Олимпиецът Любомир Тасков от Самоков е човекът, запълнил дупката на моста за болницата в града, за което в. „Вяра” писа. Това е вторият случай, при който Тасков проявява лична инициатива за запълнавено на неравности из улиците. „Искам лично да се извиня, ако съм обидил кмета на Самоков Владимир Георгиев, безкрайно го уважавам. Тази дупка ме дразнеше и аз лично попитах кмета мога ли да я запълня. Това го сторих с негово разрешение”, това заяви Любомир Тосков, който поиска думата от в. „Вяра” по повод публикацията „Втори случай за месец! Самоковец със собствени средства запълни дупка на моста за болницата“. Тосков обясни още: „Когато реших да запълня дупката, кметът ми заплати разходите. Ако съм обидил пряко някого, искам чрез в. „Вяра“ да се извиня. Аз имам още много положителни идеи, които трябва да ги осъществя, но изчаквам да се подобрят климатичните условия. Консултирал съм се с кмета Георгиев и сме се договорили”, сподели пред „Вяра“ Любомир Тосков.
Припомняме, че само преди месец 72-годишният бивш олимпийски състезател Любомир Тосков сам запълваше дупките пред община Самоков. Половината си живот прекарва на ските – по състезания и лагери. Бивш състезател от ЦСКА „Септемврийско знаме“. Той е участвал на олимпиадата през 1976 г. в Инсбрук. След като се пенсионира, работи като строител. И сред хората от Самоков е познат с ремонти. Но на улиците и чешмите в града, и то за негова сметка. Любомир не запълва само дупки. Той се е погрижил и за символа на Самоков – Голямата чешма. Поправил е и стълбите на поликлиниката. Кметът на Самоков Владимир Георгиев коментира, че бившият олимпийски състезател прави всичко за доброто на града. „Продължавам, докато мога, докато съм жив“, казва Любомир. Той призовава младите да бъдат също активни и да обръщат внимание на нещата около себе си, защото твърди, че в тях е бъдещето.
Ама яде само диво, за това има толкова сила, още на кръв гледа Тосканчо…
Винаги беше пръв на състезанията, да ти Тоската, ей.Нема 15, нема 30 км.Се пръв.Това коньете нищо не важеха пред него.Чушката-и той беше много добър, ама Тоската-уникум. Лагеруваха лете в Сборната рота, уж тичаха с карабините нагоре из Рила, нали биатлонисти-по Темна Бистрица, Гръчка река, Марица. Ама що лов изпрепешкаха, алал им вера.Чушката ми е разправял чудесии.Той обаче си разби сърцето от бягането и сравнително млад почина. Той ме е учил на ловджилък и на браконерство, вечна му памет, Бог да го прости! Веднъж бяхме около Торището-до Орловите скали, през ноември заваля леден дъжд.Аз-дете на 13-14г. нямах свястна дреха.Бате Боре и бате Мите Юруко за секунда си свалиха мушамите и ме завиха с тях без да им ги искам и останаха по фанелки на бурята. Как да го забравиш това? Никога! И Тоската е голям пич, жив да е! Само дето не можа да научи сестринико си Ице да стреля, ама нейсе.Ице от 20 метра изпуска сърна, дето стои и го гледа половин час. Изглежда е таен еколог! Иначе пък ако не е той, от къде ще си купуваме патрони и куки?!