Родените през 1963 година се срещнаха в Брежани, за да отпразнуват 45 години от завършването на 8 клас и 60-годишния им рожден ден. Двете скъпи годишнини за съучениците и старите приятели бяха повод отново да се срещнат и отново да се докоснат до онези скъпи за тях времена на детство и младост, на незабравими общи преживявания и да целунат ръка на своята учителка…
“Бях много, много развълнувана… – споделя Сийка Игнатова, дългогодишен учител в община Симитли. – За мен децата от Брежани и особено този набор са не само успели и добри хора, но и много талантливи и сърцати. Държах се като ме поканиха. Държах се като пристъпихме прага на училището, държах се като ги прегръщах всички до един – с обич и признателност, но, когато влязохме в ресторанта в Брежани и за начало ми пуснаха песента” Учителко, целувам ти ръка” сълзите сами ми потекоха. След песента, един от моите ученици дойде при мен и ми целуна наистина ръка…“
На срещата, която сърцато организира Емилия Цветкова, присъстват голяма част от задружния клас, които са собственици на фирми, държавни служители, фотографи – все успели и щастливи хора, влюбени в своята работа, но и отдадени на Брежани. Няма събитие в Брежани, което да не заснеме един от тях – Ангел Митов, влюбен в своя фотоапарат още от кръжока в училището в Брежани.
“От голямото вълнение си забравих букета, а на сутринта съпругът на Емилия Цветкова позвъня на вратата ми.“ – казва 75 годишната Сийка Игнатова. – И благодари на съдбата, че е била учителка в Брежани, че именно в Брежани е създала семейство, че обича Брежани и хората там, и добави, че за такива мигове на щастие си заслужава целия труден учителски път.
