На 31 декември 1936 г. в 16,00 ч. светва уличното електрическо осветление в кюстендилското село Шишковци. Очевидецът на тези събития – 96-годишният бивш електротехник Павел Атанасов, разказва за ентусиазма и неподправената радост в населението от онова време. На 19 май 1934 г. на власт като министър-председател идва Кимон Георгиев. Проумял потребността да бъдат премахнати политическите боричкания, той със закон забранява функционирането на всички политически партии. Това дава основание на целия политически и интелектуален потенциал да се съсредоточи в една посока, бърз подем на България във всички области: образование, култура, селско стопанство, промишленост и т.н., и т.н. Този подем рефлектира в цялото българско население в градовете и селата. По това време под влияние на нашия общественик, народен представител и голям дарител Андон Виачев и художника Владимир Димитров-Майстора в родното ми с. Шишковци с изпреварващи темпове, бързо се развива културата, внедряват се интензивни форми в агротехниката и екологията на селскостопанското производство. Активизира се развитието на хранително-вкусовата промишленост, изграждат се напоителни канали, довършва се строителството на черквата, строи се ново училище със задружните усилия на цялото население. Много доказателства са съхранени. Значителен е архивът от материали и спомени на 96-годишния бивш ел. техник Павел Атанасов. Неговата памет е съхранила много спомени, които поколенията трябва да възприемат. Голямо е удоволствието да слушаш съвременник на този възход, продукт на един всенароден стремеж. Във връзка с различните изяви по селата и в нашето село, той увлекателно разказва: „Ние, старите хора, с умиление и тъга си спомняме за изминалите събития в нашия живот. С тъга изпращаме всеки изминал ден, защото това е повелята на живота. Ето сега в навечерието на новата 2022 година спомените ме връщат 86 години назад. Бях ученик в трети клас в чисто новото просторно и светло училище, построено с помощта на дарените от видния общественик Андон Виячев 2 000 000 лв. и безкористната помощ на цялото местно население с труд и строителни материали. Една сутрин, когато тръгвах на училище, забелязах, че в съседния двор на чичо Никола Прънкьов кипеше усилена работа. С нетърпение чаках да свърша училище, за да видя какво става там. И ето последният звънец удари и заедно с мой приятел се озовахме в двора на съседа, сега превърнат в строителна площадка, където в огромни калъпи се отливаха стоманобетонни електрически стълбове. След нашето, по детски изразено, любопитсво майсторите ни обясниха, че скоро по улиците в селото ще има електрическо осветление. След няколко месеца стълбовете бяха готови и цялото трудоспособно население на селото взе активно участие за изкопаването на дупки, в които се изправиха стълбовете. (Един от оригиналните стълбове, запазен и до днес, се използва за частни нужди в селото – вж. Снимка 1, а другите са подменени през 80-те години на 20-и век заради държавните стандарти, но нито един от тях не е бил напукан или счупен!). Още през ранната пролет на 1936 година под ръководството на току-що завършилия електротехникума в град Радомир Асен Николов Шопов беше положена цялата електрическа мрежа, като за целта държавата достави всички необходими медни проводници, изолатори, осветителни тела, стокиловатов трансформатор и всичко друго, необходимо за електрификацията на селото. На 31 декември 1936 година точно в 16,00 часа следобед електротехникът Асен Шопов включи шалтера и селото светна. При запалени улични лампи ние, младежите, дефилирахме из селото цялата новогодишна нощ, като пеехме песни и викахме „УРА“ за всеобща радост на цялото население за тази обща придобивка. Сега, докато разказвам за тези събития, изпитвам същото чувство, вълнение и радост както преди 85 години. Електрификацията през този период обслужваше главно осветлението, а сега тя ни служи във всички сфери. Трудно е днес да си представим съвременния живот дори и за един ден без ел. енергия. В последно време сме свидетели на подмяната и на двигателите с вътрешно горене с електрически. По този начин замърсяването на въздуха в атмосферата ще се намали до известна степен. Източниците на електрически ток в началото на електрификацията бяха основно от водно- и топлоелектрически централи, а сега се премина на атомна и особено в последно време на слънчева и вятърна енергия. Независимо от тези модификации и усъвършенствания, забравили се собственици на тези източници непрекъснато повишават цените (през 1936 г. е била на цена 2 ст./kWh). Нека направим сега един психологически паралел между младежите от 30-те години на миналия век и техните връстници от днешно време. Макар и днешните младежи да са заобиколени от всякакви удобства – плазмени телевизори, суперскъпи смарт телефони, плейстейшъни и т.н., и т.н. – да сте видели младежи да пеят и да се радват на тези придобивки? Изводът е ясен – макар и много по-богати материално, днешните младежи са много по-бедни духовно. Трябва с общи усилия да върнем духовността, за да пребъде България!
Милчо Спиров, Павел Атанасов
