Трифоновден е православен празник в чест на свети Трифон, който се отбелязва от Българската православна църква на 1 февруари (по Юлианския календар).
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1 февруари (Трифоновден), 2 февруари (Сретение Господне) и 3 февруари (Свети Симеон).
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. В България е запазено и отбелязването на празника Трифон Зарезан на 14 февруари.
Свети мъченик Трифон
се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана – умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: “Никой не може да ме излекува, освен Трифон.” Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той дарил богато свети Трифон и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Ето какво се прави на Трифоновден:
Зарязване на лозята
Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Обичаят напомня за идващата пролет и началото на селскостопанската година. Ритуалното зарязване се извършва предимно от мъже. Рано сутринта стопанката на дома омесва и изпича обредна пита, украсена с тесто с лозници с гроздове. Приготвя също пълнена кокошка с ориз или булгур. Поставя ги в шарена торба заедно с бъклица вино и шише светена вода. След празничната църковна служба мъжете взимат торбата и заедно със свирачи тръгват към лозята. Всеки лозар се прекръства три пъти в посока към изгрева на слънцето и отрязва няколко пръчки от три корена. После полива отрязаното място с вино и светена вода и го поръсва с пепелта, която се пази от Бъдни вечер.
Докато полива с вино нарича с думите “Колкото капки, толкоз коли грозде!” Пожеланието е за богата гроздова реколта. Отрязаните пръчки се завиват на венчета, които се слагат на калпаците, на бъклиците или се премятат през рамо. Вкъщи тези пръчки се поставят под домашната икона.
Цар на лозята
След като зарежат лозята, мъжете сядат на богата трапеза с донесената храна. Започват шумни песни и хора. Преди това избират “цар” на лозята, когото наричат Трифон. Той трябва да е добър стопанин, с много лозя и да е късметлия – това ще донесе добра реколта на всички. Поставят на главата му корона от лозови пръчки, качват го на каруца, теглена от другите мъже и обикалят цялото лозе.
“Царят” благославя да се роди повече грозде и да има хубаво вино. Накрая цялата процесия се връща в селото под звуците на тъпани и гайда. Шествието обикаля всички къщи, а домакините посрещат лозарите с баница, вино и ракия. Празникът завършва в къщата на “царя”, където се събират всички мъже, участвали в зарязването. Заплашване на овошките Друг характерен обичай на Трифон Зарезан е т.нар. “заплашване” на овошките, които не раждат. Особено популярен е този ритуал в Родопите, където е известен като “трифоносване на дърветата”. Сутрин преди изгрев двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и “заплашва” фиданката, че ще я отсече, а вторият го разубеждава, казвайки, че през следващата година дръвчето ще роди едър плод.
Гадания и забрани
* Както на всеки празник, на Трифоновден също се гадае за времето и реколтата. Ако на първи февруари вали сняг на парцали, пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна.
* Също така се вярва, че какъвто човек срещнеш най-напред на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. * Ако дадеш пари на този ден – цяла година ще даваш, а ако вземеш пари – цяла година ще вземаш.
* На Трифоновден жените не докосват остри сечива и предмети, за да не нападат вълците животните. Не бива и да шият.
* Вечерта преди празника, се гадае по въглените в огнището, каква ще е годината. Същата вечер задължително се почистват комините, за да не падне реса на лозята.
Традиционна храна за Трифоновден
На масата задължително трябва да има прясна обредна пита, варена или пълнена кокошка с булгур, ориз или кисело зеле, печена луканка, тутманик, печени орехи пържени яйца. И задължително вино.
Имен ден празнуват Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Лозка, Гроздан, Гроздана. Честит празник на имениците!
