството най-сетне помисли за зеленчукопроизводителите, защото досега години наред само се обещаваше и никой нищо не направи. Защото ако така продължава, със сигурност на българския пазар няма да има български домат, българите ще ядат вносни боклуци, които нямат никакъв вкус. Това е в ущърб не само на производителите, а и на потребителите. Ако производството се субсидира, помощта ще бъде и за всяко домакинство, което купува. А да не забравяме, че зеленчукопроизводството осигурява работни места. В една оранжерия от 10 дка работят 6-7 жени, които се грижат за около 1,5 дка площ, плюс един-двама мъже общи работници”, коментира Трайков.
На въпроса обречено ли е родното оранжерийно зеленчукопроизводство, агрономът отговори: „Тази година ще работим, ще се справим по някакъв начин. Колегите купиха торове, горива по-рано, на нормални цени, но догодина няма да има нищо по-евтино. За да излезе сметката, сега краставиците, които миналата година бяха по 3,50-3,70 лв., трябва да са 7 лв. килото. Кой ще ги купи?! Затова на някои места вече затварят, разбрах за Пловдивско, че има спрели да работят. Ще се борим и тази година, а след това ще видим”, заяви производителят.

Юлияна КОЛЧАКОВА

Цените на зеленчуците скачат, оранжериите – пред фалити