В последните дни и седмици, както в интерес на истината и последните 20-ина години, една от актуалните теми, която вълнува мнозина е състоянието на легендарния стадион “Бончук”. Свято място за редица дупнишки поколения, едни като зрители на историческите битки от славните години на “Марек”, а хиляди като възпитаници на школата в годините. Един въпрос обаче винаги стои на дневен ред: “Кога ще се ремонтира стадионът?”
Текстът няма да е кратък, тъй като и самата тема не е никак маловажна.
Първият опит да осигури финансиране бе направен от покойната вече депутатка Маргарита Панева (невероятен човек, истински дупничанин милеещ за родния си град, която не се кланяше на партийна ). Като народен представител в 40-ото народно събрание (в името на коректността – избрана от БСП през 2005-а година), тази неуморима жена се бе заела със задачата да “бори” какви ли не министри, само и само да осигури средства за ремонт на стадиона, между другото и за тогавашната вече спортна зала. Бъдете сигурни, че направи всичко възможно, но липсваше политическа воля, както от местната управа, а също така и от тогавашното правителство. Обстоятелствата бяха такива, че за двете си намерения контактувахме с нея по възникнали въпроси. Тук искам да отворя една скоба. През 2004-та година, предстоеше първо участие в евротурнирите на “Марек Юнион-Ивкони”. Мнозина помнят състоянието на залата, но пък съблекалните бяха истинска катастрофа. А предстоеха 3 домакинства, при това на класни отбори. В този период, г-жа Панева бе все още зам.кмет на Община Дупница и самичка осигури от спонсори средства за ремонта на гостуващата съблекалня и за стаята на официалните лица, както и ремонт на покрива. Бях изненадан като я засякох един ден качила се на самия покрив да съблюдава ремонтните дейности. Но спести срамът и резила пред холандци, чехи, румънци и официални лица. Малък пример, но показателен! За съжаление не успя да остави подобни градивни последователи. Между другото, именно тя осигури и средствата за “Старческия дом” в Дупница (заедно с друг тогавашен депутат арх.Борислав Владимиров от НДСВ) но съдбата му всички знаем каква е – средствата дойдоха, домът го няма. Но няма да коментирам това, защото не е по темата сега.
За мнозина, особено от по-младото поколение, трябва да кажа, че тя бе и спортен човек, дейна, не се спираше пред нищо, само и само да помогне на града си. Помогнала е на десетки жители. Дори и в последните месеци на живота си, когато се бореше с неизлечимата болест, тя не спираше да помага на града си и на всеки, който я бе потърсил за съдействие. Да, позволих си повече за нея, но такива хора са изключителна рядкост и заслужават да бъдат запомнени.
Тук е вече моментът да разясня и една подробност, която убягва в годините на феновете най-вече. Подробност, която ще даде възможност на всички да разберат защо по села и паланки се строеха и строят ненужно футболни стадиончета и спортни зали, които в по-големия си обем започваха живота си с откриването и…толкова. По програмата на ЕС за развитие на селските райони се финансираха именно тези проекти- строеж (ремонт) на стадион и строеж на спортни зали. В буквалния смисъл на думата, села като Динката, Калугерово, Лисичево (признавам си, не знам къде се намират на картата дори) имат стадиони за по няколко стотин хиляди евро всяко. Нищо, че нямат и по 500 жители население, без канализация, водопровод и малко асфалт. А да не споменавам Костенец със стадион за 2 млн. евро (!). Или пък Твърдица. Да продължа и с Хисаря, които дори нямаха и отбор, но пък построиха стадион за…5,5 млн. лева с паркинг, по-голям от този на Националния стадион. Общо по програмата на ЕС за селските райони са построени над 90 (!!) стадиончета и 15-ина спортни зали. По-голяма част от залите веднага влязоха в употреба за…разстилане на реколтата от картофи, за плевни или пък си стоят заключени и досега. Ама за градове като Дупница и други, които не попадат в “селските райони” – пари за спортна инфраструктура няма. Та, с това мисля, че отговорът на въпроса – защо никнат стадиончета по планини и гори и се ремонтират такива – вече е ясен.
За общините, които не попадат в селските райони – финансирането за спортна инфраструктура става по два, само по два начина. Национално финансиране (от държавата) или местно – с пари от собствения бюджет. Трето положение няма. Всъщност има- т.нар. трансгранично сътрудничество – ТГС (но само, когато е допустима такава мярка), но там такива спортни проекти се входират много и шансът да те одобрят е съвсем минимален. Конкуренцията при проектите като цяло по ТГС е горе долу 1 към 10, а какво остава за спортен такъв.
Та… През 2014 година, Община Дупница имаше намерение да кандидатства за финансиране по т.нар “Фонд Орешарски” за – нова спортна зала (4,8 млн. лв), ремонт на стадион “Бончук” (около 550 000 лв.) и възстановяване на крепостта “Кулата” (около 6 млн. лв). След проведените предварителни разговори, стана ясно, че може да бъде допуснат само един спортен проект за кандидатстване. Това наложи да бъде избран – проектът за спортна зала (чисто финансово и стратегически мисля, че е излишно да се обяснява защо бе направен този избор). А третия проект – бе насочен за 4 села. За историята на проектите по “Фонда Орещарски” вече писах подробно пост в групата. Кандидатстването за финансиране на стадиона бе належащо, защото отборът бе на прага да влезе в “А” група. При над 16 милиона лева задължения – ресурс в размер на над 500 хил. лв е ясно, че нямаше как да бъде заделен. И тогава, подготвеният проект (беше готов именно заради опцията за финансиране по Фонда Орешарски) бе входиран по действащата тогава Наредба 1 на Министерство на спорта за финансиране. Резултатът бе – отрицателен. Това наложи Община Дупница да осигури според възможностите си финансиране, ремонти и т.н. (включиха се и няколко фирми да помогнат), за да получи стадиона лиценз за “А” група. И успя. Но да си го кажем директно – това бе кърпене на моментна ситуация.
През месец януари 2016 година бе отворена допустима мярка за спортна инфраструктура по ТГС и Община Дупница в партньорство с Нишкия университет кандидатства за обща стойност около 1,2 млн. лева (по 600 000 лв за двете страни). От подадените проекти бе финансиран един такъв за спорт, който за съжаление не бе “Бончук”.
През 2018 година бе направен пореден опит за осигуряване на средства по Наредба 1 на ММС, на който тогава за “ремонти, изграждане” на спортна инфраструктура имаше отпуснат общо бюджет за цялата страна – малко над…500 хил лева.
През 2020 година стартира “ъпдейтването” на проекта за стадион “Бончук” (предвид завишените вече изисквания), за да може да се кандидатства с проектът пред ММС. Ковид-ситуацията в страната блокира финансиранията на проекти и през ММС. След това имаше пиарски проекти на спортния министър Василев, които си останаха само за медийно ползване.
На 30.11.2022 год. Община Дупница входира проект по Наредба 4 за ремонт на стадион “Бончук” и по-скоро “чашката” (т.е. официалния терен, трибуни, постройки и.т.н) на стойност около 1,3 млн. лева. Последва допълнително искане на документи и снимков материал, от който да е видно, че ремонтът е належащ, които бяха входирани на 23.12.2022 година. Обикновено с приемането на държавния бюджет, се определят и одобрените проекти за финансиране по цитираната Наредба, което ставаше в рамките на до месец март на годината. Бюджетът, макар и много късно тази година все пак бе приет, а проектът на Община Дупница за чашката на спортен комплекс “Бончук” е официално одобрен. И тъй като интерпретациите са много (на кой, както му изнася, разбира се), това отваря пътят веднага след изборите да се форсират последващите процедури за сключване на договор. Да, държа да отбележа, че средствата по одобрения проект – не са преведени по сметката на Община Дупница. Няма проект, който с одобрението му и веднага да му се превеждат парите. Има процедура – потвърждение за намерението, покана за договор с условията. И след сключване на договор – в зависимост от заложения начин на финансиране (в повечето случаи на етапи) се превеждат средства. Общината като Възложител пък трябва да проведе процедура по избор на изпълнител и т.н. Ще си позволя обаче да спомена и нещо важно. С конкретни примери. Община Дупница имаше сключен договор с МРРБ за цялостна подмяна на водопреносната мрежа на село Джерман. Държавата преведе първия транш в размер на 400 хил.лв, след което каза: “Подписали сме, ама пари повече няма”. И вместо цялостен ремонт на подземната инфраструктура – бе извършена подмяна за стойността на преведената сума. Най-пресният пример е с двете улици “Венелин” и “Седма рилска дивизия”. Одобрено 100-процентово финансиране през миналата година(1,8 млн. лв), след което държавата каза: “50% получавате, другите се оправяйте сами” (900 хиллв). И след настоятелна комуникация и срещи от Община Дупница, в крайна сметка бяха осигурени още 445 хил. лв.
И за да не остане някой с впечатление, че ремонтът ще започне утре-вдругиден или след седмица, месец – няма такъв вариант. В най-добрия случай – сключване на договор до края на годината, обществена поръчка и избор на изпълнител и с края на шампионата или към краят му може да се започне. Що се отнася до осветление на стадиона – и тук вариантите са два – държавата или от местните данъци и такси.
Моля, темата да не се политизира. Апелът ми е само един – който може да помага за стадиона, за спорта – да го прави. “Бончук” е митичен, “Марек” е на всички!
