Учителката по история Мария Бучкова отпразнува юбилей със скъпи приятелки. Рожденичката бе затрупана от красиви букети и най-мили пожелания. През цялото време телефонът й не спираше да звъни – Мария получи поздравления от Германия – от дъщеря си Деси, от Белгия от племенника си Георги Иванов, от сестра си от София и от още много роднини и приятели.
Заедно с Мария се веселиха учителката Вергиния Алексиева, инж. Мария Колева, инж.-химикът Ани Йовчева, Лидия Влашка, Елена Димитрова, библиотекарят от детски отдел Ели Тодорова…
Рожденичката обича да държи речи независимо от повода и този път тя не изневери на себе си. Така за пореден път увлече гостите си с интересни истории: „Родена съм в Пиринския край. В южния склон на Рила планина – там, където се срещат Рила, Пирин и Родопите – в разложкото село Добърско. То е прочуто със седем параклиса и 3 черкви, обявени за исторически ценности под закрилата на ЮНЕСКО. Едната от тях е строена още през 1614 г. и в нея има 460 икони, където женските образи преобладават като бройка, но на мраморна плоча е съобщено, че е построена 1112 г. Природата там е уникална, а местните хора са много гостоприемни.
Къщата, в която съм родена, е превърната в къща за селски туризъм и за това се грижи брат ми Лазар Бучков. В Добърско няма нито 1 дка необработена земя, защото хората в този край са изключително работни и трудолюбиви. Целият ми живот още от младини е преминал в гр. Кюстендил, където работех като учител историк. Там се омъжих и там отгледах детето и внука си Петър. И сега, като ви гледам всички заедно толкова усмихнати, красиви и лъчезарни, се гордея с всяка една от вас и вдигам чаша с червено вино за здраве. Наздраве, приятели! Радвам се, че ви имам!”, развълнувано каза рожденичката.
Аудиторията на Мария остана в захлас и от стара легенда, която бе припомнена на сбирката – откъде идва името на Добърско.
“По времето на турското робство трудолюбивите братя Добри и Банко всяка вечер си давали знаци със запалени факли, за да знаят, че са живи. Банко бил комита и турците постоянно го преследвали. Една нощ Добри цяла нощ палил огън и вдигал факлата, но брат му Банко не давал отговор. На сутринта търпението и братската любов били възнаградени. Банко се измъкнал от турската клопка и подал знак със запалената факла, че е жив. Камък паднал от сърцето на Добри и оттогава тези две селища носят имената Добърско и Банско.”
След като се насладиха на интересната легенда, Маргарита Колева поздрави рожденичката с песен на Райко Кирилов и Николина Чакърдъкова. За изненада на рожденичката на празненството се появи внукът Петър Петров с голям букет и подарък. На партито се ля много музика, много смях, а Мария бе на върха на щастието.
Радосвета ЗЛАТЕВА
