По дългогодишна традиция 7 седмици преди Великден – на Сирни Заговезни е време за прошки и помирение между хората. С настоящата статия искам прошка от всички хора, без тези, които по редица причини фалшифицират националната ни история. Искам прошка от съвестта на Елена Владимирова Васева – Сапунджиева, дългогодишен участник в ръководството на Клуба на репресираните в гр. Дупница. Тя беше родена на 12.02.1936 г., а почина на 26.02.2007 г. Никога няма да забравя очите й, изпълнени с огромна болка и молба, да напиша книга за репресираните след 09.09.1944 г. от Дупнишка околия. Изпълних този свещен дълг като краевед-изследовател на Дупнишкия край през 2014 г. Същата година след задълбочена изследователска работа от няколко десетилетия, успях да публикувам поредната си научна монография под заглавие „Антиболшевишката съпротива в Дупнишка околия през 1945-1958 г.“ в обем от 544 страници.
Елена Владимирова Сапунджиева произхожда от заможен и родолюбив род от село Шатрово. На 29 януари 2005 г. излезе от печат научната ми монография „Видни дупничани през ХХ век. (Стопански дейци, архитекти и строители)“. На 1120 страници давам задълбочен анализ на всички най-видни дупничани, които са работили в областта на стопанския живот в Дупнишка околия през ХХ век. Радвам се, че към тази книга има голям интерес, представлява библиографска рядкост и може да бъде намерена в библиотеките в страната ни и чужбина. От 141 до 143 страница на тази монография давам подробни сведения за стопанския деец Владимир Стефанов Васев. Той е роден на 24 май 1903 г. в с. Шатрово, Дупнишко, развил е голяма стопанска дейност, създал е фирма „Рилски тютюн“. Имал е 6 деца, от които двама сина и 4 дъщери. След 09.09.1944 г. е затворен тютюневия склад „Метоха“ на Рилския манастир в Дупница. Нарочен е за фашист и е пребиван от бой. В склада са задържани около 600 души от Дупнишка околия, които са пребивани от бой от активисти на БРП (к). На 24 март 1945 г. са произнесени тежки присъди от двата състава на Народния съд в гр. Дупница. Владимир Стефанов Васев е получил доживотна присъда, която отначало изтърпявал в затвора в гр. Кюстендил, след това във Ловеч и в Софийския централен затвор, където е умъртвен на 8 май 1951 г. Елена Сапунджиева ми представи оригинална новогодишна картичка от Владимир Стефанов от затвора в гр. Ловеч от 28.12.1950 г. до съпругата му Евдокия (Дота), родена на 27 март 1901 г. в с. Таваличево, Кюстендилско, починала на 15 септември 1990 г. в Дупница. Неговата собственост е била на стойност около 30 млн. лв. и по същество това е трудова частна собственост, създадена с много труд и лишения. Тази собственост след 9-тосептемврийския преврат е разграбена, национализирана и конфискувана.
Неговият брат Васил Стефанов Васев е бил светла и благородна личност, учител и директор на училището в с. Шатрово. Той е спасил от смърт няколко партизани и от изгаряне на техните къщи. След 09.09.1944 г. Васил Стефанов е търсен да бъде ликвидиран. През месец май 1948 г. той е арестуван в гр. София, изпратен е в милиционерски участък в гр. Дупница, където е пребиван от бой. И той е нарочен за фашист, изведен е в м. Крушовица и е убит без съд и присъда през месец май 1948 г. С една боклукчийска каруца е закаран в родното му село Шатрово и е захвърлен пред родната му къща.
Тежка е била участта на децата на Владимир Васев. Те са носили белега на деца на ликвидиран фашист, а за трагичните събития в село Шатрово след 9 септември 1944 г. посочвам конкретни сведения в книгата си от 2014 г.
Елена Владимирова Васева – Сапунджиева публикува редица статии във вестник „Дупница плюс“, където основателно посочва, че репресираните след 09.09.1944 г. са съдени от неграмотни овчари, но активисти на БРП (комунисти). В монографията си „Антиболшевишката съпротива в Дупнишка околия през 1945-1958 г.“ посочвам конкретни имена и факти на участниците в тези трагични събития от нашия регион. Поименно съм издирил убитите със съд и без съд и присъда от нашия край, изпратените във затвори и концлагери и изключени от висшите, полувисши и средни учебни заведения. Бях обещал на Елена Сапунджиева, че в кратки срокове ще публикувам тази книга, но останах учуден, че в четирите района на бившата Дупнишка околия (Горно поле, Долно поле, Рилското и Разметанишко корито) е имало въоръжена съпротива през 1945-1958 г. Искам прошка от съвестта и паметта на Елена Сапунджиева, която си отиде от този свят 7 години преди публикуването на горепосочената научна монография.
През 2018 г. излезе от печат монографията ми „Здравеопазването в гр. Дупница от 1878 до 2018 г.“, 580 страници. Тази книга стигна до професор, доктор на медицинските науки Анастасия Накова, изтъкнат български специалист по очни болести. Тя ми поиска прошка за това, че се отнесе грубо към мен през 2000 г., когато потърсих сведения от нейната по-малка сестра за техния баща легендарният доктор Кирил Димитров Наков. В тази книга от 2018 г. давам подробни сведения за техния прекрасен род от 292 до 295 страница. Д-р Кирил Наков е роден на 4.11.1900 г., утвърдил се е като образцов лекар по вътрешни болести, бивш началник на Военната болница и е починал на 18.07.1963 г. в гр. София. Той е погребан в старите гробища в гр. Дупница и е останал в съзнанието на хората от бившата Дупнишка околия като виенски лекар с дупнишки добродетели. Така го е нарекъл видният дупнишки краевед Яне Билярски в една от своите статии. След неговата смърт с уважение и признателност се произнася и понастоящем неговото име и мостът на река Джерман в близост до родната му къща се нарича Наковият мост. Неговата съпруга Екатерина Накова е била също лекар, имат две дъщери. Втората им дъщеря доц. Екатерина Кирилова Накова е родена на 28.02.1944 г. в гр. Дупница, завеждаше Клиничната лаборатория в Университетска болница „Царица Йоанна“, бивша ИСУЛ. Тя е починала на 29.12.2000 г. в София, има две дъщери и внуци.
Когато получавах сведения за нейния баща и род доц. Екатерина Накова много се зарадва, че паметта на нейния баща ще бъде възкресена. Срещу тези мои изследвания се възпротиви проф. Анастасия Накова и тя отправи упрек към мен, как мога да поставям светлата памет на нейния баща до неговия морален убиец д-р Марин Маринов. Това бяха емоционални и неточни нейни твърдения, а в монографията си от 2018 г. за здравеопазването на нашия край на гърба на корицата на книгата един под друг съм поставил д-р Кирил Наков и д-р Марин Маринов. Той е роден през 1919 г., почина на 9.08.2010 г. в гр. Сапарева баня и е оставил достойно име като специалист „Уши нос и гърло“ и историк на общинската ни болница.
Изследвал съм над 5000 видни дупнишки фамилии от нашия край и по същество по думите на академик Георги Марков съм реализирал националното помирение в нашия край. Приемам неговата оценка за справедлива за 43-годишния ми изследователски труд, но трябва да подчертая, че с моите публикации приобщих хиляди дупничани, които са били принудени да напуснат след 09.09.1944 г.
Дълбоко съм признателен на моето семейство и на тези хора, които ми оказаха помощ в изследователската и публицистична дейност.
Признателен съм и на всички ръководители и специалисти от архивите в страната, специалистите от Историческия музей в гр. Дупница; библиотекарките от Централната читалищна библиотека при НЧ „Зора 1858“; отдел ГРАОН (Гражданска регистрация и административно обслужване на населението) в Община Дупница. На всички тях дължа изключителна признателност и прошка за моята настойчивост при документалното изследване на много личности от Дупнишкия край. Нека в нашата ежедневна дейност да ни води мисълта за Майка България! Да бъдем човечни, да бъдем българи!
Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед – изследовател
