Добрена Мицова: Едва преживявам с 300 лева пенсия, плетенето ме успокоява
Щанд с ръчно плетени дрехи е сред атрактивните на дупнишкия пазар. От години на открито, в студ и пек изделията си предлага Добрена Мицова – бивша продавачка в Дупница, която е от село Бистрица. От изработеното с много труд сръчната жена прибавя някаква сума към пенсията си, за да се препитава. Казва, че плетенето я успокоява. А и тя е от поколението, за което работата е над всичко.
„12 години бях сладкарка в сладкарница „Пролет” в ДНА. Тая сладкарница беше първокласна и почнаха да я ремонтират, а нас, целия колектив, ни преместиха в сладкарницата на градинката „Левски”. 18 години изкарах там. Общо 30 години стаж имам. Сега съм на 78, а на 55 години съм се пенсионирала. Пенсията ми е 300 лева и едва преживявам. Не мога почти нищо да си позволя. Стигат ми само за най-нужното. От 30 години съм вдовица и разчитам само на себе си и на пенсията. Затова съм на пазара”, разказа Добрена.
На щанда си е наредила чорапи, терлици, шапки, пуловери, жилетки, елеци – от истинска вълна и от „купешка” прежда. За чифт мъжки чорапи иска 10, а за детските – 8 лева. Дамските пуловери са 25-26, а мъжките 30 лева. Плетенето на чифт чорапи й отнема 2 дни. Иглите й са в ръцете и докато е на пазара, и вкъщи. В момента работи с 5 куки, майстори чорапи. Почива само на празници и докато спи.
„Цял ден плета тука. Нося си иглите и сега. Тука седя до 14 часа, а идвам към 8. Подреждам и сядам, никъде не ходя. Като се прибера, обядвам и почивам, възрастна съм вече. Щом стана, почвам отново да плета. Вечер до 12 часа съм с иглите. Дясната ръка в рамото ме боли, та знае ли се, не спира, ама и аз не спирам. Вечер плета у дома, тука – през деня, само и само да има избор. Плетенето ме успокоява. Колкото и да плета, не ми омръзва. Един чифт чорапи го плета 2 дни. Учила съм се от баба ми, от майка ми, още от дете. Надали съм била на 10-ина годин, когато съм почнала да се уча. На 25-26 вече си плетех сериозно”, обяснява жената.
Очила ползва само вечерно време. Споделя: „През деня, като е слънчево, мога и без очила”. На въпроса купуват ли се изделията й, отговаря: „Слабо се търсят, ама все дойде некой и си купи”.
Тази сряда беше един от по-добрите дни за тържището в Дупница. Както е известно, събота и сряда са двата пазарни дни за единствения зеленчуков пазар на открито в града. Напоследък обаче клиентите намаляват и оборотите падат, споделят търговци. Лекото оживление и раздвижване в сряда се дължи и на затоплянето. Не всички обаче пазаруват. Голяма част от хората просто минават покрай сергиите с плодове и зеленчуци и напускат. Повече клиенти имаше на масите до скарата на открито пред евробазара – хората обядваха. Оживление имаше и пред месарския магазин, за който дупничани казват, че продава качествена стока. Клиентите бяха образували опашка от няма и 10 души, чакаха да им дойде редът, да си напазаруват. Пазарът е с обозначени места за входове, има табели за спазване на мерките заради епидемията. „Хората си носят маски на самия пазар. Ако дойдат до тук без маска, като прочетат на входа, че е задължителна, намират я и я ползват”, каза Добрена Мицова.
Наблюденията и на управителката на пазара, който е общинска собственост, Лора Василева са, че на пазарния ден е било малко по-оживено на тържището в сравнение с преди една седмица и непазарните дни. Повече клиенти и по-добър оборот се очакват към 23 декември, когато се търсят традиционните продукти за трапезата на Рождество – орехи, плодове, тиква. Търговците на пазара не са освободени от такса, както е с колегите им от ГУМ в града, който с новите епидемични мерки отново е затворен.
Юлияна КОЛЧАКОВА
