Традиционните сурвачки се появиха на пазара в Дупница. Броени дни преди Нова година търговци, предлагащи сезонния артикул, има около ГУМ и недалеч от елхата в центъра на града. Цените са между 3 и 5 лв., в зависимост от големината и украсата. Разлика има и в цените на дряновите клонки, които се предлагат за от 50 ст. до 2 лв.
„От 2 дни съм тука, а иначе два месеца ги правя. Има сурвачки по 3 и по 5 лв., тая година ги увеличихме с 1 лв. Клонките са 2 лв.”, каза възрастен търговец, който не пожела да се представи. Продавачът бе заел стратегическо място – на главния площад „Свобода”, близо до елхата и декоративен елен с шейна, до който ежедневно застават за снимка десетки деца. Човекът обясни, че прави сурвачки от половин век. По думите му купувачите намаляват. „От 50 г. правя сурвачки, но клиентите намаляват. Хората си правят – взимат едно клонче и си правят.
Не мога да изкарам много и после ги хвърляме, гориме ги. Не можем да изкараме нищо”, заяви търговецът. Негов колега, избрал място в близост до Джамията в града, бе по-словоохотлив: „Имаме сурвачки със стотинка, камбанка и геврече. Всички са по 5 лева, клонките – по 50 ст., не мога да натоварвам хората”, каза Веселин Веселинов. 46-годишният търговец също обясни, че клиентите намаляват. Въпреки това вече няколко години не пропуска сезона и успява да си докара за разходите за Коледа и Нова година. „По принцип съм строител – зидаромазач, но от 4-5 г. редовно продавам сурвачки. От тях изкарваме по 200-300 лв. – за разходите за празниците, зависи как продаваме. Със съпругата ги правиме повече от 3 месеца. Търсенето не е като минали години. Хората избягват да правят такива неща и с течение на време сурвакането отпада. Аз имам 5 деца, имам и внучета – най-голямата внучка е на 12 години, те ходят на сурва. На всички пожелавам успех, здраве и късмет. На хората, които купуват от мен, пожелавам да са живи и здрави, Бог да ги благослови”, с усмивка каза Веселин Веселинов.
Етнолози определят сурвачката като магическата пръчица на българите. Тя неслучайно се прави от дрян – свещено дърво за нашия народ, което e и най-жилавото, цъфти първо и връзва последно. В сурвачката се преплитат и езическото, и християнското. Пожелаването на здраве с потупване на клонка е част от езическата традиция. Самото окичване на дръвчето също е езически елемент, който идва от древността. Пуканките, с които се украсява сурвачката, са зрънца царевица, които се разпукват и избуяват. Гевречетата пък са малки хлебчета, а хлябът е благодарност за урожая през годината. Лъскавите лентички са символ на светлината. Нашите баби са слагали още сушени сливи, парченца ябълка, чушки, орехи, прежда или вълна, парички – всичко това, за да покаже и предизвика изобилия. Сурвакането е на 1 януари, Васильовден, и има за цел да измоли успешна нова година, казват възрастните хора и специалистите.
