С голямо удоволствие пиша настоящите редове (рецензия-отзив) за книгата на изтъкнатия краевед-изследовател от гр. Перник Георги Радославов. Книгата е под заглавие „Зидарци, Пернишка област. Минало и настояще. Краеведческо изследване”. Излезе в края на м. юни 2023 г. и е в обем от 392 страници. Оценявам високо труда на Георги Радославов и в действителност той е написал един голям краеведчески труд за пернишкото си родно село Зидарци. Този труд е резултат от няколко десетилетия изследвания в държавните архиви в Перник и Кюстендил, Централния държавен архив, Държавния военноисторически архив – Велико Търново и др. Село Зидарци отстои на 9 км от гр. Перник, след Освобождението от 1878 г. от османско владичество е включвано в близките общини и окръзи.
Авторът на книгата
Георги Радославов е издирвал архивни документи от преди 5 века,
в които са посочени семействата, плащащи редица данъци на Османската империя. Той дава точни сведения по години през последните 143 години за населението в с. Зидарци. Книгата е написана професионално, а с Георги Радославов се познаваме от участията ни в редица международни и национални научни конференции. В края на месец декември на настоящата година в книжка четвърта на списание „Минало“ предстои да излезе моя статия за неговия живот и родолюбива краеведческа дейност. Георги Радославов е автор на 492 статии, публикувани в местни регионални издания централни научни списания, сборници от конференции и т.н.
Определено трябва да кажем, че като краевед-изследовател, автор на 14 научни монографии, 4 студии, публикации в почти всички централни научни списания и около 500 статии в регионалния печат, Георги Радославов многократно е подчертавал, че ме възприема като свой учител в областта на краезнанието. Той е роден на 22.02.1943 г. в с. Зидарци, където е завършил началното си образование, а през 1966 г. е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като учител, бил е кмет на родното си село от 25 март 1979 г. до 8 февруари 1983 г. и като специалист в Регионалния исторически музей в гр. Перник. Това му е дало възможност да изследва всички архивни документи, свързани с родното му село Зидарци, Пернишко. Книгата е структурирана много добре, четивна е и буди радост у своите читатели. След броени седмици неговата книга за миналото и настоящето на село Зидарци ще бъде представена в Двореца на култура в гр. Перник. Рецензираният труд ще бъде представен пред читателите на Регионалната библиотека „Светослав Минков“ в Перник и това ми дава основание да настоявам пред
кмета на община Перник Станислав Владимиров да отдели средства от залъка си,
та всички, които се интересуват от краезнание, да имат настоящата книга. За мен Станислав Владимиров е светла и благородна личност и като кмет на гр. Перник той реши за кратко време и успешно проблемите с водоснабдяването на перничани.
С много любов и вярност към историческите факти Георги Радославов пише за своето родно село Зидарци. Електроснабдяването на село е реализирано на 5 септември 1947 г. Това дава огромен тласък за положителното развитие на село Зидарци. Точно след 40 години с огромните усилия на кметовете Георги Радославов и Иванка Стайкова е реализирано водоснабдяването на селото с студена питейна вода.
Огромни усилия са положили хората от село Зидарци за построяването на масивна училищна сграда. От 1870 г. децата от селото са обучавани на четмо и писмо в частни нехигиенични и непригодни за обучение сгради. Новата училищна сграда с огромните усилия на хората от селото по стопански начин е завършена през лятото на 1930 г., а сградата е построена без мазета над 1 метър височина и е включвала две просторни класни стаи с южно изложение и канцелария за учителите с едно антре. Георги Радославов е издирил от Държавния архив в Перник сведения за учениците. Така например за учебната 1928-1929 г. са обувани 22 момчета и 19 момичета от 1. до 4. отделение. За учебната 1941-1942 г. са обучавани 31 деца. Един учител е обучавал децата от четирите отделения, а Георги Радославов в своята книга е показал удостоверения и свидетелства на учениците от 60-те години. Училището е просъществувало до 1969 г. и поради изселване на населението в градовете Перник, София и Батановци училището е закрито. Сградата на училището понастоящем е запазена добре и в нея се помещават кметството, лекарският кабинет, пощата и читалището. Мъката на автора и хората от селото е голяма, но демографските процеси са неумолими.
Георги Радославов говори с голяма обич
за своите съселяни, родовете и най-видните представители на село Зидарци.
В своята книга на 123 и 124 страница той е посочил за пример Радослав Добранов Тимчев. Направих необходимите справки в отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ГРАОН) при община Дупница на 24.08.2023 г. и установих точните дати на раждането и смъртта на Радослав Тимчев и неговата съпруга Катерина. Радослав Тимчев е записан с бащино име Добринов и е роден на 02.02.1918 г. в с. Зидарци, а е починал на 01.02.1986 г. в гр. Дупница. Той е завършил психология и логика в СУ „Св. Климент Охридски“ и беше утвърден преподавател по тези дисциплини в Политехническа гимназия „Христо Ботев“ и Техникума по тютюна. Съпругата му Катерина Тимчева е родена на 26.02.1928 г. в Якоруда, а е починала на 10.02.2016 г. в гр. Дупница. Тя преподаваше дълги години немски език в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Дупница и за нея съм запазил свидни спомени като прекрасен човек и педагог. Катерина и Радослав Тимчеви имат двама сина: Ангел и Георги. Д-р Георги Радославов Тимчев е изтъкнат ветеринарен специалист в гр. Дупница, Кюстендилска област и Югозападна България. За него давам точни и подробни сведения от 500 до 502 стр. в научната си монография „Здравеопазването в гр. Дупница от 1878 до 2018 г.“. Книгата излезе от печат през 2018 г. в обем от 580 страници и е дарена от мен на Регионалната библиотека „Светослав Минков“ в Двореца на културата в Перник.
Георги Радославов много се гордее със своите съселяни, съграждани и богатата си краеведческа дейност. Определено можем да кажем, че той се утвърди като един от най-авторитетните краеведи изследователи в страната. Богата и значима е неговата дейност като футболен съдия, на която той е отдал няколко десетилетия от живота си. Каквито и думи да кажа за тази книга, считам, че са малко, но достатъчни да насочат читателите към този значим краеведчески труд. Освен родовете за село Зидарци, Георги Радослалов е посочил
определящата роля на мина Перник, която е дала прехрана
на хората от този регион. Посочени са редица дарения, които мината е направила за социално-битовото и културно израстване на хората. Значима е дейността на Георги Радославов като читалищен деятел. Като председател на местното читалище „Васил Левски“ в с. Зидарци два пъти Българската национална телевизия е излъчвала филми за тяхната богата дейност. Посочена е гордостта на селото – мъжкото зидарско хоро. Освен обичаи, поговорки и характерни думи, Георги Радославов е посочил и любопитни факти от своя роден край.
Настоящата книга е ценен принос в краезнанието на Пернишка област, Югозападна България и страната ни. Препоръчвам тази книга на всеки родолюбив българин, който внимателно да чете и препрочете изнесените факти от Георги Радославов и си направи съответните изводи.
Книгата за миналото и настоящето на с. Зидарци, Пернишко обогатява българското краезнание и нас професионалните историци. Бъди благословен и честит уважаеми Георги Радославов и твоето семейство. Вярно е че времето отмерва присъда над нашите думи и дела. Но времето заличава познанията за нашия роден край и трябва да насърчаваме възрожденци като краеведа изследовател на Пернишка област Георги Радославов.
Гл.ас. Иван Хаджийски,
краевед-изследовател
