Главният инициатор Лазар Герман влага всичките си пари и дори иска заем от неврокопския бей Мехмед, но изплащането не било по силите му
(по публикации на Светлана Дяконова-Арсен, историк)
В тези декемврийски дни е задължително да си спомним за един банскалия, на когото дължим построяването на храма “Света Троица” в Банско. Лазар Теодорович Герман е крупен търговец на памук и като коджабашия (селски кмет) на Банско е инициатор и основен ктитор на църквата „Света Троица“. Търговските му връзки се простират във Виена, Париж, Белград, Земун, Нюрнберг. Заедно с Марко Георгиевич и Пантелей Хаджистоилов той предоставя на Вук Караджич образци от българския език и народни песни.
По данни от 1827 година „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър К. Хаджиниколов (Сирлещов) сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Герман като кмет и от петима свидетели. Сумата е „за селцка потреба“. Вероятно тогава започва да се осъществява идеята за построяване на нова голяма църква и средствата са необходими за първоначално закупуване на материали, както и за получаване на разрешение за строеж от султана. Шериатът (ислямският закон) предписва, че християните и евреите имат право само да възстановяват или ремонтират старите си храмове, селището, където е храмът, да не е оказвало съпротива при завладяването му, а постройките не трябва да обиждат религиозното чувство на мюсюлманите с вида и размера си. Това е правната теория. Практиката е доста по-различна, което дава възможност на предприемчивите банскалии да получат разрешение за новата църква. Мечтата им е да построят голям храм като катедралата „Свети Стефан“ във Виена. Това желание се подхранва от възможностите на големите търговски фамилии в селището. Материалното благосъстояние е не само възможност, но и отговорност и задължение на изцяло българското население. От всичките 9 селища в Разложко в Банско е една трета от населението, доходите му са също една трета и плаща такъв дял от данъците. По време на започването на строежа на църквата селището има около 950 домакинства, от които 105 са висша категория данъкоплатци, 640 – средна и само 210 – нисша.
От историята на построяването на църквата “Света Троица” в Банско знаем, че тя не е строена върху останките на стар храм. Банскалии си служат с хитрост, за да получат разрешение за нейното строителство, като заравят църковна утвар, а после я “намират” пред свидетели на мястото, където искат да се издига храмът, а и природата била благосклонна – преданието разказва, че през нощта, преди да дойдат турски чиновници, завалял сняг и скрил следите от скорошното копаене. Това се случило през пролетта на 1832 г., но борбата и усилията на родолюбивите и христолюбиви бански търговци за получаване на разрешение и построяване на църквата започват много по-рано. Земята е дарена от Лазар Герман и поп Петър Бенин (бащата на Неофит Рилски), а на другите е платена. Така бил оформен триъгълен парцел с площ три декара. Инициаторите на строежа на новата църква в Банско, заедно с Лазар Герман, са Георги К. Сирлещов, Тодор Марков Хаджитодоров, Димитър Молеров, Лазар Даскарев, Терзи Никола, поп Филип, Михаил Хадживълчев и др. Необходимото време за получаване на разрешението за строеж на църква е около една година. Необходимите документи за издаване на ферман за възстановяване или изграждане на нов християнски храм са: 1. Молба от населението на даденото селище; 2. Изложение на Цариградската патриаршия до султана; 3. Илям – решение на местния съд; 4. Фетва на кадията. Едно от най-характерните явления в корумпираната феодална администрация на Османската империя е ходатайството. Молбата на християнското население заедно с останалите документи е трябвало да бъде представена с такова „ходатайство“. Най-често българите са били принудени да се обръщат към Цариградската патриаршия или към Българската цариградска община.
По това време банскалии имат щастието да получат много силна подкрепа и помощ в самия Цариград за постигане на целта, защото в османската столица през тези години пребивава банскалията Марко Георгиевич Везьов. Той е участник в многобройните сръбски делегации, които водят преговори с Високата порта за автономия на Сърбия. Марко Георгиевич е дипломат с много контакти и авторитет, разполагащ с големи финансови възможности. Самият той е доказал привързаността си към българската кауза и като сътрудник на Вук Караджич в изследванията на българския език, и като дарител на училището в Банско в по-късни години. Може да е съвпадение, но по това време в Цариград също са Неофит Рилски и духовникът Харалампий от Рилската обител за ферман за изграждане на голямата църква в манастира, а Марко Георгиевич е ангажиран и с тяхната мисия. Той е в пряк контакт с най-изтъкнатите и влиятелни българи в столицата на империята – княз Стефан Богориди и Стоян Чалъков.
Въпреки полученото разрешение за строеж от Цариград банскалии имали трудности с турците от Мехомия (днешния гр. Разлог), които протестирали, че през прозореца над олтара от църквата ще наблюдават турското селище. По разказа на Йонко Чучулаин, за да спечелят благосклонността на тези турци, банскалии „прибягнали до хитрост, с която се учудвали после всички добросъвестни хора и ето как: подали заявление до мехомийската джамия, че я завещават (църквата) под нейно покровителство и ще плащат данък на джамията всяка година по 25 гроша, т.е. като имот вакъв на джамията и така е следвало всяка година този данък и са чували (пазили) от всякакви интриги да се сгради черквата, но след Освобождението на България те (турците) не бяха търсили вече този данък; в 1900-1901 г. потърсиха ги за 25 години и с лихвата заедно 680 гроша – така аз като кмет платих ги на веднаж на секретара им Сабри ефенди и даде ми разписка за тях.“
На Георги Сирлещов е поверено събирането на средствата от енориашите. Негово дело е списъкът с дарители „Тефтер на Приложницы живи и умрели при строежа на църквата „Света Троица” 1833-1834 г.” Списъкът съдържа имената на всички бански фамилии, пожертвали средства за построяването на църквата. Изписани са имената на членовете на семействата, както и имената на починали сродници, в чиято памет също са внасяни пари за строежа на храма. Част от листовете са повредени и трудно се разчитат, въпреки това препис, направен от краеведа Георги Ушев, с част от разчетените имена е издаден от благодарните потомци. Във връзка със събирането на средствата за строеж на църквата и по-нататъшните събития трябва да се отбележи, че османската власт се интересува от начина на набавяне на необходимите пари, което не бива да пречи на събирането на данъците от подвластното население. Средствата трябвало да се набират по доброволен начин. Ферманите за строеж на църкви съдържат категорично условие, че при принудително събиране на средства нарушителите ще бъдат наказани. Както се и случва с инициатора на строежа на храма Лазар Герман, арестуван по тази причина.
Строителството е поверено на уста Димитър Лазаров Доюв – голям майстор, построил църква в Белград и конструирал иконостаси в три църкви в Кипър. Плановете били донесени най-вероятно от Северна Италия от банските търговци.
Тъй като стара църква на това място не е съществувала, инициаторите начело с Лазар Герман били относително свободни в избора на патрона й. Въпреки че липсват документални свидетелства, може да се предположи, че изборът на името е повлиян от близостта на Лазар Герман с общината и църквата “Света Троица” на „Алт Флайшмаркт” във Виена, където той взима активно участие в търговията и обществения живот. Като инициатор за строителството и основен ктитор предпочел да посветят новата църква на Света Троица. Още повече, че и други дарители, освен Лазар Герман, също търговци във Виена, са били свързани с тази общност. Банскалията със свободен дух, видял във Виена постиженията на цивилизована Европа, неслучайно е искал да построи в Банско голяма и красива църква, подобно на храмовете, строени в свободните християнски държави. А стремежите му в никакъв случай не кореспондират със стереотипи от вида на “закъснялото развитие на българина”, “късно приобщаване към модерна Европа” и т.н. Лазар Теодорович Герман посвещава последните години от живота си на строежа на църквата “Света Троица” в Банско, влага в него цялото си имущество и накрая загубва живота си в името на това дело.
Строителите на храма първо издигнали висок зид, за да не се вижда какво става зад него, защото още от началото нямат намерение да се съобразят с рамките на позволеното строителство. Те преместват колчетата, които очертават първоначално разрешената площ. На ктиторите на църквата не им се разминават проблемите, които са обичайни за такова строителство. Естествено, има възражения от мюсюлманите в областта. Въпреки че в селото няма турци и помаци, размерът на сградата я прави видна отдалеч и османските власти правят опит да я съборят като неотговаряща на разрешението за строителство. Банскалии успяват да я защитят, като показват полумесеца, издялан на ключовия камък на централния вход, и убеждават турските чиновници, че храмът е построен и за двете вероизповедания. Поне това разказва преданието, а първенците на селището начело с Лазар Герман отново проявяват своята дипломатичност, но плащат и много грошове за подкупи и подаръци на съдебните и административни власти.
Под ръководството на Лазар Герман строителството продължава и се извършва доста бързо, но се сблъсква с липсата на средства. Той като коджабашия налага на всеки жител повинности за строежа. Когато средствата свършват, Дедо Лазко влага всичките си собствени пари, но населението изнемогва от тежките ангарии и открито негодува. Накрая Лазар Герман поискал заем от неврокопския бей Мехмед, известен с прозвището Алтън бей, с когото имал добри търговски отношения. Авторитетът на богат търговец направил възможен този заем от турчина, но изплащането му не било по силите на Лазар Герман. По времето на строежа на църквата големите сделки с памук и огромните кервани от десетина – петнадесет години били вече в миналото. Просъществувалата почти два века търговия с кожи, вълна и най-вече памук не можела вече да се осъществява поради променилите се икономически и политически условия, а мощните търговски къщи на банскалии във Виена и Пеща вече били закрити.
След получаването на заема строежът продължил, но Лазар Герман е арестуван за дълга си към бея – първоначално в неврокопския, а после и в серския затвор. Според преданията за строежа на банската църква инициаторът на нейното построяване – коджабашията на Банско Лазар Герман, не доживял завършването и освещаването й през 1835 г. и умрял в затвора за дълговете. Писмени документи опровергават тази дата. За някои събития от последните години от живота му научаваме от самия него. На 23 септември 1838 г. Лазар Герман пише писмо на братовчед си Неофит Рилски. Писмото е написано в Рилския манастир и е изпратено в Копривщица, където Неофит е учител по това време. Първото, което научаваме, е, че “Язе ходихъ до Самоковъ да се вида с’господина”. Лазар Герман е ходил в Самоков да се срещне с владиката вероятно във връзка с делата на църквата и училището. “Ядовете” му вече са започнали и той иска да ги сподели с братовчед си, когато доведе сина си и братовото дете на Неофит Рилски, за да се учат при него. Става въпрос за дълга на Лазар Герман към Мехмед бей от Неврокоп. Още от 1829 година Неофит Рилски знае, че братовчед му има „големи гайлета и главоболия от селски попечения”. Наред с образованието на сина си и на племенника си Лазар Герман се интересува “…баре за даскало Захарiа чирако ви совершенъ ли е кату за насъ, та ако ойдиса каде пролетъ да го земеме…” И не се осланя само на мнението на владиката, а търси и одобрението на Неофит Рилски за Захарий Круша като учител. За съжаление не успява да назначи учителя в Банско. От същото писмо научаваме за преминалата още една чумна епидемия в Банско и за смъртта на съпругата на Лазар Герман Елена. Странно звучи оплакването му, че го ”накаровая па да се жене” и неговото нежелание, но послеписът дава обяснение на това предложение. Написан е от братовчеда на Лазар Герман и на Неофит Рилски – Георги Арсениевич Сирлещов:
(P.S.) “аз же Г. Арсен. смирено кланяюся. виште та му найдете некоя прилична вдувичка от тадева, че нека та дексова от дома защо носея клашници и претеници.” В преносен смисъл изразът означава, че се замисля нещо лошо срещу Дедо Лазко. От тези две изречения се разбира, че близките на Лазар Герман са загрижени за него заради неприятностите, които има с градежа на църквата и дълговете. Искат да го отдалечат от Банско, като го оженят в Пловдив или Копривщица. Георги Арсениевич (Сирлещов) предупреждава Неофит Рилски за кроежите на зложелателите на Дедо Лазко, но за съжаление не може да ги предотврати. Близките на Лазар Герман не могат да го опазят от неприятности и той умира в затвора в Неврокоп или в Сер. Причина за ареста е оплаквания от населението, че средствата и работата, влагана в строежа на църквата, не са били доброволни, както се изисквало от османското законодателство. От горецитираното писмо става ясно, че Лазар Герман проявява интерес към учителя Захарий Круша да стане даскал в Банско и води преговори с него за заемане на тази длъжност, но на 10 декември 1838 г. даскалът се оплаква на Неофит Рилски, че „От към кир Ласка еще ответ немам“, което ни насочва към времето кога е арестуван и загинал Лазар Герман. Според свидетелството на Йонко Чучулаин, който е притежавал разписките за заема, взет от Алтън бей, тези разписки са били подписани и подпечатани с печатите не само на Лазар Герман, а и с тези на редица други бански първенци. Наличието на поръчители на този заем говори, че той не е еднолично решение на коджабашията, а зад него са застанали първенците. Липсата на сведения да е пострадал някой друг изтъкнат банскалия, поръчител за заема, по-скоро говори, че основната причина за ареста и гибелта на Лазар Герман е нарушаването на изискването на турските власти за доброволност при изграждане на църквата и възникналото недоволство сред населението от големите разходи и труд, вложени в строежа.
