Роденият в бивша Югославия футболен треньор Наджи Шенсой се завърна в българския футбол след 7 години отсъствие като старши треньор на мъжкия отбор на ФК Вихрен. През треньорската си кариера е водил десетки отбори, сред които българските Славия, Вихрен, Беласица, Пирин Благоевград, Локомотив Пловдив, албанските Кукъс и Балис, сръбския Борча, азербайджанския Туран (Товуз), северномакедонските Пелистер и Македония (Гьорче Петров), турския втородивизионен Маниса, а за последно бе треньор на косовския ФК Билис.
65-годишният специалист пое Вихрен през юли 2023 г. Той замени на поста Йордан Боздански.
Как се стигна до завръщането на Шенсой в България, какво се случва с Вихрен в момента и какво предстои – разговаряме със самия него.
Ташко СУЛЬОТОВ
Г-н Шенсой, не беше ли неочаквано привличането ви в отбора на Вихрен? Как стана това?
Преди няколко години бях привлечен от президента на клуба Константин Динев за старши треньор, а след това бяхме заедно и в Локомотив (Пловдив). Имахме добър диалог. И двамата останахме с приятни чувства от съвместната работа и след това – след седемгодишно прекъсване, се е сетил за мен и ме покани отново да заработим във ФК Вихрен (Сандански). Г-н Динев афишира проекта си за бъдещето на футбола в Сандански, като не пропусна да заяви, че трябва да атакуваме върха на таблицата до влизането в Ефбет лига. Всичко това ме накара да седна и да поразмисля. Проведох разговор с президента на албанския тим, който ръководех в момента, като му изложих подробно доста неща от съвместната ми работа с г-н Константин Динев. Бях добре разбран от президента на албанския клуб и се озовах отново в Сандански.
Какво заварихте, идвайки в Сандански?
За жалост не заварих това, което очаквах. Имаше само двама-трима нови футболисти, липсваха доста класни. Бях принуден от наличните халфове да преквалифицирам в централни защитници. За жалост, появи се още един неочакван проблем – издаване на работна виза за пети път. При това положение бях принуден да се върна в Истанбул. Всички тези неща се отразиха крайно негативно и изостанахме от другия претендент за първото място – Миньор (Перник). След като реших този проблем, с г-н Динев разговаряхме и ми даде възможността да търся футболисти, с които да готвя класен отбор за 100-годишния юбилей на клуба. Изненадващо напусна и спортният директор Георги Бачев, който се занимаваше със селекцията. При това положение и тя вече е мое задължение. Постепенно върнах футболисти – Раиф Мурадов от Марек, Георги Иванов от Чавдар (Етрополе), Калоян Тодоров от Пирин (Разлог), Антон Карачанаков, който беше на гурбет в РС Македония, се съгласи да остане и да помага. Остана и Вергил Янев. Бразилецът Игор Фелипе беше при мен и игра в отбор от Косово и сега вече е във Вихрен. Продължавам да работя по селекцията. Търсим и най-малко трима футболисти на възраст под 23 г., които, съгласно указанията на БФС трябва да бъдат 90 минути на терена. При това положение няма да се отказваме от оставащите мачове през пролетния дял на първенството, като във всеки един от тях ще търсим спечелване на максимума точки, независимо срещу кого и къде ще играем. Ще акцентираме върху спечелване на Купата на АФЛ.
Къде ще протече зимната подготовка на отбора?
Естествено при местни условия, защото заради прекрасния климат много отбори от страната, също и от чужбина, идват да се готвят през зимния период в района на Сандански.
В колко контролни срещи ще натоварите наличните си футболисти?
В пет срещи, както следва:
На 20 януари срещу Беласица Петрич от 14 часа на терена в с. Склаве;
На 27 януари срещу отбора на Банско Тиим;
На 31 януари срещу Струмска слава Радомир;
За 3 февуари все още търсим противник;
На 10 февруари срещу Пирин Гоце Делчев.
Ползваме терена с изкуствено покритие на спортния комплекс за физически натоварвания. Тази седмица съм планирал да натоваря футболистите двуразово, като не сме обявили лагер.
Кои са конкурентните отбори за първото място в таблицата на ЮЗ трета лига?
Категорично – Миньор (Перник) ще е отборът, който ще гони постигане на целта за влизане във Втора професионална лига от следващото първенство. Направили са много класна селекция, и то навреме, и ненапразно са лидери в групата с доста голяма преднина.
Какво не достига на Вихрен да е на върха на таблицата?
Повтарям отново – през есента не беше направена нужната селекция. По-нагоре споделих и останалите причини. Искам дебело да подчертая, че в България липсва нужната материална база на отбори като Вихрен. В Турция всеки отбор, независимо в коя група играе, има достатъчна материална база. Не бива да пропускам, че в България липсва методология на работа.
Какви препоръки ще дадете на спортната общественост в Сандански?
На първо време е редно да помогне и кметът на Община Сандански и от там нататък – до Министерството на спорта. Трябва да се знае, че ако Вихрен, както е замислил г-н Динев, влезе в професионалния футбол, най-вече в Ефбет лига, то чувствително ще се завишат бройките зрители по трибуните, ще се оживят и хотели, и ресторанти, които са налице в Сандански. Подканям феновете на Вихрен да дойдат да ни подкрепят още сега и заедно да си помагаме и изпълним заръката на г-н Динев поетапно отборът да се озове отново в А група – там, където беше до преди 15 години.
