Напусна ни още един от големите майстори на българското художествено слово Валентин Караманчев, съобщиха от Съюза на българските писатели.
Той е почетен гражданин на Гоце Делчев. Общинският съвет Отличието от своите съгражданите си известният писател получи в началото на тази година, малко преди да навърши 90 години.
Валентин Караманчев е роден в град Неврокоп на 6 февруари 1932 г. През 1949 г. е завършил Неврокопската гимназия, а през 1956 г. висшето си образование в Софийски университет „Климент Охридски“ специалност „българска филология“.
Най-популярното му произведение е романът „Черешова задушница“. Автор е и на книгите „Мървашки песнивец“, „Елен от Велика гора“, „Въздаяние“, двутомника „Събрано”, мемоарните книги „Патила и страдалчества на книги и люде” и „Брашнен чувал”, която излезе през 2020 г.
Валентин Караманчев заслужено е носител на литературни отличия, сред които са Национална награда „Людмил Стоянов“, учредена от Съюза на българските писатели и община Гоце Делчев, Национална литературна награда „Димитър Талев”, учредена от Съюза на българските писатели и община Благоевград, Национална награда „Андрей Германов”, учредена от Съюза на българските писатели и община Варна, годишна награда на Съюза на българските писатели и други.
Завладяващи са писателските пристрастия на Валентин Караманчев към родния край, органична е връзката му с душевността, местната градска култура, специфичната атмосфера на някогашното и днешно Неврокопско, което стои по особен, само негов си начин в националната ни съдба. Валентин Караманчев е кръвно и дълбоко свързан с Македония и неотделимата й съдба като част от българските многовековни устои. През 1919 г. баща му идва в града като служител на Неврокопска света митрополия, а родът на майка му е от Дойран. Дядо му по майчина линия завършва Солунската мъжка гимназия и е главен учител в Дойранското екзархийско училище. Дълбоките и здрави родови корени дават творческата сила на писателя да открива единството между голямата история и малките човешки съдби.
В епилога на последната си творба той пише: „Живях, струвах, скитах, ликувах, страдах. Отдаде ли ми се възможност, винаги се връщам в Неврокоп при извора ми“.
Поклонението ще се състои на 11 декември, неделя, в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Бог да го прости! Поклон!
